„Георги Бенковски възкресява идеята за българска държавност. Априлското въстание е най-масово в Западна Тракия, вследствие на неговите лидерски качества. Жестокото смазване на въстанието предизвиква намесата на Русия, така както е предвиждал Бенковски“.
Това заяви уредникът на Къща музей „Георги Бенковски“ в Копривщица Светлана Мухова в интервю за БГНЕС.
Помолена да оцени приноса на Георги Бенковски за освобождението на България, Мухова заяви, че героят успява да съживи идеята, че българите могат да имат своя държава, след 500 години на чуждо владичество.
„Неговата роля в българското освобождение е, че успява да създаде, в хората, вярата, че българската държава може да възкръсне след 500 години робство. Той въздейства изключително силно именно с това, че по време на подготовката на въстанието въвежда униформи, знамена и държавни символи. Той възкресява идеята за българската държавност“.
Уредникът заяви, че именно кървавият край на Априлската епопея е основната причина за започването на Руско-турската война (1877-1878 г.), която се оказа освободителна за българите.
„Тази масовост на въстанието в Четвърти революционен окръг, което е потушено с голяма жестокост и има огромен отзвук, не само в Русия, а въобще сред европейската общественост, допринася за това въстанието да се превърне в един преломен момент в българската история и да доведе до освобождението, точно както Бенковски е смятал, че ще се развият събитията“.
Светлана Мухова коментира неповторимата харизма и лидерски качества на водача на „Хвърковатата чета“, които са брилянтно описани от Захари Стоянов в „Записки по българските въстания“. Тя даде примери за спомени от съвременници на Бенковски, свидетелстващи за силното въздействие, което войводата е оказвал върху околните.
„За лидерските качества на Бенковски свидетелства не само Захари Стоянов. Въздействието му върху околните се отбелязва в спомени на много от неговите съратници. Такъв е Никола Беловеждов, който разказва за срещата на Георги Бенковски с неговите копривщенски съратници към края на месец януари. Никола Беловеждов казва, че дори и Тодор Каблешков се учудвал как този човек, който нямал високо образование, е умеел да говори толкова пламенно и увлекателно и колко убедителни са били думите му“, каза уредникът.
Тя разказа и за спомените на Генчо Джумайов, който свидетелства за това как селяните от Елешница са слушали в захлас Бенковски и са възкликвали: „Този човек е толкова учен и богат и не се жали, та ние ли ще му мислим“.
„Просто той изпъквал с качествата си, не случайно, когато Захари Стоянов пита Панайот Волов защо отстъпва на Бенковски, Волов казва, че Бенковски е по-достойният за водач. Не случайно той (Волов) е предоставил водачеството на въстанието на Георги Бенковски. Със своите качества Бенковски увлича изключително много хора и създава условията в Четвърти революционен окръг въстанието да бъде най-масово“, добави Мухова.
Макар и Георги Бенковски да се е превърнал в един от символите на Априлското въстание, неговият образ запазва известна енигматичност, като значителен период в живота му е обгърнат в мистерия. Като автор на книгата „Известният и непознат Бенковски“, Светлана Мухова беше помолена да разкаже за онзи потънал в неяснота период от живота на революционера, в който копривщенецът се е подвизавал като търговец из Мала Азия.
„Периодът, през който Гавраил Хлътев (рожденото име на Бенковски) е търговец в Мала Азия може би е най-любопитният, но това е периодът, за който са останали най-малко документи. Около 22-годишен Гавраил Хлътев решава да напусне Копривщица и да поеме по пътя на пътуващите търговци в Мала Азия. Това е професия, която го е привлякла най-вече с това, че е свързана с много пътешествия, но пък в крайна сметка той осъзнава, че явно не е роден за търговец. Казал е, че в този занаят трябва да умееш да лъжеш, да ограбваш другите, за да имаш някаква печалба“, обясни Мухова.
Тя хвърли светлина върху някои много интересни спекулации, свързани именно с този период от живота на водача на Априлското въстание.
„Много често се спекулира с този период, тъй като, понеже няма запазени документи, има твърде много слухове. По слухове общо взето е възстановявана историята на целия негов търговски стаж, приписват му се включително и много любовни приключения. От спомени на негови съвременници до нас е стигнал слухът, че е имал увлечение с някаква арменка, с която се е фотографирал. Нищо повече от това не е останало. Нещо интересно, което Стоян Заимов споменава за периода, в който Гавраил Хлътев е бил в Мала Азия, е че той се е присъединил за известно време към четата на един войвода - Лефтер войвода. Това нещо Стоян Заимов го споменава във връзка с подготовката на групата младежи, която трябвало да опожари Цариград по време на Старозагорското въстание. Тогава Заимов казва, че в тази група бил включен Хлътев, заедно с негов приятел, с който заедно хайдутували в четата на Лефтер войвода в Мала Азия. Малко са нещата, които знаем със сигурност за този период. Захари Стоянов казва, че това е време, в което той (Бенковски) натрупва много богат житейски опит, научава говоримо няколко езика, знаел да говори по малко персийски, арабски, румънски, полски и италиански. Това е време, в което той наистина се подготвя за бъдещата си революционна дейност“, заяви уредникът на къщата музей на Бенковски. /БГНЕС
