Иван Николов: Докога с черно-белия аршин?

При управлението на Александър Стамболийски умишлено насажданата омраза към града и гражданите достига до мащабите на абсурда. Гражданите са сатанизирани, окарикатурявани, подигравани. Връх на това е и популярният в селските кръчми шлагер:

„Къртя ти буци, удряйте гражданя,

ряд по рядом, двя по двя

и за нас да я добря…“.

Точно по това време се вихри и друга философия на убийственото разделение – философията на класово-партийното противопоставяне. Нейни носители са левите партии у нас, и особено Тесните социалисти. При тях догмата, доктрината, фетишът са любими прийоми за насъскване на симпатизантите им срещу класовия враг… И когато дойдоха на власт Георги Димитров и Васил Коларов, под диктовката на Сталин, издигнаха на пиедестал – омразата . И последователите им запяха със злобно вдъхновение:

„Ний калени сме ремсисти

прав е наший път,

за изедници, убийци,

носим ние смърт…“

Изобщо при тях думичката „смърт“ много лесно се превъплътяваше във физическа смърт. Те си играеха със смъртта весело…

Когато Тодор Живков падна, народът ентусиазирано запя:

„Развод ми дай, развод ми дай

и повече не ме мъчи...“

В същото време площадите се огласяха от мощното: “Времето е наше“.

На кого точно принадлежеше времето, не се разбра, защото и „сини“ , и “червени“ се надпреварваха да грабят от наследството на Тодор Живков. Той уж нищо не беше оставил, пък от неговите държавни предприятия се пръкнаха и новите олигарси, и новите бизнесмени. И докато правителствата на Луканов, Ф. Димитров, Беров, Жан Виденов, Костов, Царя, Станишев, Орешарски падаха едно след друго като гнили круши, олигарсите и бизнесмените си спретнаха една държава в държавата…Каква беше по-точно ролята на Бойко Борисов в тази гагамаджа можем само да гадаем, но той се задържа на власт цели 12 години. И ето че площадите отново се оживиха. Черно-бялото вдъхновение отново разтърси страната:

„Ний протестъри сме млади,

с Бойко влизаме във бой,

с яйца и домати по омразните сгради,

ах във джипката, във джипката е той…“

И появи се Мая Манолова, макар и боса, но цялата в бяло, тя влезе в парламента и започна да раздава своето черно-бяло правосъдие.

В същото време новият кочияш на каруцата българска Слави Трифонов зашиба с камшика конете – своите депутати и повлече държавицата наша по улици и кръстовища, нарушавайки на всеки ъгъл правилника за движение.Сега каручката на българската държавност е заседнала в една разкопана градинка на София, и чака някой да дойде и да я измъкне. Кога и как ще стане това, никой не знае. Всички чакат някакви избори. Нека да чакат. Черно-бялото им мислене не може да роди и грам разумно решение… /БГНЕС

Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание „България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Текстът е написан специално за БГНЕС.