Френската „конска муха“ в Европа

"Макрон е най-европейският президент на Франция от десетилетия насам", каза скоро един писател. 'Но Франция е обвинявана, че разглежда европейската стратегическа автономия само като средство за разширяване на собствения си национален дневен ред и хегемонистична стратегия', според EPA.

Европа не успява да се наложи като единен стратегически фактор и френският президент Еманюел Макрон никога не пропуска възможността да ни го напомни. Понякога по едва ли не дипломатичен начин. Неотдавнашните му изказвания предизвикаха остри спорове и дебати. Не толкова тяхното съдържание, колкото използването на специфични думи като "васал" и "последовател", с които той определи какво не иска да бъде Европа.

Като оставим настрана провокативните формулировки, по същество френският президент не каза нищо, което да се счита за изненадващо. Стремежът към прословутия "европейски суверенитет" остава неосъществен. Войната в Украйна има преки последици за Европа. И все пак по всички критични въпроси, свързани с войната и деня след нея, тежестта на вземането на решения е във Вашингтон - не в Брюксел, Берлин или Париж. Това е разбираемо, тъй като САЩ са най-големият доставчик на военна помощ за Украйна. Макрон настоява ЕС да поеме по-голяма отговорност за своята отбрана. Той също така припомня, че външната и отбранителната политика на ЕС трябва да бъде защитена от евентуално завръщане на тръмпизма през 2024 г. Не е лесно да се забравят четиригодишните заплахи на Тръмп към Европа, който я наричаше "съперник", флиртуваше с Путин и се питаше дали има смисъл Америка да продължава да финансира НАТО. По време на хаотичните си четири години Тръмп се превърна в основна движеща сила на проекта за европейска стратегическа автономия.

Макрон твърди, че ЕС не трябва сляпо да се съюзява със САЩ, когато никой не знае кои политически сили ще формулират политиката на САЩ спрямо Китай. Гледайки зараждащата се ситуация в лагера на републиканците, наистина ли някой смята, че ЕС трябва да отстъпи вземането на решения на онова политическо мнозинство, което се появи във Вашингтон? Съюзът на Европа със САЩ - в Европа или в Тайванския проток - не е под въпрос. Но ЕС не може да абдикира от отговорността си, като исторически съюзник на САЩ, да ограничава реториката на ескалация с Китай, когато има опасност тя да излезе опасно извън рамките. Като се присъедини към разсъжденията на Макрон, заместник-председателят на Комисията Жозеп Борел призова европейските държави да изпратят кораби за патрулиране в Тайванския проток, за да защитят свободата на корабоплаването. В същото време трябва да бъдем бдителни срещу провокации, подчерта Борел.

Укрепването на европейската автономия не е с нулев резултат по отношение на САЩ. Един по-силен и по-"суверенен" ЕС би бил по-малко уязвим от влиянието на Китай и следователно в интерес на САЩ. Обединена Европа би била по-добър и по-предсказуем партньор и съюзник за САЩ, отколкото фрагментирана Европа.

Проблемът на Макрон е, че Китай също е привърженик на европейската стратегическа автономия. (Контролираните от държавата) китайски медии надлежно отбелязаха изявленията на френския президент. Това прави програмата на Макрон подозрителна в очите на твърдите атлантици. Интелектуалното влияние на Макрон е непропорционално на действителното му политическо въздействие в Европа: идеите му са водещи, страстта му към Европа е вдъхновяваща, но не много европейски държави са стратегически настроени към него. (Гърция е една от тях, като страна от ЕС, която едновременно подкрепя европейската стратегическа автономия и в същото време е надежден член на НАТО). Във външната политика само интелектуалната сила не е достатъчна, най-важни са ресурсите, които сте готови да отделите и споделите.

В своята "Апология" Сократ се е оприличил на конска муха, която ужилва самодоволните граждани, събуждайки ги от сън. По необичайно открит, може би дори контрапродуктивен начин, европейският "главен мозъчен тръст" Еманюел Макрон често действа като водещ публичен интелектуалец за Европа. Подобно на конска муха, той се стреми да наруши плахото или лениво общоевропейско мълчание./БГНЕС

----------------------------------------------------------

Джордж Пагулатос, „Катимерини“