Ели Юрукова: Вучич е в задънена улица, губи всички битки
Сръбският президент Александър Вучич се намира в задънена улица и прави всичко възможно, за да се измъкне от политическия капан, в който се намира.
Очевидно неговата политическа аритметика се е объркала, но той не може да се помири с реалностите и загубите. Вучич се мъчи да спечели време с надеждата, че ще се случи някакво чудо и няма да изгуби един от най-скъпоценните си трофеи – изборите за Белград.
Дори и след доказаните изборни манипулации на него не му достигат две места в градския парламент. Най-вероятно неговите партийни пълномощници са успели да купят двама белградски депутати, но въпреки всичко Учредителното събрание беше отложено за 1 март. За първи път Вучич се страхува. Ако не насрочи нови избори след изборните кражби, обстановката в Сърбия може да стане взривоопасна и това ще разклати и без това нарушения му международен рейтинг. Това може да предизвика и вълна от опозиционни протести, а това е опасно, защото той трябва, иска или не, да обясни загубата на Косово и драмата на останалите сърби там.
Белград е сърцето на Сърбия, тук започва и завършва всичко. Ако Вучич и неговата Прогресивна партия загубят столицата, това ще предизвика верижна реакция в цяла Сърбия. Всъщност Вучич е изгубил Белград, само трябва да признае своя крах и изборните кражби. Дори псевдоопозиционната партия „Ние, глас от народа“ призна, че шестцифрени суми в евро се предлагат на техни депутати и вече двама от тях са дезертирали. Малко е вероятно, обаче Вучич да реши да изкара на бял свят тази политическа търговия, защото скандалът ще бъде още по-голям. Затова Вучич прави опит да жонглира. Той сигурно си спомня далечната 1997 г., когато Зоран Джинджич става кмет на Белград след 88-дневни протести, а Милошевич признава резултатите на опозицията със специален закон под силен международен натиск.
Сега времената са други и Вучич не може да си представи този сценарий, затова е логично да насрочи нови избори. Вучич досега жонглираше добре между Запада и Изтока, между ЕС и Русия. Наричат го „човека на Путин в Европа“, докато той твърдеше, че пътят на Сърбия е към ЕС. Европа снизходително толерираше Вучич с надеждата да реши Косовският пъзел. Вучич направи много компромиси, но и много грешки, за които контролираните от него медии винаги имаха оправдание. Сега Европа е все по-далеч от Сърбия. След критиките на Европейския парламент, който поиска международно разследване за сръбските избори, Вучич заяви, че е загубил още 10% от гласовете на сърбите, които подкрепят ЕС. Както коментира анализаторът Миша Бъркич Европа заради изгнили компромиси се правеше, че не вижда очевидната консолидация на автократичния режим, разрушаването на демокрацията, институциите и свободата на словото. Европа финансираше циментирането на властта в Сърбия, която вземаше пари от еврофондовете за финансирането на режима в Белград, а не за реформи, демократизация на институциите в полза на гражданите. Дали това не е „Гудбай Европа“?
И неминуемо завършваме с Навални. Няма оправдание за реакциите на Вучич в Мюнхен пред съпругата на убития руски опозиционер, липсата на емпатия и нелепите обяснения, защо не се е присъединил към ръкоплясканията след речта на Юлия Навалная. Розовата Вучева телевизия „Пинк“ докладва на сърбите, че Юлия Навалная била гримирана, съобщават опозиционните медии в Белград. Според тях това е вулгарен цинизъм и омаловажаване на жертвата. Никой не се учудва, че Вучич не иска да разсърди Владимир Путин, нито че в центъра на Белград са разлепени огромни плакати с надпис „Ние подкрепяме Лукашенко“.
Това е Сърбия, това е така нареченият „сръбски“, а не европейски свят на Вучич. Обединителят на сърбите Вучич, както го наричат тук, започва да губи битка след битка и става по-нервен и трудно контролира обстановката. Единствената му утеха са медиите, които го правят велик, държавника на века, който не въвежда санкции срещу Русия и спасява Косово. Затварят си очите пред факта, че той не е президент на Сърбия, а на своята партия. Всички други са предатели и шпиони. Всичко в Сърбия се върти около Вучич. Нетърпеливите сърби стягат куфари и всекидневно тръгват на Запада. Другите остават тъжно да чакат Европа в Сърбия. Безкрайното политическо жонглиране продължава, никой не знае докога. /БГНЕС
-------------
Коментар на Ели Юрукова, кореспондент на Агенция БГНЕС в Белград.