Емилия Христова, инициатор на “Лазарица”: Фолклорната памет на българите е жилава и силна

В град Елин Пелин се провежда X-то юбилейно издание на Националния фолклорен фестивал „Лазарица“. В цветното събитие участват над 20 детски състави и фолклорни певчески групи от региона и цялата страната, предаде репортер на БГНЕС.

Фестивалът като “Лазарица” се появи през 2005г. Първият фестивал, който се проведе беше през 2004г. на общинско ниво, а през 2005г. го организирахме по-мащабно в Софийска област. Това заяви в интервю пред БГНЕС Емилия Христова, инициатор на фестивала “Лазарица”.

Христова посочи, че една идея не е трудно да се появи, когато човек вижда и има желание. “В общината има 13 читалища и когато отговарях за културата, когато се случи фестивалът “Лазарица” за пръв път всички бяха много развълнувани. Първата “Лазарица” беше на общинско ниво и всички читалища участваха”, отбеляза тя.

Инициаторът на фестивала “Лазарица” подчерта, че има богата самодейност в общината. “Даже първият плакат направихме с помощта на секретарката на читалището в Голяма Раковица - Стоянка Вълчева”, разказа тя.

Христова каза, че все още си спомня награждаването по време на първия фестивал. “Първо място на първия фестивал взе село Кремиковци, а второ място Габра. Всички бяха много ентусиазирани и пожелаха фестивалът да продължи”, уточни инициаторката на фестивала.

Тя е категорична, че фолклорната памет на българите е много жилава и много силна и затова се всичко се получава.

Най-запомнящото се за нея от първия фестивал е било големият брой желаещи. “До момента в България не е имало фестивал, на който да се представят лазарки. Елин Пелин е първата лястовица и предполагам, че се харесва и на участниците и на зрителите. Лазаруването е много красив ритуал - възраждането на природата, самите песни, съдържанието, наричането, което става когато лазарките пеят и играят във всеки дом”, каза още Емилия Христова.

Фестивалът „Лазарица“ ще покаже богата палитра от участници, които ще представят българската обредност, наследена и запазена през вековете. Ще бъдат представени също автентични народни обичаи и обредни песни, посветени на традиционните пролетни празници - Сирни Заговезни, Тодоровден, Благовещение, Лазаровден, Цветница, Великден и Гергьовден. Фестивалът представлява своеобразно завръщане към корените ни и богатствата на българския фолклор. /БГНЕС