Иван Николов: За преследването на книгите и учените

Не е ли странно, че сръбските митнически власти напоследък безпогрешно откриват всяка българска книга във всяка кола, която преминава границата на „Рибарци” на път за КИЦ „Босилеград”? Дали това се дължи на някаква особено развита митничарска интуиция, или на предварително подадена информация, снета със специални разузнавателни средства от незаконно подслушвани разговори?

Само през последните три месеца митничарите вдигнаха три скандала, които точно отразяват дългогодишната, жестока и цинична политика на Сърбия към собствените си граждани от български произход, но и към европейската си съседка България. И не само това. Те показват намеренията на съвременна Сърбия, която разчиства пътя към своя „сръбски свят”, в който няма място за други етноси и особено за свободомислещи граждани без оглед на етнос.

Нека да си припомним. На митичния сръбски Видовден, 28 юни, сръбските митнически власти отказаха влизане в Сърбия на Лина и Яна Гергови, уредници в Института за етнология и фолклористика при Българската академия на науките, заради две фотодокументални изложби. Едната със снимки и документи показва престъпленията на разбойническата чета на Коста Печанац срещу цивилното българско население в Босилеград и околните села на 15-16 май 1917 г.

Само няколко дни по-късно, на 2 юли, Бойчо Димитров, съпругата му Александра и двете петгодишни близначки на връщане от София бяха задържани цели пет часа заради 53 бройки от книгата на Едвин Сугарев „Елегия за Краището”, предназначени за премиера на книгата в КИЦ „Босилеград”. Никакви обяснения не помагат и на Бойчо му налагат да върне книгите обратно в България.

На 9 август и Александър Димитров е задържан заради три бройки от същото заглавие. И на него устно му налагат да върне книгите обратно в България, той настоява да му издадат акт, с който книгите се връщат или отнемат и в крайна сметка след пет часа обискиране на колата и разправии, успява да се пребори началникът на митницата да му издаде акт, с който му се налага да върне книгите в България в срок от 72 часа.

Някак си остана извън полезрението на журналистите, че освен 3-те книги на Едвин Сугарев са му отнети още 4 книги, от които три тома от сборника „Съдбата на българите в Западните покрайнини” – издание на Граждански комитет Западни покрайнини и сборник „Актьорски откровения”, намерени в колата на Александър. Така списъкът с недопуснатите от страна на Сърбия български културни продукти се увеличи значително. На прицел са основно книги и материали, които описват нелицеприятни събития от историята на българите в Сърбия или изобличават и осъждат същността на великосръбската националистическа идеология, която застрашава не само българското малцинство, но и сръбско-българските отношения, мира на Балканите и членството на Сърбия в ЕС.

Книгата на Едвин Сугарев „Елегия за Краището”, трите тома от сборника „Съдбата на българите в Западните покрайнини”, фотодокументалната изложба „Погромът в Босилеградско на 15-16 май 1917г.” и книгата със същото заглавие на доц. Ангел Джонев, описват историческата и съвременна драма на българите в Западните покрайнини, в която те са подложени на жестока асимилационна политика за сърбизиране и обезлюдяване на окупираните с Ньойския договор български държавни територии.

Ако тия книги дразнят съвременните сръбски управници, просто могат да си направят списък със забранени книги. Това точно ще си пасне с разбиранията на сегашните сръбски управници пък и ще се избегнат неприятните сцени на границата, в които митническите служители не могат да погледнат хората в очите.

За нормалните възприятия на нещата, книгите са богатство и прозорец към света. Тогава защо в Сърбия имат проблем с четенето и писането на български книги? Явно книгите са толкова опасни за целите на великосръбската идеология, че ако имаше начин щяха да бъдат изгорени на клада! Просто защото тази примитивна идеология може да разчита на успех само сред полуграмотните и нечетящите, каквито между впрочем са и самите те. Иначе щяха да знаят, че книгите не горят и не могат да се забранят!

В Берлин 1933 г. нацистите изгарят хиляди книги на световноизвестни немски автори като Хайнрих Ман, Ерих Кестнер, Ернест Глезер, Хайнрих Хайне и много други. Това потвърждава пророческите думи на Хайне: „Там където се горят книги, на края ще се горят хора”!

Историята на човечеството е записала и стотици случаи на забраняване на книги. А повечето от забранените заглавия са истински литературни шедьоври като „Фермата на животните” на Джордж Оруел, „Шифърът на Леонардо” на Дан Браун, „За мишките и хората” на Джон Стайнбек, „Дневникът на Ана Франк” и много други.

Дори Ватикана през 1966 г. отменя официалния Индекс на забранените книги, въведен през 1557 г., просто защото разбира, че това на практика е безсмислено пък и на този списък са били качени почти всички световно известни писатели и философи като Балзак, Френсис Бейкън, Волтер, Декарт, Емил Зола, Жан-Жак Русо, Хобс, Виктор Юго и пр.

Тогава защо съвременна Сърбия, която официално, все още води преговори за членство в ЕС, има проблем с българите и особено с някои български книги?

В момент на откровение, сръбският външен министър Ивица Дачич илюстрира тази политика с тезата „щом няма сърби в България, няма да има и българи в Сърбия”!? А щом няма българи, не им трябват и никакви човешки права като образование на майчин български език, български медии, българска култура, официално използване на български език, право на историческа памет, религиозни права и свободи и пр., и особено книги. Да, особено книги! Защото, нека да сме наясно, книгите са тия които просвещават и оформят българското национално самосъзнание от което някои сръбски политици толкова се отвращават и искат да го превърнат в пазарлък на бит пазар – толкова сърби, за толкова българи!?

Самоопределението на сърби и българи съвсем не зависи от това какво са си мислили сръбските политици от типа на Новакович, Милойевич, Милошевич, Шешел, Вучич, Дачич и много други, а от национално-историческите и преди всичко просветителски и културни процеси в миналото и днес, които са оформили нациите и държавите върху определени територии.

Опитите да се създават изкуствени, политически нации, чрез пропаганда, насилие и репресии, исторически фалшификации и митове, чрез възпитание и образование, етническо прочистване, прекрояване на границите и пр. има само временен характер. В напиращите процеси на демократизация, свобода на словото, дигитализация на историческите източници и тяхната достъпност до всички точки на света – истината си пробива път до съзнанието на хората независимо дали това се харесва някому или не. Тези процеси не могат да се спрат с малоумно спиране на книги на границата. Не че е невъзможно, но е безсмислено.

Съвременна Сърбия вероятно е единствената страна в която се страхуват от книги, от четящи и просветени хора. И то не от вчера. Преди почти два века известният съветник на Милош Обренович, Милисав Лаповац, в сръбската Скупщина казва, че „всички учени хора трябва да се избият, защото само бунтове правят”. /БГНЕС

----------------

Иван Николов, КИЦ „Босилеград". Анализът е написан специално за Агенция БГНЕС.