Евронюз: Коефициентът на Джини в България за 2023 г. е 70, 6 пункта

Коефициентът на Джини в България, измерващ социалните неравенства в обществото, е 70,6 пункта за 2023 г. Страната ни се намира в средата на класацията, на европейските държави, отчитаща този показател. Най-голямото социално неравенство се отчита в Швеция, а най-ниско в Словакия.


Експертите смятат, че данъчните системи и равнището на собственост на жилища играят важна роля за различията в богатството на богатите и бедните.

Неравенството в богатството е много силно изразено в целия свят и Европа не прави изключение: най-богатите 10% на континента притежават зашеметяващите 67% от богатството, докато долната половина от възрастните хора притежава само 1,2% от него, съобщи „Евронюз“.

Степента на неравномерно разпределение на богатството също се различава значително в отделните държави, както показва Докладът за глобалното богатство за 2023 г. на Credit Suisse и UBS.

Нетната стойност на имуществото или "богатството" се определя като стойността на финансовите активи плюс реалните активи (основно жилища), които домакинствата притежават, минус техните дългове.

Неравномерното му разпределение се измерва с коефициента на Джини и дела на най-високите персентили: колкото по-висок е коефициентът на Джини, толкова по-голямо е неравенството в богатството, като 0 означава пълно равенство.

Сред изследваните 36 европейски държави неравенството в богатството през 2022 г. варира от 50,8 в Словакия до 87,4 в Швеция.

Като изключим Исландия, неравенството в богатството е доста високо в скандинавските страни. Финландия, Дания, Норвегия и Швеция попаднаха в горната половина на таблицата, като Швеция оглави списъка.

Сред "Голямата четворка" икономически сили на ЕС най-висока оценка на неравенството в благосъстоянието има Германия (77,2), следвана от Франция (70,3), Испания (68,3) и Италия (67,8). Обединеното кралство, бивш член на ЕС, който все още се счита за един от "Голямата четворка" в рамките на европейския континент, има резултат от 70,2 точки.

С най-малко имуществено неравенство се отличават Белгия (59,6), Малта (60,9) и Словения (64,4), следвани от Словакия.

Огромни разлики сред най-богатите

В 21 европейски държави, за които има налични данни, съществуват значителни разлики в богатството сред най-големите персентили, включително най-богатия децил, най-богатите 5 % и най-богатия 1 %

Ако разгледаме най-богатия децил (тип позиционна средна величина, която разделя ред от данни на десет равни части. В случая става въпрос за най-богатата 1/10 от населението – бел.ред.) през 2022 г., най-голямо неравенство в богатството има в Швеция, където най-заможните 10% притежават 74,4% от богатството. Най-ниската стойност на неравенството е отчетена в Белгия - 43,5 %.

Всъщност най-богатият децил притежаваше над половината от богатството във всяка държава с изключение на Белгия.

Сред "Голямата четворка" на ЕС най-голямо неравенство в богатството има Германия, където най-богатите 10% притежават 63% от богатството, следвана от Франция (54,9%), Испания (53,8%) и Италия (53,5%). В Обединеното кралство този показател е по-нисък от този в четирите държави - 53,3 %.

Като изключим Германия, най-богатият децил в четирите икономически сили на Европа има сравнително по-ниски стойности на неравенството сред 21 държави.

Защо Швеция е на първо място по неравенство в богатството?

Може би е изненадващо, че скандинавските страни като цяло са с толкова високи резултати по отношение на неравенството в богатството, особено след като изглежда, че те се представят много добре по други показатели, като благосъстояние, разполагаем доход и демократични ценности.

Според д-р Лиза Пелинг, ръководител на базирания в Стокхолм мозъчен тръст Arena Idé, данъчната система е най-съществената причина, поради която Швеция е в разрез с правилата в тази област.

"През последните десетилетия ние премахнахме редица данъци върху богатството. В Швеция в момента няма данък върху богатството. Няма и данък върху наследството, даренията и собствеността“, каза Пелинг.

Тя заяви, че успешните международни шведски компании, които са се възползвали от инвестиции, направени с парите на данъкоплатците, не връщат тези средства.

"Ние също така имаме много ниски данъци върху компаниите. Това означава, че има много възможности за богатите хора да станат още по-богати", добави Пелинг.

Система за социално подпомагане: Хората се чувстват в безопасност

Пелинг подчерта, че Швеция все още е една от най-равнопоставените страни в света в други аспекти, особено що се отнася до доходите.

"Това се дължи най-вече на факта, че имаме добре развита система за социално подпомагане, в която хората се чувстват сигурни по отношение на обществената система за здравеопазване и се чувстват сравнително спокойни за пенсиите си, за осигуровките си, когато става въпрос за отпуск по болест и безработица. По този начин хората имат по-малко стимули да отделят пари за тези неща“, каза тя.

В сравнение с други скандинавски страни с ефективни системи за социална защита, Пелинг отбеляза, че основната разлика е в данъчната система.

Във Финландия училищата са държавна собственост и се управляват от държавата, докато в Швеция една трета от учениците в горните класове на средните училища посещават частни училища. Тези училища, които в голяма степен са с цел печалба, получават пълно държавно финансиране без ограничения върху маржовете на печалба.

Същото се отнася и за системата на здравеопазването.

"Първичната медицинска помощ е до голяма степен приватизирана и е много печеливша. Приватизираните компании за социални грижи, финансирани от данъци, правят собствениците си много богати", каза Пелинг.

Фактори за неравенството в богатството в Европа

Според Естер Шандор и д-р Карлос Вакас-Сориано, ръководители на изследванията в Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound), един от най-важните фактори за неравенството в богатството е съставът на активите.

Нивото на собственост върху жилище в отделните държави е един от основните фактори, които допринасят за разликите в разпределението на богатството.

"Страните с по-високи нива на собственост върху жилища са склонни да имат по-ниски нива на неравенство в богатството, докато страните, в които достъпът до други финансови активи е по-разпространен, са склонни да имат по-високо неравенство в богатството", заявиха изследователите.

Шандор и Вакас-Сориано също така заявиха, че доброволните пенсии и животозастраховането играят важна роля за неравенството в богатството.

"В западноевропейските страни хората по-често са в състояние да спестяват за пенсионирането си, както защото имат по-високи доходи, така и защото имат по-добър достъп до доброволни инструменти за доходи след пенсиониране, отколкото гражданите на Източна и Южна Европа", казаха те.

Германия: Малко собственици на жилища, никакъв данък върху богатството

По повод на факта, че Германия, страна с добри икономически резултати, е получила високи резултати по отношение на неравенството в богатството, Шандор и Вакас-Сориано подчертават, че там няма данък върху богатството.

"Германия има висок дял на наемателите, но те имат много ниски нива на усилия (разходите за жилище, разделени на доходите) в сравнение с други западноевропейски държави поради силно регулираните пазари на наеми и сравнително по-голямото предлагане на жилища", казаха те.

През 2022 г. Германия е имала най-ниските дялове на собствеността на жилища, където само 46,5% от населението е живяло в домакинство, притежаващо свое жилище, по данни на Евростат. Средната стойност за ЕС е била 69,1%. Този дял е бил по-нисък от средния за ЕС и в Швеция (64,2%) и Турция (57,5%)./БГНЕС

----------

Сервет Янатма, „Евронюз“