Германия е колеблива в лидерството си, когато Европа толкова се нуждае от него

Националните стереотипи са несправедливи, понякога дори обидни, но и странно успокояващи. В един непредсказуем и бързо променящ се свят е добре да знаеш, че на италианците може да се разчита да бъдат мелодраматични, на французите - груби, на американците - шумни, а на англичаните - пияни. Когато народите се държат нестандартно и отказват да се съобразяват с типажите, това е малко смущаващо.

Изглежда, че това се случва в Германия днес, докато Европа гледа с недоумение. Какво се е случило с онази изтъркана тевтонска ефикасност, решителност, надеждност и непоколебима решителност? Някогашните победители в безбройните схватки на шезлонгите край басейна сега флиртуват с хаоса по начин, който кара Вестерос да изглежда добре подреден.

Това очевидно е преувеличение. И все пак има много причини да се чудим за сегашното състояние на Германия. Нейната мощна икономика, продукт на следвоенното "чудо", е в рецесия или е близо до нея. По-високите разходи за енергия, намаляващият износ и недостигът на работна ръка причиняват хаос, мрачно разказва Роберт Хабек, министър на икономиката. Ситуацията, казва той, е "драматично лоша".

Освен това има отбрана и сигурност. Миналата седмица избухна огромен скандал, след като стана ясно, че Русия е записала германски офицери да говорят за (не)доставка на ракети "Таурус" на Украйна. Великобритания и Франция се уплашиха за своите тайни. По-лошото е, че пробивът в сигурността е причинен от обикновена грешка на Германия, а не от руски кибернетични асове. Германия "отново беше хваната със свалени гащи", оплака се вестник "Билд".

Отбраната често се е оказвала срам за съвременна Германия. През 2008 г. светът се изсмя, когато в официален доклад се посочваше, че нейните войници в Афганистан, които пият бира, са твърде дебели, за да се бият. През 2022 г. военнослужещи подкрепиха полуфарсистки опит за държавен преврат. Доналд Тръмп често сочеше с пръст това, което той нарича разхищение на Берлин в НАТО.

След като Русия нахлу в Украйна, канцлерът Олаф Шолц обеща 100 млрд. евро за укрепване на германската отбрана в речта си Zeitenwende (повратна точка). Оттогава той удвои военната помощ за Украйна. Въпреки това, както често се случваше през последните две години, Шолц отказва оръжие, от което Киев има остра нужда - ракетите "Таурус". А Борис Писториус, неговият министър на отбраната, казва, че въоръжените сили все още не са на ниво.

Шолц, който е на поста си, ако не и на власт от 2021 г., прилича повече на провинциален банков мениджър, отколкото на военен началник. "На германците им е казано да теглят, но не и да хвърлят тежестта си", отбелязва проницателно веднъж писателят Джон Кампфнер. Съответно центристът Шолц се опитва да се движи по среден път - и е сплескан от движението в двете посоки. Той е най-непопулярният канцлер на съвременна Германия.

Разногласията по отношение на политиката в областта на климата и енергетиката, общонационалните стачки и протести, сложните спорове за бюджета и надигащата се крайнодясна Алтернатива за Германия (AfD), която в момента изпреварва социалдемократите на Шолц, предизвикват неблагоприятни сравнения с епохата на Ангела "Мути" Меркел, суровата доайенка на стабилността, твърдостта и здравия разум. Подобен безпорядък изглежда толкова "undeutsch" /не-немски/.

Губи ли Германия своя път? Агресията на Русия разруши основни геостратегически предположения. Нейната ключова индустриална и производствена база се оказа крайно зависима от евтините нефт и газ на Москва. Меркел работи усилено, за да задържи Владимир Путин на своя страна - но нейната Ostpolitik се обърна срещу нея. Междувременно икономическият спад в Китай засегна износа. Предстои огромно пренастройване.

Ако се случи, Тръмп № 2 може да бъде другата геостратегическа обувка, която ще падне. Шолц безкомпромисно дава приоритет на трансатлантическия съюз. По отношение на Украйна той върви в бавна крачка с Джо Байдън. Но Тръмп, който се противопоставя на Европа и се стреми към Русия, застрашава тези връзки. Подобно на Великобритания, през 2025 г. Германия може да се окаже между два фронта.

Проблемите на Шолц са отчасти наследени. От обединението насам Берлин в повечето случаи избягва да играе водеща роля и си спечелва прозвището "неохотен хегемон". Това е неустойчиво. През 2022 г. Кристин Ламбрехт, тогавашният министър на отбраната, заяви, че Германия отново трябва да се превърне във Führungsmacht, или "водеща сила", в Европа - независимо дали иска или не и независимо от историята си. Този императив сега се засилва.

Слабият профил подхожда на недемонстративния Шолц. Но националната сдържаност, породена от личен интерес и наследена вина, няма да е достатъчна, когато международният ред се разпадне. Тя не служи на интересите на Германия. И пречи на усилията на Европа да изгради по-самостоятелна, по-способна и по-издръжлива единна идентичност в условията на нарастващия хищнически национализъм в Русия, Китай, САЩ и Индия.

Това разминаване помага да се обясни мрачното състояние на отношенията с Франция - другата половина на жизненоважния френско-германски двигател на ЕС. Президентът Еманюел Макрон и Шолц са като тебешир и сирене - единият е крещящ, понякога блестящ, често люспест; другият е конвенционален, нехаризматичен, внимателен. Опитват се, но просто не се разбират.

Неудобните спорове за това кой - Франция или Германия - оказва най-голяма и най-ефективна помощ на Украйна се засилиха напоследък. Подобно на други съюзници, Берлин категорично отхвърли нововъзникналото ястребово предложение на Макрон НАТО да обмисли разполагането на войски в Украйна. Изглежда големият страх на Шолц е от ескалация - страх, който Москва цинично подклажда.

При посещението си в Прага миналата седмица Макрон все още беше готов за битка. "Европа явно е изправена пред момент, в който ще е необходимо да не бъдем страхливци", заяви той. Дали имаше предвид Германия и Шолц? Макрон каза, че не, но забележката му се прие много зле в Берлин.

На ниво ЕС Франция и Германия са в противоречие по различни въпроси - от закупуването на оръжие до визията на Макрон за стратегически автономна Европа, отделена от НАТО и САЩ.

Макрон усеща нова Zeitenwende във войната срещу Русия. Като разкаял се отстъпчив човек той иска да увеличи военните усилия на Европа, да мобилизира съюзниците, докато американската решителност отслабва, и да нанесе на Путин тотално поражение. Но той не може да го направи без Германия, а Шолц упорито се движи със собственото си предпазливо темпо.

Старите стереотипи и познатите предразсъдъци за германския национален характер не са от полза в този случай. Една ободряваща доза Sturm und Drang - решително, вдъхновяващо, силно лидерство - би била за предпочитане пред скорошното разтакаване и бездействие. Германия трябва да бъде по-смела. Заедно с Франция и Полша тя трябва да покаже пътя на европейците./БГНЕС

------------------------------------------------

Саймън Тисдейл, "Гардиън"