Калоян Георгиев: Целта ми винаги е била „да живеем щастливо и с удоволствие“

Той не обича да бъде наричан „сериен предприемач“, но винаги търси добрата сделка. Сделката обаче не е в основата – в основата е животът в идеалната му форма.

БГНЕС разговаря с българския бизнесмен Калоян Георгиев, който нашумя доста по време нa COVID-19, защото именно тогава отвори сърф училище в Занзибар.

Калоян Георгиев за предприемачеството

Сериен предприемач аз не бих казал че се възприемам себе си за предприемач - звучи гръмко. За мен по-скоро това е как да кажа състояние на ума, което те кара да правиш неща, които да ти помагат да се чувстваш по-добре и да реализираш мечти. Така че това което правя и аз със свои приятели, със семейството си е да обикалям по цял свят. Имал съм късмета в случая да бъда в много държави – имам около 140-150 държави посетени със семейството си ми през последните около 20 години. Така че той всъщност ми помогна да мога да намеря доста интересни възможности и различни места, различни неща. Никога не съм търсил максимизиране на печалби или нещо такова. Целта ми винаги е била „да живеем щастливо и с удоволствие“, както казва малката ми дъщеричка!

Иначе как започна - беше отдавна 90-те години, когато в живота България не беше лесен, а аз бях все още тинейджър, имах възможността да направя нещо като кафене, научих първи стъпки не знаех какво е фактура по това време и други неща. След това влязох в други бизнеси, предимно интернет-базирани, хай-тек, IT истории, в смисъл неща от типа на интернет клубове до интернет доставчици и разни други неща съм правил най-различни във времето.

И такава „леко-полеко“ стигнах телекома - телекома ми помогна до голяма степен да започна много да пътувам, защото Телеком бизнеса ти позволява … работата с телекомите ти позволява да пътуваш, защото телекомите не са много в една и съща държава, тъй като цяло са ограничен брой – един-два телекома имаш, когато работиш с телекоми. Това ми помогна съответно да се видя с много оператори по целия свят и да пътувам навсякъде.

Тогава си спомням интересна история - моите асистенти ме питаха: „Добре, Кало, направили сме списък с топ 100 на най-големите оператори в целия свят - почваме от номер 1 до номер 100 да ходим по тях.

И аз казах: „ Добре, добре! Момент! Организирайте ми среща с номер 25, 37 и 94!“

„Защо точно тези? Подредили сме ги по приоритет!“ И аз казах: „ Ами това са местата, където ми се ходи!“

Така че, виж логиката винаги е била да се опитам да живея живота си пълноценно и щастливо без да се опитвам съответно да се насочвам към задължително най-големите възможности. така че това е кое начинът, по който аз възприемам предприемачеството.

Какво е необходимо за да станеш предприемач на международната арена

Какво необходимо за да стане човек предприемач на международна арена? Според мен за да станеш предприемач на каквато и да било арена, едно от ключовите неща е да чуваш себе си, да знаеш какво искаш. Това означава да се обърнеш към себе си и да видиш какво е това което обичаш да правиш. Изключително трудно е да реализираш неща, за които не се палиш. От друга страна трябва да си вярваш и това с вярването – и друг път са ме питали как става това с вярването. Ако не си вярвам, защото всъщност е лесно да кажеш „Вярвай си!“, само че докато не си вярваш - успех да си повярваш! Как става - аз изработих за себе си една формула, която за мен се работи във времето.

Преди години, когато бях малък, бях волейболист и играех в „Левски“ играе добре. Бях голяма надежда, бях много талантлив. Тогава разбрах, че ако човек се обърна към таланта си, без значение дали ще се реализира на топ ниво към тоя талант, този талант му позволява да се научи за това как се случват нещата. В момента, в който имаш определен талант, гониш тоя талант, следваш го и се опитваш да го реализираш – ти минаваш определени стъпки и то – мотивирано по тези стъпки. Това ти помага да разбереш там, където си добър, как се случват нещата. В последствие интересното е, че този модел би могъл да бъде приложено върху всичко т.е. върху всякакви други неща.

Но основен момент е да разбереш кое те пали? Кое е нещото, което искаш да правиш?

Както мога за себе си да кажа, предполагам – много хора могат да го кажат - около нас минават много много възможности. Въпросът е в това да ги отсеем. Много често се объркваме в това да ги отсяваме като възможностите с най-голям потенциал. Аз бих казал за себе си, че отсявам възможностите, които ме правят най-щастлив – мен, семейство ми и съответно приятелите около мен.

Калоян Георгиев за хотела в Занзибар

Имах възможността да построя в хотел в Занзибар. Това се случи началото… т.е. в Занзибар попаднах в началото на 2020 година, беше някъде март месец. Началото на COVID. Беше доста интересна и странна история - нещата се случиха доста случайно, бих казал. Преди това пътувах някъде другаде. Прибрах се в България за някакво кратко време и тогава започнаха слуховете за COVID – че ще затварят летищата, че ще се случват някакви неща. В този момент аз просто някак си усетих че не искам да съм затворен никъде из Европа по време на COVID. Исках да бъда на някакво спокойно и свободно място и логиката беше да отидем някакъв остров. Обърнах се към моята жена и казах: „Да отидем някъде на някакъв остров!“. И Занзибар излезе като възможност. Отидохме на Занзибар с група приятели, които си мислеха, че отиваме за една седмица. Те дойдоха да ме изпратят предната вечер - успях да убедя всичките един по един да се присъединят за една седмица и те решиха: „ОК, утре отиваме в Занзибар!“

Отидохме за една седмица - първите се върнаха след 6 месеца. Всъщност това, което се случи, е че в момента, в който кацнахме, три дена - четири след това затвориха всички полети. Занзибар никога не беше затварян. Самият Занзибар нямаше локдаун, нямаше маски, нямаш абсолютно никакви ограничителни мерки, но авиокомпаниите спряха да летят към Занзибар и съответно по този начин стане невъзможно да излезеш от страната. Аз, честно казано, имах допускането че може да има усложнения, но чак пък толкова – нямах.

И това което се случи останахме всичките - цялата група, цялата компания от десетина приятели. Аз бях с цялото ми семейство. В рамките на първата година, бих казал, просто се установихме там и видяхме, че можем да опитаме да работим оттам, защото е много красиво, много спокойно място. Имахме възможност в един момент вече да се върнем към България, но всички знаете какво беше положението в България и целия развит свят по това време и в един момент просто осъзнахме, че не искаме да се връщаме!

Имам предвид, че по-добре беше да работим от там. И започнахме да си вършим работата по всички видове бизнес и мероприятия - който каквото има в групата.

От там около година по-късно успяхме да намерим един парцел, изключително интересен, на който решихме да построим нещо – ризорт, в случая (курорт – б.а.).

Но идеята за този ризорт отново тръгна от нашата страст, а именно кайт-сърфинга. Ние всички караме кайт и съответно това беше една от най-добрите възможни локации за кайт и съответно - едно от най-красивите места като цяло в Занзибар.

И съответната беше страст, която ни накара съответно да тръгне въобще в тази посока и да почне да правим ризорт, нещо, което като цяло, аз преди това не бях правил. Причината е тази ни страст.

И така се роди – „The Nest Boutique Resort” - това е място, което в последствие се превърна в наш “хъб“ за всички приятели и гравитираме изцяло около него.

Той се развия, бих казал, по-добре от очакваното. Първоначално в “The Nest” имахме плана да продаваме по сто и нещо долара нощувките, горе-долу нещо подобно на плажа. Съответно нараснаха във времето много повече и причината беше високото търсене. Очевидно хората оцениха това, което направихме - направихме го много организирано, много бързо, всичко беше построено много организирано и много бързо, за което аз много се радвам, защото беше… Интересното в случая беше – не го казвам дори от бизнес гледна точка или перспектива, по-скоро беше интересно като изживяване, като предизвикателство - за ума.

За мен едно от нещата, които най-много ми харесват, когато отида на едно място и едновременно с това трябва да правя нов бизнес – нещо, което никога не съм правил преди, е това, че мозъкът ти се раздвижва по начин, по който не го прави нормално. Ако си някъде, вкъщи си и правиш бизнеса, който познаваш дълго време, шансовете да бъдеш много успешен, разбира се, са големи, ако си интелигентен и правиш неща, които познаваш, най-вероятно си успешен. Но мозъкът ти влиза в рутина. А това, което за мен е много важно е да имам тези тип събуждащи „колове“ (от английски – „разтърсващо преживяване“ б.а.) – такива, които са всъщност от някаква друга реалност - в момента, в който се намираш в едновременно география, където не познаваш, нищо не знаеш, никого не познаваш и паралелно с това - с нова индустрия, с която никога не се занимавал това ти е… Имаше една книга – „The beginner’s mind” (“Умът на начинаещият“ – б.а.) си спомням преди време - това ти помага точно това да направиш - да се опиташ да рестартираш всичко и е някакъв вид интересно интелектуално, емоционално и всякакъв вид предизвикателство, та дори и физическо, в някакъв смисъл, защото аз започнах да правя там неща, които никога не съм правил - да строя! В живота си нищо не съм строил с тези две ръце! В смисъл, преди това ние бяхме виртуални хора - дори в момента, в който инвестирам в някакви недвижими имоти, то е просто цъкане с мишката, общо взето, или едни телефонни обаждания. За първи път ми се случи аз да мога да правя неща физически, което много ми допадна! Така че комбинацията от това да се адаптираш

на мястото, да влезеш някаква нова индустрия, която е напълно непозната за тебе и паралелно с това да имаш някаква физическа активност, която преди това също не си правил - говоря да правиш нещо с ръцете си или пък от друга страна - криейтив - това което се случва в ума ти, това ме запали много и очевидно запали цялата ни група.

Аз там с жена ми и с всички останали приятели определено си изкарвахме и продължаваме да си изкарваме много добре. Да – и това беше причината не само да останем дълго време там, както и досега да продължим да правим неща, но и да започнем нови мероприятия.

Калоян Георгиев за успеха

Успехът за мен винаги е бил интересна тема – генерално, дори извън рамките на конкретиката на съответния бизнес, винаги съм си задавал въпроса какво всъщност е успеха и съм забелязал, че често хората асоциират успеха с – тривиално – пари. За мен, бих казал, успехът не е задължително да бъде пари. По-скоро това е състояние на ума което ти позволява да натрупаш определени качества, с които да гониш мечтите си. Без значение какви са мечтите ти. Каквито и да са мечтите ти, ако успяваш да ги гониш и да ги реализираш, било то свързани с пари или несвързани по никакъв начин с пари – може да бъде нещо съвсем различно, ти можеш да бъдеш успешен!

Това всъщност е състояние на ума, когато ти знаеш, че каквото и да си наумиш, без значение какво е то, то се случва! Това за мен е успеха!

Не е задължително да е свързано с пари, защото виждам много хора около мен, които са много успешни и не задължително да имат пари. А парите, естествено, имат един здравословен, хигиеничен минимум, който трябва да е там. Но съм забелязал, че успешните хора, които успяват да реализират мечтите си, каквито и да са те, те обикновено не падат под тоя минимум.

Защото, когато ти правиш нещо по този начин, че ти самия да се считаш за успешен, обществото също го оценява. Дали е супер скъпо или не – няма значение, но да е достатъчно, за да можеш да се почувстваш добре.

Това е генерално моето схващане по отношение на успеха – това което и аз търся за себе си и моето семейство.

Иначе относно от това което сега съм подхванал - аз сега започнах заедно с приятелите ми и семейството да опитаме да реализираме едно селище между двата ризорта – има втори ризорт, след The Nest Boutuque Resort, който е на Занзибар, до него съвсем наблизо има втори, който се казва Kinasi и съответно те са на около 300-400 метра разстояние.

Идеята е цялото това разстояние между тях, около тях и всичко това - да се напълни с къщички като това ще бъде вилно селище. То не е точно вилно селище, бих го нарекъл точно „село“. Идеята да се опитаме да го направим селски тип, с тропически къщички, като всяка къщичка да бъде различна. Тоест не вилно селище от типа на 2-3 къщи и всички са типови, а да са различни.

Това е идеята - всичко се върти около това да докараме заедно хора - да се на едно място хора, които са, както ги наричат на английски „likeminded people” (единомишленици – б.а.) – хора с подобен начин на мислене, което да помогне и на нас да се чувстваме изключително добре, защото винаги това, което ме е палило – тропическите дестинации са ми много любими, защото там времето предразполага към активност, спорт – това ни е ключово, искаме да имаме едни такива хора около себе си. Но при тропическите дестинации понякога липсва интелектуално предизвикателство т.е. не бих казал, че там хората са изключително образовани или по някакъв начин напредничави. Там по-скоро е „chill” среда (спокойна – б.а.), в която хората си почиват, отпускат се - островитянски начин на мислене. И съм си мислил вместо да ходя в Ню Йорк, Лондон или други големи градове, където да се опитам да имам това интелектуално предизвикателство, защо не си ги докарам при мене?! Всъщност, сравнително доста, може би - как да кажа - егоцентрично звучи! Обаче истината е, че всъщност аз работя за собственото си щастие и това на моето семейство. И съм си представял една среда, в която се събират едни хора, които всички мислят за здравословен начин на живот, супер много спортове – ние имаме супер много такива „земни“ спортове от типа на фитнес и калистеника. Ние към момент, всъщност, вече има най-големия фитнес парк такъв в Занзибар, както и водни спортове. Имаме едно от най-добрите водни съоръжения, говоря като съоръжение – място такова, с кайт уроци, сърфове, всякакви видове лодки, джетове и разни други неща.

Всичко свързано с вода! Имаме коне - конна база със супер красиви фризийски коне, трамплини на професионално ниво. В смисъл, имаме всякакви видове спортни съоръжения.

Купуваме в момента една ферма, която е за здравословен начин на живот и хранене, която ще изхранва селото и хотелите и всичко това, за да сме сигурни, че нещата са правилно отглеждани на принципна „permaculture“. Това е един такъв модел за отглеждане на плодове и зеленчуци (по-близък до природния начин – б.а.). Така че основна идея е – да, да успеем да обединим около себе си хора, които имат еднаква представа, за това как си представят живота в идеалната му форма, да могат да живеят при нас, защото има доста хора, които живеят в Занзибар. Имайте предвид, че е доста международно обществото там – има много хора от цял свят, много международно - то буквално трудно намираш двама души от една нация! Много чужденци има, които живеят там, но има и доста, които идват от време на време.

Целта ни до голяма степен е да съберем такива хора, които имат подобна представа и дори да идват от време на време - представете си идват, да речем, за два-три месеца в годината, те се зареждат! Тия два-три месеца човек си припомня най-доброто си „аз“ – той си спомня какво всъщност иска от себе си!

Калоян Георгиев за живота в идеалната му форма

Основна идея е – да, да успеем да обединим около себе си хора, които имат еднаква представа, за това как си представят живота в идеалната му форма, да могат да живеят при нас, защото има доста хора, които живеят в Занзибар. Имайте предвид, че е доста международно обществото там – има много хора от цял свят, много международно - то буквално трудно намираш двама души от една нация! Много чужденци има, които живеят там, но има и доста, които идват от време на време.

Целта ни до голяма степен е да съберем такива хора, които имат подобна представа и дори да идват от време на време - представете си идват, да речем, за два-три месеца в годината, те се зареждат! Тия два-три месеца човек си припомня най-доброто си „аз“ – той си спомня какво всъщност иска от себе си!

Останалите девет месеца може да го отдава под наем като, тъй като до се намира на супер топ локация, бих казал, на една от най-добрите и най-добрата в целия Занзибар, между тези хотели, то може да функционира като хотел с изключително високи норми на възвръщаемост от над 20% от наеми, което е същността много високо. Средното за Европа е някъде между 3 и 4 процента – 3 -3.5. Германия падна под 2, заради високи данъци и отива към негативни стойности. Мисля, че Дубай се движи някъде около 7-8 процента. Над 20% норма на възвръщаемост е възможно само на място, което избухва в момента. Занзибар е сравняван със Сейшелите, Мавриций и Малдивите, които трите са подобни. Те четирите са подобни, но първите 3 вече се развиха много и там нормите на възвръщаемост паднаха доста. Причината е, разбира се, е в момента, в който място е много развито, цените се качват много и те се балансират вече с „рентал“ (наеми б.а.). Докато Занзибар все още има един прозорец, според мен, може би поне 10 години. В тези 10 години Занзибар ще ги настига и все още предлагането не кореспондира на търсенето, поради което наемите са много високи и нормите на възвръщаемост се много високи. От друга страна, възможността да построиш все още или да купиш нещо готово все още може да се случи на резонни нива, тоест да бъде общо взето смислено и това да носи висока норма на възвръщаемост, в случая от над 20%.

Това е една основна причина защо в момента много „ме пали“ селото – комбинацията от страхотните хора около нас, с които винаги може да излезем било то на тренировки, било то някъде да пътуваме и да правим сафарита, и някакви неща с кайтове или с животни и с нещо. Примерно, просто да седнем и да си говорим за някакви теми на кафе, които са интересни, технологични или други и да можем да дадем на тия хора висока норма на възвръщаемост, докато не са там, как може да бъде по-хубаво! /БГНЕС