Това, което най-много изненадва не е, че Солеймани е бил в полезрението на президента Тръмп, а защо САЩ трябваше да го унищожат сега.
Техеран беше обвинен за поредицата ракетни атаки срещу американските бази в Ирак. Един цивилен изпълнител на САЩ беше убит. Но по-ранни ирански операции - срещу танкери в Персийския залив; свалянето на американски безпилотен летателен апарат; дори голямата атака срещу саудитски петролен обект - всички преминаха без директен отговор на САЩ.
Като отговор на ракетните атаки срещу американските бази в Ирак, Пентагонът вече нанесе удар срещу проиранската милиция, за която се смята, че стои зад тях. Това на свой ред предизвика нападението срещу американското посолство в Багдад.
Обяснявайки решението да убие Солеймани, Пентагонът се съсредоточи не само върху предишните му действия, но и настоя, че ударът е имал защитна цел. Генералът, гласи изявлението на Пентагона, „активно е разработвал планове за нападение на американски дипломати и членове на службите в Ирак и в целия регион“.
Големият въпрос е какво ще стане след това. Президентът Тръмп ще се надява, че с един драматичен екшън е разгромил Иран и е доказал пред своите все по-неспокойни съюзници в региона като Израел и Саудитска Арабия, че американската отбранителна система все още има зъби. Почти немислимо е обаче, че няма да има стабилен ирански отговор, дори и да не е незабавен.
Може ли в отговор Иран да превърне в мишени американски войници, разположени в Ирак?
5000 американски войници в Ирак са очевидна потенциална цел. Такива са и други видове цели, ударени от Иран или неговите сподвижници в миналото. Напрежението в Персийския залив ще се повиши. Не е чудно, че първоначалното въздействие беше скокът в цените на петрола.
САЩ и техните съюзници ще се грижат за защитата си. Вашингтон вече изпрати малък брой подкрепления на посолството си в Багдад. Той ще планира бързо да увеличи военното си присъствие в региона, ако е необходимо.