За какво спорят те? Не кой по-подготвен дипломат да оглави Министерството на външните работи, а кой партиен послушник, да се настани удобно в креслото, за което дори не е и помислял някога.
Битката за министерствата и ведомствата замъглява съзнанието на вчепкалите се в неистова хватка партньори и превръща грижата за съдбата на България в някаква имагинерна величина, съществуваща като досаден щрих в периферията на съзнанието им..
Партийните мераци за контрол върху съдебната система роди това отроче в неравностойно положение, неречено „Конституционно мнозинство“, крепящо се върху притворната загриженост на депутата и съпредседател на ДПС Дилян Пеевски. Какъв парадокс! Клиентът на американския закон „Магнитски“ у нас е стожер на „правото и справедливостта!“
Гласуваните конституционни промени и поправките на някои от законите за съдебната власт, само потвърдиха правилото за партиен контрол върху магистратите.
Почтеният и подготвен юрист довежда съдебните дела до справедливи решения и с несъвършен закон, а некадърният и корумпираният - със съвършен закон сътворява беззакония...
Съдията Аздак, един от персонажите в драматургичната творба на Бертолт Брехт „Кавказкият тебеширен кръг“, за да реши на коя майка принадлежи детето, за което претендират две жени, натрупва няколко папки със закони и сядайки върху тях изрича: „Така произнасям справедливите присъди…“ Т.е Бертолт Брехт ни внушава, че истинската справедливост не е в законите, а в мъдростта и честността на съдиите.
Не Конституцията и несъвършената съдебна система са причина за криминалната вакханалия, сътворена от т.н. Петьо Еврото и Мартин Божанов–Нотариуса, а липсата на морал и отговорност пред държавността. А това е така, защото преди трийсетина години една политическа сила не си позволи да изтърве контрола върху лостовете за влияние на управляваната дотогава от нея държава, придобила вече коренно противоположен облик… Тази практика, впоследствие се изроди в правило за всяка следваща партия на власт в страната ни.
Същият контрол, както стана дума, се упражнява и върху дипломацията. И точно заради това, България няма подготвени кадри, които да следят и да анализират професионално какви замисли и инициативи се осъществяват около държавните ни граници и по-далече.