„Имало една война“ на Анри Кулев и вярата, че ни предстои нещо добро

Новият филм на режисьора Анри Кулев „Имало една война“ ни връща към сложното и изпълнено с много надежда време на Съединението /1885 г./ и неговата защита по време на Сръбско-българската война /1885 г./, предаде репортер на БГНЕС.

„За мен игралното кино е игрално, то не е документално. Филмът, който ще гледаме, не е исторически, направен с мисъл на документа. Той се допира до всички тези събития, той е много коректен към тях във всичките детайли, но той е художествена интерпретация, едно авторското докосване на сценариста до онова време. Ние сме се старали да го направим така“, заяви Анри Кулев.

Лентата, в която участват актьорите Бен Крос, Любомир Петкашев, Самуел Финци, Луиза Григорова, Иван Бърнев и други, разказва историята на шестима българи – петима мъже и една жена, загубила детето си, които вървят по пътищата на войната. Всеки от тях носи в себе си драматичен мотив за своето пътуване... Човешкото във всеки един от героите ще бъде подложено на проверка и всеки един от тях ще се справи според силите си.

Техните истории се разгръщат на фона на едно велико време за България – Съединението и неговата защита. „Това е един от най-великите моменти в българската история – обединението на Родината в тези граници. Ние се занимаваме с приповдигнатия дух на българина – цялата милиция на полковник Данаил Николаев, която тича от единия край на България до другия без транспорт, тичат спейки на пушките си. Този марш маньовър е уникален във военната история, такова чудо и ентусиазъм няма“, споделя Анри Кулев.

Той е благодарен за прекрасния сценарий на Влади Киров, който освен писател е и историк, познаващ отлично периода.

„Независимо дали става дума за игрално, документално или анимационно кино, добрият текст е номер едно. Когато преди много време прочетох текста на Влади Киров, разбрах, че държа много добър текст в ръцете си“, заяви режисьорът на „Имало една война“.

Интересува ни какво означава добър текст в игралното кино?

Анри Кулев подчертава, че най-важното нещо е да има образи. „Всеки текст трябва да работи с образи в киното. В текста на Влади, както и във филма тези образи съществуват и не само. Става дума за едни базисни, основни образи, които са като извадки от българския народ“, разказа той и добави: „И селянинът, в прекрасното изпълнение на Любо Петкашев, който е един типичен за времето човек – скътал парите, загубил семейството си в Баташкото клане, отглеждащ едно малко намерено детенце. Той влага цялата си душа, за да го отгледа. Нерадостната съдба българска, която играе много страшна роля. По същия начин е образът на младата жена. Тази българска Мадона с лицето на Луиза Григорова – едно фантастично лице. Беше важно нейният образ да бъде вързан през съвременните млади хора, които не познават българското село... Военните кореспондентите са добре направени. Фантастична роля на Бен Крос в лицето на английския вицеконсул мистър Уайт“.

Актьорът Любо Петкашев, който играе една от главните роли, се шегува, че ако каже кой е най-интересният момент, то „Анри ще го изреже“. „С тази роля имам една голяма любов. Като я видях се получи любов. Много ми харесва момента, в който застрелвам двамата разбойници. Не става дума за екшън, а за начина – много спокойно, хладнокръвно и бавно“, каза той. За него прекрасен момент е и срещата с репортерите: „Моят герой е обикновен селски човек със светлите намерения да изучи детенцето. Притеснителен от тези хора, които са от Европа“.

Питаме Анри трудно ли се снимат военни филми, той се усмихва и отсича: „След филма „Параграф 22“ на Джоузеф Хелър, всеки, който се опита да снима филм за война трябва да бъде арестуван и държан дълго време в затвора, за да му мине желанието“.

Вече сериозно уточнява, че военните шедьоври се създават изключително трудно.

„Всичките тези както аз ги наричам тояги, където някакви хора облени в кръв тичат, не са военни филми. Военният филм е нещо по-дълбоко, с много по-голяма енергия, ирония, с разбиране за това, което се случва“, заяви Кулев.

Подобни филми се снимат сложно с малки бюджети. „Имало една война“ е заснет с бюджет по-малко от 400 хиляди евро, докато дори в Европа подобни продукции струват около 20 милиона евро.

„Благодарим на Националния филмов център, че ни отпусна тази сума. Трудно се снима филм епоха, а още по-трудно – военен. Не можехме да си помислим за открити действия, но там присъства войната, тя е фон – обоз, лазарет, хората. Големият шанс, че сценаристът беше не само писател, но и историк. Вкараните вътре детайли не са документално подчертани, но рефлексите от думите и случките пресъздават много точно епохата“, сподели Кулев.

Какво ни липсва днес в сравнение с тази епоха? „Народният ентусиазъм, духа и вярата, че ни предстои нещо добро“, отговаря Анри и добавя: „Онова опиянение, че пред този народ предстои светло бъдеще. Предполагам, че като изключим големите нации, всеки малък народ преживява този катарзис, тази глътка кислород, след което започва едно житейско блъскане, след което идват разочарованията, започват войните и идват катастрофите. Постепенно се натрупва една безнадеждност“.

Все пак Анри Кулев завършва с хумор и разказва анекдота: Преди Втората световна война Пижо и Пендо срещат селския учител и го питат с кого сме в тази война, той отговаря: “Вече не сме прости, тази война ще бъдем с Англия“. Пижо вика: „Нищо, нищо, нека веднъж да тепат и Англия...“

Премиерата на филма "Имало една война" ще се състои на 25 ноември, понеделник, в 19.00 часа в Народния театър "Иван Вазов". /БГНЕС

https://www.facebook.com/100002333673067/posts/2546439112110520?d=n&sfns=mo