Иван Николов: РС Македония – накъде?

Всичко е ясно. Конституционните промени се отлагат. Евроинтеграцията ще чака „по-добри“ времена. Сега най-важните предстоящи събития са изборите – парламентарни и президентски. Кой ще бъде премиер и кой държавен глава? Ето върху какво се съсредоточава сега стихията на партийните страсти. За премиерския пост сякаш няма дилеми – той ще бъде председателят на партията, спечелила мнозинство в Собранието. Според всички социологически проучвания това е ДПМНЕ. Кристиян Мицковски вече наднича в огледалото и се възприема като шеф на правителство, но дали това ще стане съвсем не е сигурно, което ще бъде безкомпромисно към всеки опит на Брюксел и София да се усъмнят във вечността на „македонството“ като еманация на вековни традиции…

Прогнозите, кой ще бъде следващият президент, са по-трудни. Електоралните нагласи не дават предимство на настоящия шеф на държавата Стево Пендаровски. И това разкрива простор мнозина да се изкушават да си мислят, че са призвани да оглавят РС Македония в момент, когато външни и вътрешни сили се опитват да й наложат безцеремонно коварния „бугарски диктат“, с цел „бугаризация“ на благословената им от Тито родина.

*

Ако проследим публицистичната активност, през последните две години, на настоящия председател на МАНУ (Македонска академия на науката и уметностите, т.е. изкуствата ), Любчо Коцарев, няма да е трудно да заключим, че той прави сериозна заявка за президентския пост. Статиите му, повечето уводни, във в. „Нова Македония“ са „шедьовър“ на престараването да извае образа си на неподкупен и самоотвержен бранител на македонистичните ценности – от Стоян Новакович до днес. Именно родството му с идеите на този покварен сръбски учен и политик-шовинист го издават като фалшив патриот, нямащ нищо общо с вековните традиции на народа.

Венец на настъпателните му държавотворни амбиции е статията „Срцето на македонството“, публикувана на 30 декември 2023 г. в „Нова Македония“.

Като разхожда читателите из дебрите на историята и географията, като се позовава на съдбата на племена, отдалечени на хиляди километри от родината му, той стига до кулминацията на собствената си представа за откровеност на мъдър човек и патриот. Ето как звучат думите му: „Често, трагаjки по мирот во себе и ползуваjки jа духовната имагинациjа, преку делата на светите брака Кирил и Методиj , Св. Климент, Чуповски, Мисирков, Конески… во обектот на Храмот на науката и уметноста, на мудроста, наогав инспирациjа за моите текстови и обраканьа и се поврзував со милениумското духовно и културно наследство на македонскиот народ…“

Това е голямата и всепоглъщаща лъжа, върху която е изграден бастионът на македонистичната доктрина. Това е обида на най-съкровените чувства на нашите предци. Да величаеш като равни по заслуги Първоучителите и агентите на сръбския шовинизъм в Македония като Димитрие Чуповски, Кръсте Мисирков и Блаже Конески е кощунство и гавра с паметта на Светите Седмочисленици…

*

Кои са тези заслужили за новата история на Македония мъже, толкова сгрели сърцето на председателя на МАНУ?

Техните биографии си приличат. Да вземем Димитрие Чуповскиой. Роден е в с. Папрадище, Велешко през 1878 г. Примамен да учи на разноските на сръбското дружество „Свети Сава“ в Белград, под зоркия поглед на Стоян Новакович, създава през 1893 г. ученическо дружество „Вардар“. Когато през 1895-1896 г. Новакович е премиер, изпраща Чуповски в Русия, където се записва да учи в Духовната семинария на Новгород. След това се премества в Санкт Петербург. През 1905 г. Чуповски се връща в Македония, опитва се да разпространява идеите, внушени му в Белград, но е прогонен от активисти на ВМОРО. От 1900 до 1905 г. Стоян Новакович е сръбски посланик в Русия и инициира създаването на Славяно-македонско научно и литературно дружество. Чуповски е не само един от основателите му, но и негов председател.

По време на Балканските войни посещава София, Скопие и Велес, среща се с представители на активното македонско гражданство, но никой не възприема идеите му, внушени от Новакович. Тогава се връща в Петербург и през 1913-1914 г. започва да издава вестник „Македонский голосъ“, от който излизат едва 11 броя. Чрез тях продължава да се опитва да внушава идеите на сръбския шовинизъм чрез македонизма.

Същият път на отцепничество от изконните корени на предците си извървяват и Кръсте Мисирков и Блаже Конески. Има и разлика. Миксирков лъкатуши между македонизма и истината на себепознанието, докато Блаже Конески се превръща в най-послушното оръдие в ръцете на Титовизма за утвърждаване на новата етноидентичност след 1944 г.

*

През последните два-три месеци на 2023 г. македонското общество, по внушение на медии, политици, учени изпадна в състояние на някаква психоза, на паника и страх от евентуалните промени в Конституцията и вписването на българите като част от държавотворния народ.

Точно този страх разголи истината, че в тази самостоятелна от 1991 г. държава продължава да господстват псевдоисториите за идентичността и миналото.

Щом един академик, ръководител на най-авторитетната научна институция в държавата, си позволява да развява като знаме духовната си извратеност, съпоставяйки гения на Първоучителите с шарлатанския ентусиазъм на дресираните лакеи на Белградската шовинистична пропаганда в Македония, това е признак на тежко заболяване.

В медицинската си практика световноизвестният австрийски психиатър д-р Зигмунд Фройд никога не е разпитвал пациентите си за болестта им. Оставял ги е на свободен разговор. В зависимост в каква посока протичат мислите им, той поставял и диагнозата.

Вече 80 години държавници, политици, учени, общественици, активни граждани, преподавател , какъвто и проблем да решават, неизбежно стигат до баналния рефрен за изконността на македонистичния идентитет. И това е „ценността“ за съхраняването, на която те вкупом пренебрегнаха перспективата на евроинтеграцията… Диагнозата на заболяването, според методологията на Зигмунд Фройд, е ясна.

За да се убедим в това, ще цитирам заглавията на няколко текста, публикувани в официоза „Нова Македония“ и в някои други медии от последните два-три месеци на 2023 г.: “Северна Македониja е мртва, да живее Македониja“, „Македонскиот народ е предмет на национална дискриминациjа“, „Нов Устав значи краj на историскиот континуитет на Македониjа, “Флагрантна потврда на агресивната политика на Софиjа за демакедонизациjа“, „Убедувачките мисии на високи ЕУ дипломати за внесуване на Бугарите во Уставот наликуват на политичка лакардиjа“ и т.н.

Тези заглавия не потвърждават ли метода на Фройд, че всеки говори на висок глас за онова, в което тайно се съмнява и дълго време крие от себе си „страшната“ истина!?…

*

Македонското общество като цяло – леви и десни, властващи и опозиционери – предпочете да остане в мрака на 1944 г. вместо перспективата към Брюксел. Никоя политическа сила или личност не намери куража в себе си да наложи закон за отваряне на архивите на УДБА, да създаде комисия, която безпристрастно да разкрие истината за хилядите убити без съд и присъда, осъдените на дълги години затвор и каторга, прокудените в близки и далечни държави, само заради българското им самосъзнание и несъгласието с натрапваното им ново национално име!…

Въпреки всичко изход има, ако академик Любчо Коцарев вместо да се грижи как да задържи по-дълго окървавената пропагандна мъгла за случилото се през 1944 г. и през последвалите 45 години, стане инициатор на следното:

а/ МАНУ да издаде сборник с оригиналната фактология за Илинденското въстание. От приложените документи ще се разбере, че то е подготвено и вдигнато не от някаква несъществуваща Македонска революционна организация (МРО), както пишат неговите подведомствени историци, а от ВМОРО, както са я нарекли Даме Груев, д-р Христо Татарчев и останалите нейни основатели;

б/ Да се издаде сборник с документи за сръбския окупационен режим в Македония след 1912 г. до 1941 г. и за борбите на народа под ръководството на ВМРО за освобождение;

в/ Да се издаде книгата на Димитър Гюзелев „Жертвите на Скопския студентски процес“;

г/ Да се преиздадат спомените на родения в Радовиш герой на ВМРО Коце Ципушев “19 години в сръбските затвори“;

д/ Да се направят фотокопия на писмото на Методи Шаторов – Шарло до задграничния ЦК на БРП /к/ в Москва от 15 май 1941 г. и се разпространи по общини, научни институти и учебни заведения, за да се разбере защо толкова анатемосваният „бугарски окупатор“ е посрещнат с възторг и цветя, като освободител…

Пътят до истината е кратък, стига да се стремиш към нея. На РС Македония днес истината е нужна повече от въздуха. И тя ще я открие, заради собственото си духовно и морално здраве, което за съжаление, все още е под контрола на притворни политически знахари… /БГНЕС

--------------------------------

Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание „България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Текстът е написан специално за БГНЕС.