Иван Николов: Време е в Скопие да възкресят истината за Методи Шаторов–Шарло и Методи Андонов–Ченто

Премиерът Зоран Заев като шеф на Социалдемократическия съюз на Македония подхвана масова подмяна на висши функционери в партията. Това повдига два съществени въпроса. Първо. Продиктуван ли е този акт от необходимостта за преоценка на идейното югокомунистическо наследство на партията и Второ. Кардиналните кадрови промени ще предизвикат ли процес на реабилитиране на политическото наследства на Методи Шаторов- Шарло, чийто най-голям ”грях” според Тито беше неговата линия за откъсване на Македония от Югославия и за спиране на бруталната сърбизация на Македония.

Парадоксален е фактът, че вече почти 30 години самостоятелната македонска държава живее с „държавотворните” и идеологическите постулати, натрапени от Югославската комунистическа партия.

Договорите с България и Гърция обаче превърнаха младата държава в съвсем нов, модерен държавен субект, който за да продължи да съществува като равноправен партньор в международните отношения трябва да се освободи от всички заблуждаващи митове. А това са сатанизиране на делото на Методи Шаторов –Шарло като секретар на Покраинския комитет на ЮКП и не по-малко преиначавания и премълчаван първостроител на новата македонска държава след Втората световна война – Методи Андонов –Ченто. Неговите държавотворни принципи влизаха в остро противоречие със завоевателните и асимилаторски проекти на югокомунистическите стратези за Македония, заради което той беше осъден на 12 години затвор, от които из лежа - 9 .

***

Новото международно положение на Република Северна Македония поставя остро въпроса и за преоценка на фалшифицираната идейна пърооснова на двете водещи политически сили в младата република - ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ.

ВМРО е задължена да преоткрие началата на нейните създатели и ръководители от д-р Христо Татарчев , Даме Груев и Гоце Делчев до Тодор Александров и Иван Михайлов. Ако днешните нейни шефове нямат куража да сторят това, нека прочетат поне статията на Мария Бракочевич, от 14 май 2016 г. в белградския в. „Политика”, озаглавена „Гоце Делчев – герой или антисръбски идеолог”! Тази статия ще им бъде полезна. Авторката цитира думите на доктор Александър Животич от Историческия факултет и мнението на специалиста в Белградската община Горан Весич, които звучат по един и същи начин:”...Гоце Делчев като основател и ръководител на Българската македоно-одринска революционна организация (БМОРО ) няма никакви заслуги нито за Сърбия, нито за Белград.Нещо повече, организацията, която ръководи е антисръбска...”Това е тест за сегашните водачи на ВМРО-ДПМНЕ. Начело на каква организация са те – на исторически автентичната или на претворената от Никола Груевски в сърбокомунистическа пародия?

От своя страна СДСМ е задължен да превърне днешната кадрова реконструкция в дългосрочен процес на преоценка, при която постепенно ще отпаднат заблудите и за Шарло, и за Ченто и те ще се превърнат в стожерите на истината за миналото, истината, в името на която изгубиха своя живот.

И това никак не е трудно. Достатъчно е да се надникне в архивохранилищата в Скопие, за да се открият редица сборници с документи, писма, инструкции и заповеди, идващи от партизанските щабове на Тито, за да се разголи очевидната истина с каква настървеност се внушаваше на редовите партийни членове в Скопие, Прилеп, Битоля и по цяла Македония, че Шарло е „ предател, ренегат и контрареволюционер”. И защо? Защото се противопоставя на асимилаторската политика на ЮКП в Македония, защото веднага след влизането на българските войски през април 1941 г. там, той поставя Покраинския комитет в Скопие под върховенството на ЦК на БКП в София, защото изгонва Блажа Орландич и Радивое Видич, като сръбски агенти и защото отхвърля твърдението, че българската войска е окупаторска. Именно поради това още на 24 юли 1941 г . в писмо до Покраинския комитет Тито нарича Методи Шаторов „Старог Бугарина”.Изпратените от Белград в Македония - Радивое Радосавлевич, Драган Павлович –Шильо, Светозар Вукманович – Темпо, както и сърбизираните македонци Лазар Мойсов, Видое Смилевски, Лазар Колишевски, Страхил Гигов, Цветко Узуновски – Абаз, трябваше да сатанизират Методи Шаторов, да го клеймят като бугараш и контрареволюционер, защото не искаше сръбската политическа зима да продължава в Македония. Защото той беше истински македонец, а не м а к е д о н и с т - понятие въведено още през 1888 г. от Стоян Новакович - като преходна форма за сърбизиране и наложено след 1945 г. с насилие и кръв като „национален идентитет”.

Ето и някои образци-шедьоври за промиване на мозъците, но и илюстрация на съпротивителните сили у редовите членове на тяхната партия. В писмо от 28 февруари 1943 г. до ЦК на ЮКП Светозар Вукманович –Темпо ще напише:”Със смяната на Шарловото ръководство не бяха унищожени в ядката си остатъците от неговата злодейска и фракционна дейност...”, а в доклада си от 8 август същата година продължава:” В партийните организации постепенно се създаваше убеждението, че не трябва да се води борба против българските окупатори, а само против реакционното правителство на Филов...”

Особено важно е Зоран Заев да препрочете изказването на Цветко Узуновски –Абаз на съвещанието на I и II партизанска бригада на 21 декември 1943 г. в Преспа. Ще цитирам от него няколко съществени изречения:”...Следи от неговата (Шарловата б.а.) политика все още съществуват. След Шарловото ръководство новото ръководство бе под влияние на Шарловата политика и неговата линия беше автономистична... ИЗЖИВЯВАНЕТО И РАЗБИВАНЕТО НА ТЕЗИ ВСЕ ОЩЕ АВТОНОМИСТИЧНИ И РАЗКОЛНИЧЕСКИ РАЗБИРАНИЯ... РАЗБИВАНЕТО ОТВЪТРЕ НА ТЕЗИ АВТОНОМИСТИЧНИ ТЕНДЕНЦИИИ – ТОВА Е ГЛАВНАТА ЗАДАЧА НА МАКЕДОНСКИТЕ КОМУНИСТИ...”

И въпрос към Зоран Завев:”Днес, когато РС Македония е свободна, независима и евроатлантически ориентирана държава, автономистичните идеи на Методи Шаторов –Шарло продължават ли да са заплаха и ерес? Ако не са, тогава не трябва ли цялото дело на този проницателен и смел човек да бъде поставено на пиедестал на предстоящия конгрес на СДСМ и да се превърне в идеологически темел на обновителните процеси в тази партия!? Не само Заев, цялото ново ръководство на СДСМ, е длъжно да се запита продължител на чие дело е то, на Шаторов и на Ченто или на Лазар Колишевски? Колишевски, който с разгромяваща статия в ”Нова Македония”, срещу идеите на Методи Андонов –Ченто на 12 януари 1945 г. заклеймява и него, и привържениците му, приписвайки им „смъртния грях”, че искат да откъснат Македония от Югославия. Ето и думите му:”... Но всички те останаха в душата си неприятели на нашето единство с всички останали народи на Югославия... В искането по който и да е начин да отделят Македония от останалата Югославия... тоя сепаратизъм е най-новото превъплъщение на върховизма...”

Същият този Колишевски трийсетина години по-късно на 27 декември 1971 г. при смяната на Кръсте Цървенковски като партиен шеф на Македония, заявява:”Всъщност, сегашният национализъм и сепаратизъм в С Р Македония са продължение на национализма на Шаторов, целящ да откъсне Македония от Югославия в полза на българите...”

***

Колко години делото на Шарло и Ченто се държи в Македония под непроницаем идеологически похлупак!?

Македония не иска да чете и слуша повече фалшивите спомени на Кироглигоровци, нито просмуканите с извратено себелюбие изповеди на Стоянандовци. Никой не се интересува вече от техните „ страдания” и „възходи”, докато са слугували из канцелариите на Тито.

Македония иска да чуе най-после истината за Кървавиот Божик, за масовите гробове, за жестоките издевателства в Идризово, Добой и Голи оток, за хилядите безследно изчезнали след 1945 г.

Днес Македония напряга всичките си духовни сили, за да осмисли предсмъртните думи на Ченто, завещани на синовете му и цитирани от Коста Църнушанов: „ЩЕ ДОЙДЕ ВРЕМЕ, КОГАТО ЩЕ СЕ ИСКА СМЕТКА ЗА ВСИЧКО СТАНАЛО...!”

Това време дойде!

Пътят е един, колкото и труден да е той – към истината, изречена на висок глас и превърната в основен закон на младата република. /БГНЕС