Иван Николов: Със затворени очи пред ерозията на подредените ни представи…

В обширен анализ на АФП, от края на юли 2023 г,. се разнищва „новият империализъм“ в региона на Тихия океан, според определението на президента на Франция Еманюел Макрон. Неговото няколкодневно посещение в бившите френски колонии в региона ще се запомни. В речта си във Вануату – независима тихоокеанска островна държава и бивша френско-британска колония до 1980 г. - той порица опитите на САЩ и Китай да налагат влиянието си в тези простори. Според френския президент Вануату, Нова Каледония и останалите бивши френски колонии не трябва да попадат под опеката на други сили освен на Франция.

В случая сме свидетели на коренно различна риторика, съвсем непозната у нас, където десно-левите препирни се свеждат до апология или отричане на евроатлантическите или на руско-евразийските ценности. Вторачени в идеолого-пропагандните си пристрастия ние, българите, отново пропускаме да забележим успоредно зараждащите се глобални процеси, които не е изключено в близко бъдеще да ни сервират нова карта на интересите на големите геополитически играчи и нова архитектура на международните отношения.

Това е едната опасност.

Другата опасност е чисто нашенска.

Ще я сведем до затварянето на очите за по-далечните стратегически цели на държавата, народа, икономиката, културата. Ние продължаваме да сме зависими от мимолетни, дребнодневни предизвикателства, които поглъщат цялата ни енергия, целият ни морален и интелектуален запас. През отминалите две-три години, белязани от суматохата на няколко предсрочни парламентарни избори и стъпките на толкова временни правителства, България продължи да се задъхва от проблеми, възникнали главно поради политически пристрастия, идеологическо тесногръдие и партизанска отмъстителност.

Не ви ли е жал за България, господа?

Задавал ли си е някой висш държавен или политически фактор елементарния въпрос, защо българите, тези които хранеха половин Европа между двете световни войни, сега слагат на трапезата си турски пиперки и домати; гръцки домати, праскови и грозде; лук от Нидерландия, моркови от Сърбия, ябълки от Полша?

Прекосете България от край до край и ще видите обширни площи с рапица, пшеница, слънчоглед, царевица и тук там, но много рядко, някой и друг масив от лозя и обещаващите лесна печалба днес култивирани сортове орехи и лешници.

А къде са стадата от овце, кози и крави? Затова и повечето от различните видове сирена и кашкавал, се допълват с висока доза вносно сухо мляко. Парадоксът, че колкото повече намалява броят на кравите и овцете, толкова повече расте броят на мандрите, потиска националното ни самочувствие.

Някой да е чул за точка в дневния ред на Парламента или Правителството, предлагаща за обсъждане проблема за изчезващите българско зеленчукопроизводство и овощарство? Не, нали ! Това вече е злокачествена национална немара. И докога? Въпросът не е риторичен, той е неотложен и очакващ спешно решение, но не от днес за утре, а трайно и категорично.

Нека българските крупни зърнопроизводители да погледнат и малко встрани от своите житни и слънчогледови плантации и да разберат, че те всъщност са избутали зеленчукопроизводството и овощарството ни в “трета глуха“.

Упрекът не е към тях. Упрекът е към тези, които позволиха тази аномалия в продължение на повече от 30 години да се превърне в неписано правило.

И ако назряващото напрежение между гладния глобален Юг, и сития глобален Запад, както и претенциите на „новия империализъм“, според Макрон, са все още недоловими за българската сетивност, защо не виждаме, че на глобалния съвременен пазар за храни българските производители отсъстват?

Ще се примирим ли с ролята на клакьори, които викат „УРА“ в чест на чуждите победи!? /БГНЕС

-------------

Анализът е на Иван Николов.

Николов е журналист, публицист и издател. Той е директор на списание „България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата./БГНЕС