Изложба разказва живота на Алеко Константинов
Изложба в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ разказва за живота на големия български писател, общественик, адвокат и основоположник на туристическото движение в България Алеко Константинов, като разкрива непознати досега факти за неговата личност, предаде репортер на БГНЕС.
Главният библиограф Юлия Карадачка и библиограф експертът Красимира Стойнева, редят изложбата по повод 1 януари, когато се навършиха 160 години от рождението на Алеко Константинов. И тъй като едва ли има човек, който да не знае кой е Алеко Константинов, тяхната цел е да накарат чрез експозицията българинът да го преоткрие. Пред БГНЕС Карадачка и Стойнева разказаха, че докато са правили изложбата, самите те са го преоткрили и като творец, и като личност през една съвсем различна, по-зряла гледна точка. „Не спира да ни удивлява колко актуални и силно въздействащи са текстовете, писани от него преди повече от 100 години“, заяви главният библиограф.
Алеко Константинов израства в една много борбена и будна среда, която успява да надгради. Той произхожда от доста заможни и будни възрожденски родове на родолюбци, милеещи за българщината и просветата. По линия на своята майка Алеко Константинов е роднина с проф. Иван Шишманов, а техният прадядо още през 1824 г., преди борбата за църковна независимост, се застъпва за тази идея. Неговите чичовци по бащина линия, един от които се замонашва в Света Гора на Атон, също водят изключително просветителска дейност. Баба му Елена Шишманова е една от основателките на женското дружество и читалище в Свищов.
В изложбата са представени оригинални фотографии, документи, първи издания на творбите на Алеко Константинов, които се съхраняват в Българския исторически архив и във фонда на Националната библиотека. В експозицията могат да бъдат видени снимки на родната къща на Алеко Константинов, която той приживе завещава и още през 1929 г. се организира инициативен комитет да се направи музей, както и неговите родители Тинка Хаджииванова и Иваница Хаджиконстантинов, а също и трите му сестри, които умират много млади. Щастливеца, както го наричаме, губи цялото си семейство и всъщност остава сам. Ръкопис, в който негова родственица събира семейната история на Алековия род и пише за неговите родители, сестри и за ранните му години, също е поместен в изложбата. На едно от таблата, посетителите могат да прочетат и написаните от Алеко автобиографични бележки, публикувани посмъртно в тогавашното списание "Илюстрация светлина".
Посетителите на Националната библиотека ще видят и детски рисунки на Алеко Константинов, които удивляват, и за които се предполага, че той е рисувал на 10 – 12-годишна възраст. Алеко Константинов очевидно е носил у себе си не само талант на писател, но и на художник, който, обаче, не е развил на по-късен етап.
Алеко Константинов има бурни ученически години. Той заминава да учи в Южнославянския пансион, частно учебно заведение, създадено изключително със спомоществователството и средствата на Тодор Минков, утвърдено и благословено от руския император Александър II, първоначално поместено в град Николаев. В тази връзка изложбата включва и спомени от негови съученици, които разказват как още тогава той проявява своя поетически и музикален талант. Алеко е свирил на цигулка, правил е дори опити да композира собствени произведения, а едни от първите му стихове са отпечатани в списанието, издавано в Южнославянския пансион, а по-късно, могат да бъдат видени отпечатани в „Български глас“ и „Целокупна България“. Още през 1880 г., ако се зачетем, можем да усетим в творбите му острото, силно, саркастично чувство, с което той след това пише и фейлетоните, и сатирата си.
Завършил право в Одеса, Алеко Константинов развива кариера като съдия, помощник-прокурор и прокурор в Софийския апелативен съд, след което излиза на свободна практика като адвокат. В една от витрините в Националната библиотека са поместени документи, свързани с периода от живота му като адвокат, включително оригиналът на свидетелството, което му дава право да практикува адвокатската професия.
Писмо до Иван Грозев пък разкрива категоричния отказ на Алеко Константинов да бъде включен в делегация, която трябвало да посети и да бъде приета в Двореца, вероятно около 24 май 1894 г. Причината е възмущението от несправедливото затваряне в Черната джамия на Петко Каравелов, с когото са били изключително близки приятели и съратници в Демократическата партия. Константинов е защитник по делото срещу Каравелов и Трайко Китанчев, които са обвинени, че подготвят заговор за убийството на Негово Височество Княза и министър-председателя Стефан Стамболов.
Особен интерес представляват лични вещи на писателя като мастилница, грамофон, декоративен глазиран керамичен съд, които са притежание на Националния литературен музей и са предоставени с любезното съдействие на неговия директор Атанас Капралов и изследователя Румяна Пенчева.
Алеко Константинов се отдава на преводаческата и на литературната дейност, след като е уволнен като съдия. Той превежда от руски и от френски език. Превежда съвместно и с Пенчо Славейков, който дава много висока оценка на преводаческата дарба на Алеко Константинов.
Различни издания и преводи на пътеписа „До Чикаго и назад“, първото издание на „Бай Ганьо“, помагало за изучаване на френски език, оригинално ръкописно тефтерче, както и изповедта на Алеко Константинов, записана в семейния албум на проф. Иван Шишманов, ни разкриват още подробности за живота на писателя. Изложбата ни представя и една друга негова, непозната страна – той се е занимавал и с фотография. Запазените черно-бели фотографии, направени от Алеко Константинов, се предполага, че са направени в околностите на София, може би в някои от селата под Витоша, но няма други сведения за тях. Заслугата му за развитието на българския туристически живот също е отбелязана.
Оригинален ръкопис на негова статия под названието „Българинът, роб в Македония“, разкрива, че за Алеко Константинов, който през 1895 г. е избран за член на Върховния македоно-одрински комитет, темата за тежненията на българите в Македония му е била присърце.
„Неспособността и нравственото недостойнство не могат да останат скрити и ненаказани, защото самата съвест, законите и мненията на народа са неумолими съдии“, пише той. Алеко Константинов е вярвал в силата на правото, на законите и че никой не е над тях, и всъщност с дейността си се е борил именно за това.
Последната снимка на Алеко Константинов, направена пред училището в Пещера, буквално часове преди убийството му, две оригинални писма, изразяващи покрусата от жестокото му убийство, писани от неговите съмишленици и приятели, специален брой в негова памет, завършват обиколката из изложбата, проследяваща жизнения му, общественик и творчески път. /БГНЕС