Рибният буквар е първият новобългарски учебник, включващ всички области на науката. Той е по-скоро енциклопедия, отколкото буквар, предназначена за българските училища. Посредством „Рибния буквар“, д-р Петър Берон популяризира модерната европейска взаимоучителна метода. Авторът на буквара притежава съзнание, типично за българския възрожденец, което го подтиква да работи в полза роду, а не за своя лична изгода.
Това заяви в интервю за БГНЕС уредникът на отдел "История на България през Възраждането 18-19 в." в Националния исторически музей (НИМ) д-р Ива Стоянова.
През 2024 г. отбелязваме 200 години от написването на „Рибния буквар“, който д-р Стоянова определи като „първия новобългарски учебник“. Помолена да коментира какъв е приносът на д-р Петър Берон към развитието на новобългарската просвета, през периода на Възраждането, уредникът заяви:
„Д-р Петър Берон е първият, който създава специален учебник, по който децата да могат да учат и този учебник включва много раздели и знания от всички области на науката и всъщност това наистина е първият новобългарски учебник, написан специално за българското училище“. Според Стоянова, макар и трудът на Петър Берон да е останал в историята под наименованието „Рибен буквар“, той по-скоро представлява енциклопедия, предназначена за възпитаниците на тогавашните български училища.
„Това не е буквар, а наистина е по-скоро малка детска енциклопедия или учебник. Той има 8 раздела, които включват аритметика, природни описания и басни, така че дава познания във всички сфери на светската наука и е първият, който е написан на разбираем новобългарски език, специално за училищата“, каза тя.
Уредникът обясни и откъде идва името на тази толкова ключова за българската история творба.
„От самото Възраждане го наричат „Рибен буквар“, заради една картинка на кит, или делфин, които не са точно риби, но са станали много интересни на читателите и са го нарекли „Рибен буквар“, поясни д-р Стоянова. Тя хвърли светлина върху достойнствата на учебника, като заяви, че той е помагало, както за ученици, така и за самите учители.
В „Рибния буквар“ д-р Петър Берон предлага да се преподава по взаимоучителната метода, станала популярна в цяла Европа, по това време.
„Едно от най-големите достойнства на „Рибния буквар“ е, че той е помагало, както за учениците, така и за учителите. В него д-р Петър Берон за първи път предлага да се обучават децата по взаимоучителната метода, много популярна и модерна из цяла Европа, или метода „Бел-Ланкастър“. В буквара той много подробно обяснява на учителите как да прилагат този метод. „Рибният буквар“ слага началото на учебникарската литература, освен това и на педагогическата литература в България. Наистина това е новаторство, езикът е разбираем – новобългарски, а самата информация е с практическа насоченост“.
Освен за „Рибния буквар“, д-р Стоянова разказа интересни факти и за живота и ценностите на неговия автор.
„Д-р Петър Берон е високообразован учен, който завършва в Мюнхен и Хайделберг медицина. Освен това той се изявява в много други области на науката – философия, математика. Има и медицинска практика, пише докторат по акушерство. В един момент обаче той започва да се занимава само с наука и както всеки един българин, през периода на Възраждането, иска да помогне на своите сънародници, като вкара своите познания в практическа ползва. Така че, решава да напише този буквар през 1824 г. в Брашов (днешна Румъния) и той много бързо се разпространява из всички български училища. Освен това е преиздаден 5 пъти до Освобождението, а самият д-р Петър Берон завещава цялото си имущество за просветни и педагогически цели“, разказа уредникът.
Според нея д-р Петър Берон притежава типичните, за българския възрожденец, ценности.
Стоянова определи липсата на тщеславие като едно от основните морални достойнства на автора на първия новобългарски учебник.
„Още второто издание на „Рибния буквар“ излиза без името на д-р Петър Берон, а като „Буквар с различни поучения за българските училища“. Петър Берон смята, че по този начин ще утвърди учебника като универсален за българските училища, а не като авторов текст. Освен това изключването на името отразява съзнанието на българския възрожденец, че работи в полза роду, за общото благо, а не за свое лично. Така че авторството не е такава почит, с каквато сме свикнали днес и той остава анонимен още във второто издание. Освен това всички високообразовани български възрожденци наистина са следвали този модел, след като се изучат в най-добрите училища в Европа, те се връщат в българските земи и започват да прилагат познанията по някакъв начин, или даряват средства за отваряне на училища, или дават стипендии и пращат други деца да се изучат“, добави уредникът от НИМ. /БГНЕС
