Иван Николов: С партийна заслепеност срещу държавността

Конфликтите, които се разиграват, диалозите и монолозите, които долитат от сцената на българския политически театър, излъчват не спокойствие и увереност, а предчувствие за несигурност и нестабилност. Бездарно произнесените реплики от актьорите в този театър натрапват дилетантска самоувереност, достойна за съжаление, ако не будеше тревога. Скрити зад загрижеността си от връхлитащите геополитически вихрушки с неизвестен произход и с непозната същност, българските политици – десни и леви - издигнаха партийните си интереси високо над националните и държавните, въпреки „патриотичната" им лексика. Послушайте само разменените реплики между партньорите в управлението и ще изпаднете в стрес.

За какво спорят те? Не кой по-подготвен дипломат да оглави Министерството на външните работи, а кой партиен послушник, да се настани удобно в креслото, за което дори не е и помислял някога.

Битката за министерствата и ведомствата замъглява съзнанието на вчепкалите се в неистова хватка партньори и превръща грижата за съдбата на България в някаква имагинерна величина, съществуваща като досаден щрих в периферията на съзнанието им..

Партийните мераци за контрол върху съдебната система роди това отроче в неравностойно положение, неречено „Конституционно мнозинство“, крепящо се върху притворната загриженост на депутата и съпредседател на ДПС Дилян Пеевски. Какъв парадокс! Клиентът на американския закон „Магнитски“ у нас е стожер на „правото и справедливостта!“

Гласуваните конституционни промени и поправките на някои от законите за съдебната власт, само потвърдиха правилото за партиен контрол върху магистратите.

Почтеният и подготвен юрист довежда съдебните дела до справедливи решения и с несъвършен закон, а некадърният и корумпираният - със съвършен закон сътворява беззакония...

Съдията Аздак, един от персонажите в драматургичната творба на Бертолт Брехт „Кавказкият тебеширен кръг“, за да реши на коя майка принадлежи детето, за което претендират две жени, натрупва няколко папки със закони и сядайки върху тях изрича: „Така произнасям справедливите присъди…“ Т.е Бертолт Брехт ни внушава, че истинската справедливост не е в законите, а в мъдростта и честността на съдиите.

Не Конституцията и несъвършената съдебна система са причина за криминалната вакханалия, сътворена от т.н. Петьо Еврото и Мартин Божанов–Нотариуса, а липсата на морал и отговорност пред държавността. А това е така, защото преди трийсетина години една политическа сила не си позволи да изтърве контрола върху лостовете за влияние на управляваната дотогава от нея държава, придобила вече коренно противоположен облик… Тази практика, впоследствие се изроди в правило за всяка следваща партия на власт в страната ни.

Същият контрол, както стана дума, се упражнява и върху дипломацията. И точно заради това, България няма подготвени кадри, които да следят и да анализират професионално какви замисли и инициативи се осъществяват около държавните ни граници и по-далече.

И докато партньорите в управлението се боричкат за надмощие в полето на външната политика и в съдебната система, ръководителите на съседните Сърбия и Гърция, Вучич и Мицотакис, се договориха бързо да завършат скоростната жп линия „Белград –Ниш - РС Македония – Солун“. От своя страна Атина, като използва геополитическите особености на момента, открито лобира за цялостно инфраструктурно изграждане на отсечката „Костанца-Варна-Бургас-Александруполис“ и свързването й с икономически нерентабилната магистрала „ Via Еgnatia“ , но стратегическа за Гърция, като средство за стопиране реализирането на коридор №8.

Да не говорим за подетата от няколко месеци масирана антибългарска кампания в Сърбия. А в България – пълно мълчание. Добре, че преди около век и половина най-напред Раковски, после Ботев, а след тях – Яворов, Боян Пенев, Данаил Крапчев и колко още разобличиха този параноичен патриотизъм на Белград?!

И защо доста речовитите водачи на опозицията, които в повечето случаи дребнаво се заяжда за незначителни и второстепенни пропуски в управлението, не виждат стратегически важните проблеми на България!? Те с необуздана ярост клеймят вмешателствата във вътрешните ни работи на „Посолство-то“, но с Матросовска самоотверженост защитават деянията на друго-то Посолство, скъпо на сърцата им.

Кой партиен лидер днес е загрижен и търси решение как да измъкне от небитието, траещото повече от 140 години изграждане на жп връзката София-Скопие-Тирана?

Не, не се е появил още подобен рицар на националната ни чест!

Каква стресираща незаинтересованост на България като държава на Балканския полуостров на фона на целенасоченото и системно сътворяване на инфраструктура по оста „Север- Юг“! И тази незаинтересованост не само, че не е подложена на критичен анализ, тя дори не е осъзната като даденост за 99.99% от тези, които ръководят или се стремят да ръководят съдбините ни.

Това е диагноза за тежка държавническа недостатъчност в мисленето и действията на днешните български „елити“ – властващи и в опозиция.

Изводът? Партиите да разберат най-после, че властта е средство за осигуряване просперитета на държавата, а не хазартна възможност да си поиграят, колкото може по-дълго време, на стражари и апаши… /БГНЕС

--------------------------------

Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е директор на списание „България-Македония” и на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Текстът е написан специално за БГНЕС.