В началото на проекта 100 млади есетри, прехвърлени от ферма в Германия, бяха пуснати във водите на река Гьотаелвен.

"Да бъдеш човек, който има възможност да въведе отново вид, който е изчезнал в национален мащаб - това е огромен подарък", заяви пред АФП биологът Дан Калдерон, който е автор на идеята.

"Това вероятно е най-доброто нещо, което съм правил", каза Калдерон.

Проектът, наречен "Storens aterkomst" (Завръщането на есетрата), се ръководи от Шведската асоциация на рибарите, която работи с няколко университета и природонаучния музей в Гьотеборг.

Видът е живял в реката до края на XIX в., но постепенно е изчезнал поради прекомерен риболов и замърсяване.

Според Университета в Гьотеборг днес реката е много по-чиста и условията отново са подходящи за есетрите, които могат да достигнат над 5 метра и да тежат над 600 килограма.

"Чувствам се изпълнена с надежда, защото това е нещо наистина добро, което постигаме тук, и това е добро начало", посочи Линеа Ягруд, ръководител на проекта.

Ефектът от повторното въвеждане на рибата в речната екосистема ще бъде внимателно проучен от изследователите.

Есетрите се хранят от дъното на реката, което спомага за обогатяването с кислород на седиментите в речното корито, което е от полза за малките организми, които живеят там.

Големите есетрови риби могат да служат и като гостоприемник за други видове, като например морската минога.

"Една стотица не прави популация, но с продължаващата работа ще изградим силна популация и ще продължим да работим за възстановяването на реката и за възстановяването на крайбрежната зона извън нея", каза Ягруд.

Подобно на сьомгата, атлантическата есетра - разпознаваема по острия си нос и кожата без люспи - прекарва първите няколко години от живота си в сладка вода.

Когато е достатъчно голяма, за да понесе солеността, тя мигрира към морето в търсене на храна и след това се връща в сладката вода, за да хвърли хайвера си.

Но размножаването на речния обитател може да отнеме до 10 години.

„Ето защо ще е необходимо есетрите постепенно да се възстановяват всяка година в продължение на десетилетие, за да могат да формират популация, способна да оцелее без човешка помощ“ обясни Ягруд.

За да се картографират характеристиките на реката и нейната пригодност за вида, под водата са поставени акустични телеметрични приемници, а на някои риби са поставени предаватели, за да се проследява движението им.

"Тези видове приемници са разположени в цяла Европа, в европейски води, а също и в чужбина", каза Ягруд.

"Това означава, че всички те са свързани в една и съща мрежа за проследяване, тоест, ако "моята" риба отиде в Португалия, Испания, Франция или Обединеното кралство, европейската мрежа за проследяване ще ми докладва и аз ще знам, че, моята риба, пусната през юни 2024 г., стигна чак до Италия", продължи тя.

На 18 юни на брега на Гьотаелвен се събра тълпа, за да стане свидетел на историческото завръщане на застрашения вид.

"Това е мястото, където много северни държави са имали своите срещи и големи пиршества", каза Мигел Однер, кмет на крайречния град Кунгалв. Той обясни, че рибата често е фигурирала в менюто на кралските гости, която по това време е била улавяна в изобилие.

"Сега е време да се отблагодарим на природата", каза Однер. | БГНЕС