Индия: Прагматичният гигант в световната политика

Индия е една от най-старите цивилизации в човешката история, известна със своята уникална култура. След обявяването на независимостта си през 1947 г. страната постига огромен социално-икономически напредък и днес се нарежда сред най-мощните държави в света. Със своята 7-ма по големина територия и население от над 1,4 млрд. души, изпреварвайки Китай, Ню Делхи заема все по-важна роля в геополитиката.

Индия една от най-бързо развиващите се икономики и се стреми да достигне висок среден доход до 2047 г., стогодишнината от независимостта. Същевременно страната цели да постигне желания растеж в едно с борбата с изменение на климата и нулеви нетни емисии до 2070 г. През последните 20 години страната постигна забележителен напредък в подобряването на жизнения стандарт. Според Световната банка (СБ) между 2011 г. и 2019 г. страната е намалила наполовина дела на населението, живеещо в крайна бедност.

Азиатската сила е изправена пред мащабни проблеми въпреки постигнатите успехи. Тя държи ключа към бъдещето на Южна Азия заедно с Китай и Пакистан, но след като САЩ се оттеглиха от Афганистан и влиянието им в региона намалява, тристранните отношения между Ню Делхи, Пекин и Исламабад стават все по-сложни. По отношение на сигурността от десетилетия Индия е заплашена от действията на ислямски Пакистан в регионите Кашмир и Пенджаб. Едновременно с това, спорните граници на Индия с Пакистан и Китай продължават да създават несигурност за страната. Въпреки редицата преговорни кръгове с Пекин, няма изгледи за споразумение в близко бъдеще. Нахлуванията на китайски военни в Кашмир през последните години увеличават напрежението между азиатските гиганти.

Външнополитическата стратегия на Индия е уникална по рода си. Страната е член на Г-20 и БРИКС, но не разглежда втората организация като опит за противопоставяне на Запада, а начин за икономическо благополучие. През август 2023 г., на срещата на върха на БРИКС, министър-председателят Нарендра Моди очерта мотото на държавата му: „Една Земя, едно семейство, едно бъдеще“, с което призова за регулиране на нарастващото напрежение в международните отношения.

Външната политика на Индия може да бъде обобщена с една дума: прагматизъм. Икономическите и военни сделки с Русия не изключват стратегическото партньорство със Съединените щати и връзките със Запада. Знак за нарастващия интерес на Европейския съюз към Индия и обратно беше подписаният на 9 септември 2023 г. меморандум за разбирателство, който свързва страната с пазарите в Близкия изток и Европа. Забележително е, че новият коридор представлява половината от световната икономика и 40% от световното население. Той ще обхваща 5000 км морски пътища, железопътни линии, тунели и тръбопроводи, но работата по изпълнението му вероятно ще бъде забавена поради войната в Ивицата Газа между Израел и Хамас.

Не по-малко интересна е историята на връзките между Индия и България въпреки огромното разстояние, което ни дели.

Външното министерство на Индия подчертава на своя уебсайт в раздела за България, че „двете древни цивилизации се гордеят със славното си културно наследство“, а двустранните отношения са „дългогодишни, топли и приятелски настроени“ и добавя:

„Контактите между хората и културните ни връзки датират преди установяването на дипломатически отношения през 1954 г. и има следи от контакти между народите на двете страни още през 8-ми век сл. Хр. Въпреки политическите промени, на които двете страни станаха свидетели през последните шест десетилетия Индия и България като две независими национални държави са развили близки, сърдечни и многоизмерни отношения. Многостранната връзка процъфтява въз основа на приемственост и взаимно разбирателство и прогресивно се превръща в обвързващо приятелство.“

Малко хора знаят, че през 19 век видният български революционер Георги Раковски изразява подкрепа и съчувствие към народа на Индия по повод Първата война за независимост през 1857 г.

Единственият български журналист, който успява да вземе интервю от Махатма Ганди е македонският българин Никола Коларов, директор на вестник „Целокупна България” през 40-те години. Ганди му подарява свой портрет с автограф.

От 6 до 9 ноември 1981 г. емблематичният индийски премиер Индира Ганди е на официално посещение в България. Още тогава тя отбелязва големите възможности за сътрудничество между двете държави.

Културата на Индия става по-позната в България след посещението на Нобеловия лауреат Рабиндранат Тагор в София през 1926 г., което е важен крайъгълен камък в развитието на връзките между двете страни. Индийските класики като Рамаяна, Махабхарата, Веди, Упанишади, Бхагавад Гита и Панчатантра, както и съвременните автори като Прем Чанд, Мулк Радж Ананд и Амрита Притам са популярни в страната ни през изминалите десетилетия. Някои от видните български поети като Христо Ботев, Христо Смиренски и Никола Вапцаров също са превеждани на индийски езици.

Днес специалността Индология е част от Катедрата "Класически Изток" в Центъра за източни езици и култури към Факултета по класически и нови филологии в Софийския университет. Катедрата навърши 30 години от създаването си през 2013 г. и играе важна роля в разпространението на познанията за индийските езици, философия, история и култура в страната ни.

Значителна част от индийската общност в България съставляват студентите, изучаващи медицина в университетите в София, Плевен, Пловдив и Стара Загора. Някои индийци се занимават с търговия, ресторантьорство и т.н. Има някои представители на ИТ компании, които са дошли на временни командировки за разработване на софтуер за банки и мултинационални компании. Двете страни имат подписани споразумения в областта на туризма, противодействието на организираната престъпност, борбата с международния тероризъм и незаконния трафик на наркотични и психотропни вещества, науката и технологиите, икономическото сътрудничество, както и защитата на инвестициите.

През последните години двустранната търговия е на стойност около 200-250 млн. долара, но потенциалът за развитие на икономическите връзки остава значителен. /БГНЕС

---------------------------------------

Димитър Русков, Международен отдел на Агенция БГНЕС