Иранците гласуват днес, очаква се консерваторите да доминират
Днес иранците ще гласуват на избори за парламент и ключов духовен орган на фона на опасенията от ниска избирателна активност и очакванията консерваторите да засилят властта си.
От последните избори насам Иран е силно засегнат от международните санкции, които доведоха до икономическа криза. Освен това беше разтърсен от широкомащабни протести и въвлечен в ескалиращото регионално напрежение заради войната между Израел и Хамас.
Повече от 61 млн. души от общо 85-милионното население на Иран имат право да гласуват за членове на парламента, както и за духовници от Асамблеята на експертите - органът, който отговаря за избора на върховния лидер на Иран.
Очаква се обаче ниска избирателна активност, след като проучване на държавната телевизия показа, че повече от половината от анкетираните са равнодушни към изборите.
На последните парламентарни избори в страната през 2020 г. избирателната активност беше 42,57% - най-ниската от Ислямската революция през 1979 г. насам.
Върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей призова за висока избирателна активност.
"Важно е да покажем на света, че нацията е мобилизирана", заяви Хаменей на 28 февруари - в последния ден на кампанията.
"Враговете на Иран искат да видят дали народът участва", каза той и добави, че в противен случай "те ще застрашат вашата сигурност по един или друг начин".
Сред тези, които наблюдават, са Съединените щати, "повечето европейци, злите ционисти, капиталистите и големите компании", каза той.
Хаменей заяви, че Съединените щати и Израел, които "внимателно" следят проблемите на Иран, "се страхуват от участието на народа в изборите".
Ръководителят на Корпуса на гвардейците на ислямската революция на Иран (КГИР) Хосейн Салами заяви, че "всеки глас е като ракета, която се изстрелва в сърцето на най-силните ни врагове".
"Ако нашият народ иска да участва в мощна политическа битка, както в миналото, и да победи враговете, трябва да излезе на сцената и да гласува".
КГИР, идеологическите защитници на Ислямската република, отбелязаха, че "силното участие" ще възпре "чуждестранните интервенции".
Иран смята Съединените щати, западните им съюзници и Израел за "врагове" на държавата и ги обвинява, че се опитват да се намесват във вътрешните ѝ работи.
Кандидатите за парламента се проверяват от Съвета на пазителите, чиито членове се назначават или одобряват от върховния лидер.
Те са одобрили общо 15 200 кандидати от близо 49 000 кандидати, които ще се борят за места в 290-членния парламент.
Анализаторите очакват, че консерваторите и ултраконсерваторите, които имат 232 от общо 290 места в парламента през 2020 г., след като реформаторските и умерените кандидати бяха дисквалифицирани, отново ще доминират.
Коалиция от партии, наречена "Реформаторски фронт", заяви, че няма да участва в "безсмислени, неконкурентни и неефективни избори".
Бившият ирански президент, реформаторът Мохамед Хатами, беше цитиран през февруари от консервативния вестник "Джаван" да казва, че Иран е "много далеч от свободни и конкурентни избори".
Очаква се също така консерваторите да запазят твърда позиция в Асамблеята на експертите - 88-членен орган, съставен изключително от мъже ислямски учени.
В изборите участват общо 144 кандидати, но много от тях бяха дисквалифицирани, включително и бившият умерен президент Хасан Рухани.
Изборите в петък са първите, откакто Иран беше разтърсен от масови протести, предизвикани от смъртта на Махса Амини през септември 2022 г. в ареста.
Амини, 22-годишна иранска кюрдка, беше арестувана за предполагаемо нарушаване на строгите правила за обличане на жените в ислямската република.
Междувременно войната между Израел и Хамас доведе до рязко повишаване на напрежението в региона, като протехерански групировки в Ливан, Ирак, Сирия и Йемен участват в сблъсъци с Израел или със западните му съюзници.
Изборите се провеждат и на фона на разрушителни международни санкции и нарастващи икономически трудности в Иран, където инфлацията е около 50 %, а курсът на местната валута спрямо долара се срина./БГНЕС