В същото време продължителните процеси на присъединяване към ЕС в Западните Балкани засилиха разочарованието от съюза и отслабиха силата му да стимулира реформите. Предизвикателствата, свързани с присъединяването, само се увеличиха с включването на Босна и Херцеговина, Молдова и Украйна като официални кандидати за членство в ЕС.
"Както и при другите хибридни режими в страните в преход, хората, живеещи в държавите от Западните Балкани, които не са членове на ЕС, поддържат силна подкрепа за присъединяването към блока. През 2022 г. Босна и Херцеговина получи статут на кандидат за членство в ЕС, а Косово официално подаде молбата си за разглеждане. И все пак, въпреки тези важни показатели за напредък, гражданите на Западните Балкани се чувстват изоставени от местните елити, които се противопоставят на демократичните реформи, които биха отслабили хватката им върху властта, и от международните елити, които нямат решимост да проследят процеса на присъединяване", пише FH.
В доклада се допълва, че за разлика от Украйна, където очакванията на обществеността за присъединяване до 2030 г. са големи, годините и дори десетилетията на очакване в Западните Балкани са довели до разочарование на жителите относно възможността за членство в краткосрочен план.
"Дори дългосрочните им надежди са сравнително скромни: за много хора в района привлекателността на присъединяването към ЕС е свързана повече с индивидуалния просперитет и правото да пътуват, работят и учат в чужбина - с други думи, да напуснат, отколкото с перспективата за демократичен напредък у дома. По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)",около една пета от населението, родено в региона на Западните Балкани, живее в чужбина, най-вече в няколко държави - членки на ОИСР", се посочва в доклада на FH.
Като се има предвид кризата на доверието, която представлява това изселване, може би не е изненадващо, че демократичните институции в Западните Балкани продължиха да отслабват през 2022 г. Скромните подобрения в Албания, Косово и Северна Македония бяха балансирани от спадове в Черна гора и Босна и Херцеговина, а резултатът на Сърбия остана непроменен.