Илия Налбантов: При новата желязна завеса инфраструктурата на НАТО повишава значимостта на България

Българските граждани и икономика ще спечелят от изграждането на инфраструктурата, която ще бъде за нуждите на НАТО. При очертаващата се нова желязна завеса от Мурманск до Арарат с нея ще нарасне и значението на България.

Сагата с неизпратените БТР е доказателство за неспособността на българската политическа класа да осъществява действена отбранителна политика.

Това заяви в интервю за БГНЕС Илия Налбантов, военен експерт и председател на асоциация „Джордж Маршал – България“.

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто:

БГНЕС: В предлагания план за модернизация на инфраструктурата се говори за нейното развитие по оста Север-Юг, почти или много малко се говори за стратегическото значение на линията Запад-Изток, а да не забравяме, че и там имаме страни-членки на НАТО – Албания и РС Македония, в които България има стратегически интереси. Какво България трябва да направи за развитието и на този коридор и той да бъде приоритетен за НАТО?

Илия Налбантов: Доколкото ми е известно България прави всичко възможно, за да се случи Коридор № 8. Друг е въпросът дали от стратегическа гледна точка този коридор е приоритет за предното разполагане на войски и сили на страните членки на НАТО. Вероятно ще му дойде времето и на него, но при сегашното развитие на Руско-Украинската война е преценено, че приоритет трябва да бъде развитието на цялата съобщителна инфраструктура от Александруполис – Гърция до военните бази Когълничану и Констанца Румъния. И тук няма никакво значение дали Гърция ще спечели, важното е, че ще спечели всеки български гражданин, българската икономика и България, защото тази инфраструктура ще бъде част от националната и за нея ще важат правилата за функциониране на националната инфраструктура. Тази теза-мотив трябва да бъде водеща при осъществяването на националната политика. При очертаващата се нова желязна завеса от Мурманск до Арарат, с развитието на тази инфраструктура нараства и значимостта на България. Страната ни трябва да се ангажира по начин, който още на ниво проектиране да бъдат заложени параметри съпоставими с товарооборота през проливите на Босфора.

БГНЕС: Въпросът със снарядите и боеприпасите ще бъде ключов за Украйна през 2024 г. България разполага с хиляди снаряди, които предстои да бъдат утилизирани. Не е ли редно вместо да бъдат утилизирани и да харчим пари за това, да ги изпратим на Украйна?

Илия Налбантов: Не зная откъде имате тази информация, но едва ли е възможно в държавните складове да се съхранява такова количество негодни за използване боеприпаси за артилерийски системи. И, ще бъде престъпно от българска страна, ако си позволим да изпращаме негодни за бойно използване боеприпаси на Украйна. Друг е въпросът дали българската държава полага необходимите усилия, за да продължим да даряваме, не да продаваме боеприпаси на Украйна, които са годни за бойно използване.

БГНЕС: От кого зависи да бъдат изпратени БТР за Украйна? Защо те още са у нас, а не на път за Украйна?

Илия Налбантов: Сагата с тези антики от Съветско време показва неадекватността на българския политически елит да осъществява реални политически действия от А до Я. Цялата щумотевица се въртеше около решението на Народното събрание за предоставяне, но нито един народен представител не се сети, че за транспортирането за тези бронетранспортьори Народното събрание трябва да разреши или да задължи правителството да осигури средствата за транспортиране. Доколкото ми е известно цялата организация, свързана с подготовката за транспортирането им от българска страна е извършена, просто се изчаква финансиране от чужда държава и освобождаването на достатъчен вагонов парк и времеви прозорец за транспортирането им до Украйна. Ако Народното събрание беше взело решение и за предоставянето на финансов ресурс за изпращането на тези машини в Украйна, една значителна част от тези пари щеше да отиде в българските железници. Така че този случай е показателен, че няма рационалност в българското политическо мислене, а може да отидем и по далеч. Този случай е косвено доказателство за наличието на неспособност на българската политическа класа да осъществява действена отбранителна политика. /БГНЕС