Номинираният за "Оскар" Килиън Мърфи открива международния филмов фестивал в Берлин със световната премиера на драма за прословутите затворнически лагери за "пропаднали" млади жени в Ирландия.

"Малки неща като тези", базиран на бестселъра на Клеър Кийгън и с участието на Мишел Феърли ("Игра на тронове") и Емили Уотсън ("Чернобил"), е един от 20-те филма, които се борят за голямата награда на фестивала "Златна мечка".

Кенийско-мексиканската актриса Лупита Ньонго е първият чернокож председател на журито на събитието, известно като "Берлинале", което се провежда за 74-ти път.

Тъй като тежкото положение на жените в Иран, войната в Газа и възраждащата се крайна десница се очаква да предизвикат дебати и евентуално протести по време на събитието, Нионго заяви, че очаква предизвикателен фестивал.

"Мисля, че това, за което сме тук, е да видим как артистите реагират на света, в който живеем в момента", каза тя.

11-дневната кинопрегледна изложба е с най-силен политически уклон от трите големи европейски фестивала и служи като ключов старт за филми от цял свят.

Скот Роксбъро от "Холивуд рипортър" заяви, че напускащото Берлинале режисьорско дуо Мариет Рисенбек и Карло Чатриан е било поставено в "трудна ситуация", тъй като пандемията от коронавирус е хвърлила дълга сянка през последните три години.

Той посочи пред АФП, че тази година очаква повече "вълнение" както на червения килим, така и на разрастващия се Европейски филмов пазар на фестивала, където се купуват и продават филмови права за глобално разпространение.

"Старият дух би трябвало да се върне отново на Берлинале", подчерта той.

В "Малки неща като тези" Мърфи, който е номиниран за "Оскар" за участието си в "Опенхаймер", се събира отново с белгийския режисьор Тим Милантс, който го е режисирал в хитовия сериал "Peaky Blinders".

Мърфи играе отдаден баща, който разкрива шокиращи тайни за манастира в неговия град, свързан с един от най-големите скандали в съвременна Ирландия: пералните "Магдалена" - затворнически работилници, управлявани от Римокатолическата църква от 20-те години на XIX век до 90-те години на XX век.

Повечето от обитателките на пералните са били остракирани жени, които са забременявали извън брака. Сред останалите са жертви на изнасилване, сираци, проститутки и инвалиди.

"Убедени сме, че тази история, която съюзява добротата, която трябва да бъде насочена към по-крехките, и силата на волята да се изправиш срещу несправедливостта, ще намери отклик у всички", казва Чатриан.

Адам Сандлър ще представи най-новата си продукция на Netflix "Космонавт", разказваща за самотен космонавт, който търси помощта на извънземно, когато се отчуждава от съпругата си, изиграна от Кери Мълиган.

Мексиканецът Гаел Гарсия Бернал се появява в "Друг край", който предвижда технология, позволяваща на опечалените да се свържат отново с мъртвите. В главните роли са носителките на наградата за най-добра актриса от Кан Ренате Рейнсве ("Най-лошият човек на света") и Беренис Бежо ("Артистът").

Имигрантската драма "La Cocina" с Руни Мара в главната роля обещава да бъде "трагичен и комичен поклон към невидимите хора, които приготвят храната ни" в световните ресторанти.

А в едно от най-привлекателните заглавия в програмата, "Пепе" представя живота на хипопотам на колумбийския наркобарон Пабло Ескобар.

Мартин Скорсезе, номиниран за рекорден десети път за "Оскар" за най-добър режисьор за "Убийците на цветна луна", ще пристигне в Берлин, за да получи почетна "Златна мечка" за цялостно творчество.

Иранските режисьорки Мариам Могаддам и Бехташ Санаиха заявиха, че им е било забранено да пътуват до Берлин за премиерата на филма им "Моята любима торта".

Тъй като крайно десните партии са в поход по целия свят, фестивалът ще обърне внимание на киното, което разглежда нацисткото минало на Германия.

"Съкровище" е с участието на Стивън Фрай и Лена Дънам в драма за оцелял от Холокоста и неговата дъщеря, които се завръщат заедно в родния му полски град и Аушвиц.

А германската драма "От Хилде, с любов" с участието на Лив Лиза Фрайс разказва истинската история на двойка, която е в основата на съпротивителната група "Червен оркестър" през 1942 г. /БГНЕС