Джордж Фридман: Геополитическата логика на търговската война между САЩ и Китай

Откакто Доналд Тръмп встъпи в длъжност през 2017 г., САЩ въведоха редица мерки, за да се опитат да намалят търговския си дисбаланс с Китай.

Но решението на Тръмп да наложи мита на Китай беше предшествано от десетилетие неуспешни преговори, насочени към установяване на по-справедливи търговски отношения между двете страни. Администрацията на Обама имаше множество срещи на високо равнище с китайски служители по повод китайските бариери пред американския внос и манипулирането на юана от Китай. Независимо дали е справедливо или нечестно, схващането на множество американски администрации е, че Китай се радва на безплатен достъп до пазарите в САЩ, без да отговаря реципрочно. Китайците направиха жестове към настаняването, но не можаха да удовлетворят исканията на САЩ за по-голям достъп до китайския пазар. Китайската икономика отдавна беше силно зависима от износа на външни пазари, тъй като собственият й вътрешен пазар не можеше да поеме огромното количество стоки, които китайската промишленост произвеждаше. Но с настъпването на финансовата криза през 2008 г. вътрешният пазар придоби съвсем ново значение. Японският пример Има няколко сходства между търговските отношения между САЩ и Китай днес и търговските отношения между САЩ и Япония през 80-те години. През 70-те и 80-те години японското промишлено производство значително надвишава вътрешните нужди и Япония е затворила голяма част от собствения си пазар за внос от САЩ. В средата до края на 80-те години беше време на силно напрежение между двете страни. САЩ отправяха сериозни заплахи за отмъщение, но нито едно такова не се случи по две причини. Първо, Япония беше стратегически съюзник на САЩ. Необходимостта от изолиране на Владивосток - което изискваше японското сътрудничество - в крайна сметка беше по-важно от търговския дисбаланс на САЩ с Япония. Второ, в края на 80-те години японската икономика започна да рухва. Конкуренцията от други производствени центрове принуди Япония да намали цената на износа си, което намали маржовете на печалба и отслаби банковата система, която бе в основата на японската експортна индустрия. Банките се разпадаха и се сриваха, което означава, че японските производители вече не могат да изнасят на същото ниво, както някога. Но преди банките да се сринат, в САЩ имаше изключителна огорчение и антияпонски настроения заради загубата на работни места заради японски производители. Днес виждаме подобни отговори на китайците. Китай също сега е изправен пред силна конкуренция и също така понижава цените, докато се опитва да навлезе на други силно конкурентни пазари на технологии. Това показва, че има основна разлика между Япония и Китай. Япония беше стратегически актив за Съединените щати - което до известна степен спомогна за ограничаване на икономическите търкания. Китай не само не е стратегически актив за САЩ, но всъщност все повече се разглежда като стратегическа заплаха. Така или иначе китайците подчертават нарастващата си военна сила, което означава, че гръмоотводите, присъстващи в отношенията между САЩ и Япония, отсъстват от отношенията между САЩ и Китай. Пекин, като военна и икономическа заплаха, ще предизвика различни отговори от Вашингтон. Китай обаче следваше стратегията на Япония за справяне със САЩ. Той проведе множество срещи, които завършиха без резолюция. Тъй като изглежда нямаше лост, който да принуди китайците да изместят политиката си, множество американски администрации просто продължиха да водят преговори, които в крайна сметка сякаш не стигаха доникъде. В тези преговори китайците бяха подпомогнати от големите инвестиции в Китай, направени от американски компании, които тласнаха Вашингтон да поддържа стабилни отношения с Пекин. Но докато тези компании печелеха от връзката с Китай, винаги беше съмнително дали същото прави и икономиката на САЩ. Те бяха в Китай, за да се възползват от евтината китайска работна ръка, но по този начин затвориха американските фабрики и се отърваха от американските си работници. Това помогна на тях, но богатството, което беше създадено, остана в Китай. Промяна При предишни администрации възлагането на външни изпълнители на производство за американски предприятия затрудняваше предприемането на действия срещу китайците. Но след финансовата криза през 2008 г., масовото разселване на някогашната мощна индустриална работническа класа създаде голям и гневен сегмент от населението, който стана толкова политически мощен, колкото американските бизнеси, които оперираха в Китай. Възможността просто да продължат неубедителните разговори, които не оказват влияние върху китайската политика, бавно се изпаряваше. И така администрацията на Тръмп използва мита, за да се опита да принуди китайците да отворят пазарите си за конкуренция от САЩ. Проблемът е, че китайската икономика не е в състояние да приеме подобна конкуренция. Финансовата криза засегна сериозно китайската експортна индустрия, тъй като глобалната рецесия намали апетита за китайски стоки. Това силно нарани китайската икономика, като я изхвърли от равновесие при криза, която и до днес се разраства в Китай. Основното решение на Китай за този проблем е да увеличи вътрешното потребление - задача, която се оказа трудна поради разпределението на богатството в Китай, неспособността на финансовите пазари масово да увеличат потребителския кредит и позиционирането на китайската индустрия да се насочи към чуждестранните, а не към собствените си, потребители. Продаването на iPad на китайски селяни не е лесно. Разрешаването на достъп на САЩ до китайския пазар би било болезнено, ако не и катастрофално. Китайският вътрешен пазар беше единствената полоса за кацане, която Китай имаше, и исканията на САЩ за по-голям достъп до него бяха невъзможни. Китайците отвърнаха срещу американските мита, но това беше слабо. Китай извлича 4 процента от брутния си вътрешен продукт от износ за САЩ, САЩ извличат едва 0,5 процента от износа за Китай. Китай може да причини много по-малко вреда на Съединените щати, отколкото САЩ може да причини вреда на Китай. Критиците на използването на митата от администрацията на Тръмп ще покажат, че различните стопанства или фабрики са били засегнати от митата и тези критики са валидни, но не представят пълната картина. Китайците отговориха, като понижиха стойността на юана, като по този начин направиха износа си по-евтин. Тази стратегия работи в краткосрочен план, но тъй като увеличава цената на стоки като петрола, тя не е решение в дългосрочен план. Той също така засили случаите на онези, които твърдят, че Китай манипулира своята валута, за да затвърди позицията си на износител. Важно е да запомни, че това не е ново случай; администрацията на Обама беше агресивна по този въпрос, но се отказа от отмъщение. Администрацията на Тръмп също повтори искането и по-рано този месец официално маркира Китай като валутен манипулатор. Наскоро обаче Тръмп заплаши, че ще предприеме по-сериозни действия: принуждаване на американските фирми в Китай да напуснат и да се върнат в Съединените щати. По този въпрос има някакъв правен прецедент, но ако САЩ продължат, той ще бъде оспорван в съдилищата дълго време. Подобен ход би бил голяма заплаха за американския бизнес, вероятно повече, отколкото за самия Китай. Политически този ход засилва позицията на Тръмп сред американците, които обвиняват американските икономически боричкания за пренасянето на работни места в Китай. И с предстоящите избори политическата стратегия на заплахата на Тръмп е ясна. Но също така стои и въпросът с натиска, който САЩ оказват на Китай. Чуждестранните високотехнологични компании, опериращи в Китай, са основен канал за достъп на китайците до нови технологии. Геополитиката се състои от политика, икономика и военни въпроси. Сравнявайки Китай и Япония, можем да видим и трите в ход. В случая на Япония военните съображения имат предимство пред другите две и ограничават действията на САЩ. В случая с Китай и политиката, и икономиката настояват САЩ да предприемат действия, докато няма военни съображения, които да възпрепятстват САЩ. Ако китайците решат да противодействат военно, по-добре е да го правят сега, когато останат слаби, отколкото по-късно, когато са по-силни. Логиката на геополитиката ни доведе до този момент. А САЩ е малко вероятно да отстъпят без отстъпки, които Китай не може да направи. /БГНЕС ............... Джордж Фридман, „Геополитикал фючърс“