Ильо Войвода, последният хайдутин, пази спомена за Мара Бунева в Кюстендил

Ильо Войвода, наричан още „последният хайдутин“, пази жив спомена за българската революционерка, член на Вътрешната македонска революционна организация, Мара Бунева. Нейна паметна плоча е поставена в къщата-музей на Ильо Войвода в Кюстендил - там, където никой няма да може да й посегне.

Днешният ден, в който в Скопие стотици българи от Западните покрайнини отбелязват годишнина от смъртта на Мара Бунева, ни припомня тъжната история на паметната плоча на смелата българка.

Историята сочи, че през годините паметните плочи на българската революционерка редовно биват поругавани.

Край река Вардар, където е лобното й място, още на първото възпоменание на Мара Бунева е поставена паметна плоча. Това става на 13 януари 1942 г. След изтеглянето на българската власт от Македония паметникът е унищожен.

Едва през 90-те години на миналия век честванията са възстановени, а на 13 януари 2002 г. инициативен комитет поставя нова паметна плоча. Скоро след това паметната плоча отново е счупена, като парчетата от нея биват събрани и предадени на НИМ-София. Година по-късно на същата дата е поставена нова плоча, която отново бива поругана, а останките от нея са предадени на РИМ-Кюстендил.

На паметната дата 13 януари, но година по-късно е поставена трета плоча, но и тя не издържа на поругаванията - удари с чук, заливане с различни течности, и други издевателства принуждават инициативен комитет от родолюбиви българи година по-късно да постави нова, четвърта плоча в памет на живота и делото на Мара Бунева.

И петата възпоменателна плоча приключва съществуването си като предходните.

Мара Бунева е родена в Тетово, но завършва висше образование в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Още по време на следването си се присъединява към ВМРО и след завръщането си в родния град започва активна дейност, насочена към отстояването на правата на българите в региона, подложени на унищожителната политика на дебългаризация. Виждайки репресиите към българите във Вардарска Македония, Мара Бунева става част от Македонската младежка тайна революционна организация, бореща се за освобождението на Македония от сръбска и гръцка власт. Не след дълго организацията вече наброява 600 души, което допринася дейността ù да не остане незабелязана от местните власти. Вследствие на това на 5 декември 1927 година се провежда процес срещу 20 български студенти, всеки от които е деец на организацията. Този процес остава в историята с името „Скопски студентски процес“.

По време на него подсъдимите са подложени на нечовешки изтезания, а всичките заповеди са издавани от юридическия съветник на Скопска бановина – Велимир Прелич. Мара Бунева решава лично да ликвидира главния виновник за мъченията на своите съзаклятници. За целта тя се сближава със семейството на Прелич и дори започва да общува с представителите на висшето сръбско общество в Скопие. Така близо месец след началото на процеса Мара Бунева успява да изпълни плана си докрай. На 13 януари 1928 година, на стария Камен мост в Скопие, тя прострелва смъртоносно Велимир Прелич, а след това стреля в гърдите си. На следващия ден смелата българка умира от раните си.

Днес, приютена възпоменателна плоча в тихия кът на спомените за Ильо Войвода в музея в Кюстендил, делото на Мара Бунева не остава забравено.

А двамата имат много общо: Илия Марков Попгеоргиев /1805-1898 г./, по-известен като Ильо войвода, Дядо Ильо Малешевски, е български хайдутин и революционер. Роден е на 28 май 1805 г. в Берово, Северна Македония, умира на 17 април 1898 г. в град Кюстендил. Дядо Ильо е внук на войводата поп Георги, който загинал в сражение с башибозука при село Пастух. /БГНЕС