Георги Пашкулев: София и Лондон трябва да си сътрудничат срещу агресията на Белград

Визитата на британския външен министър лорд Дейвид Камерън в България е една пропусната възможност България да обясни своята политика в региона на Западните Балкани, където двете държави имат значително съвпадение на позициите при оценката на заплахите, които той представлява за Европейския съюз, Лондон и София.

България няма по-подходящ съюзник от Обединеното кралство, което благодарение на своя многовековен опит като Велика сила вижда заплахите и действа превантивно, за да не ги допусне или да минимизира възможните щети. А щетите, които Западните Балкани, и по-конкретно - Сърбия, могат да нанесат на Запада, са наистина огромни, макар и да остават незабележими в сянката на големия конфликт на изток от нас.

Тук трябва да се отбележи, че евроатлантическата общност се сблъсква в този регион с двама много силни противници.

Единият от тях в продължение на 300 години е присъствал много силно чрез своята култура, военна сила, дипломация, икономика, религия. Става дума за Русия. Но не тя в случая е големият проблем, без да бъде подценявано влиянието на Кремъл, особено над босненските сърби, които могат да поднесат доста неприятни изненади на европейците.

Другият, по-сериозният противник, с който предстои всъщност истинският сблъсък, но който като че ли остава незабелязан и почти не се говори за него, е Китай. Пекин и неговите инициативи, преди всичко възкресяването на „Пътя на коприната“, минават през Западните Балкани, и по-точно по маршрута Пирея и Солун на север през РС Македония към Белград и от там за Будапеща, пронизвайки в сърцето Европа и нейната най-силна икономика – германската. Последната се намира в тежка ситуация и търпи сериозна конкуренция на китайските стоки, включително в такива технологични отрасли като автомобилостроенето и производството на електромобили. А ако локомотивът на европейската икономика е зле, тогава и перспективите за всички нас, които сме тясно свързани с германската икономика, не са добри. Истината е, че в Германия доста късно започнаха да разбират проблема, който създава Китай и инфраструктурата по линията Солун-Белград-Будапеща. Първи се усетиха представителите на германския бизнес и техните влиятелни организации, но на ниво официална политика Берлин остава пасивен наблюдател и едва ли можем да очакваме от хлабавата коалиция на канцлера Олаф Шолц някакви проактивни действия. Той няма и авторитета и доверието в самото германско общество.

Единствено Великобритания от големите европейски държави следи внимателно китайското проникване в региона и е убедена, че на него трябва да му се противодейства. За България реализацията на коридора Солун-Белград, който фактически обслужва интересите на Пекин, навява много тежки спомени, свързани с икономическа и политическа изолация през целия 20 век, обхващаш периода след Балканските войни (1912-1913 г.) до кървавия разпад на Югославия през 90-те години. И нека не бъдем наивни, коридорът Солун-Белград е антибългарски и е силен икономически инструмент, с който Гърция и Сърбия да притиснат РС Македония като менгеме и да не позволят по никакъв начин осъществяването на Коридор №8, който свързва България и Албания през РС Македония. Осъществяването на Солун-Белград ще даде още един силен коз за разширяването и утвърждаването на „Сръбски свят“ в южна посока за сметка на България, този път с помощта на Китай.

Тези български страхове трябваше да бъдат споделени с лорд Камерън. Те щяха да покажат, че България не е страна, която върви след събитията и някакъв обикновен консуматор на сигурност, а държава, която мисли и се опитва да защити Балканите от една неочаквано надвиснала опасност, за която във Форин офис добре си дават сметка. Това щеше да допълни вече съществуващия ни стратегически съюз с Лондон в Черно море. Да, Черно море е изключително важно за сигурността на България и Великобритания, както за целия колективен Запад, но не по-малко важни са и Западните Балкан, където са концентрирани българските исторически интереси и страдания.

София има дълг пред РС Македония, но не само, а и пред Косово, Черна гора и Албания, които трябва да поведе към Европейския съюз и така да завърши това, което започна с председателството си през 2017 г. – пълноправно членство на тези държави. Това минава през отстояване на позиции на два фронта – Черноморски и Западнобалкански, където заедно с Великобритания трябва да се справим с „Руски свят“ и неговия сръбски сателит със същото име, който този път получава и неочакваното китайско рамо чрез един на пръв поглед икономически, но дълбоко антиевропейски и антибългарски проект, какъвто е коридорът Солун-Белград.

Западнобалканското направление трябваше да бъде на масата на преговорите с лорд Камерън и да допълни Черноморското. Защото без сериозен успех в Западните Балкани всички жертви, които ще понесем в Черно море, са безсмислени. /БГНЕС

-----------

Георги Пашкулев, главен редактор на БГНЕС.