Китай разполага със златна мина от генетични данни, които не споделя
Лечение на рак, напредък в дълголетието, революционни лекарства и ваксини - това са само някои от потенциалните награди, които се предлагат в нововъзникващата глобална надпревара за развитие на биологичните науки.
Китай влага милиарди долари в усилията си да се превърне в първостепенна сила, а експертите твърдят, че огромното му население от 1,4 милиарда души може да предостави съкровищница от данни.
Огромни количества от тези данни вече се съхраняват в биобанки и изследователски центрове в цялата страна, но сега правителството започва "национално генетично проучване", за да събере информация за тези ресурси и да упражни по-голям контрол върху тях, твърдят експерти.
През последните години властите също така затягат контрола върху достъпа на чужди държави до тези данни - за разлика от много западни държави, които са обещали да отворят информацията за глобален обмен.
Националното проучване и ограниченията за чуждестранен достъп са част от новите разпоредби за генетичните ресурси на Китай, които влязоха в сила през юли.
Въпреки това някои експерти предупреждават, че това генетично натрупване може да затрудни глобалното сътрудничество в областта на научните изследвания - и потенциално да се обърне срещу Китай.
"Правителството иска да има много строга ръка в тази област, тъй като осъзнава, че тя има огромен икономически потенциал, но ... Китай се нуждае от международно сътрудничество, за да реализира този потенциал", казва Джой Й. Джан, директор на Центъра за глобална наука. Джан е присъствала на консултативни срещи по време на изготвянето на новите разпоредби.
"В момента просто имате златна мина пред вратата си, но всъщност не знаете как да я добивате", каза тя.
Бумът на биологичните науки
Залогът е голям: генетичните градивни елементи, които изграждат телата ни, биха могли да отключат открития с широкообхватни последици - от здравеопазването и икономиката до националната отбрана и биосигурността.
През последните години китайските учени и власти подчертават как генетичният материал може да бъде полезен при изучаването и лечението на болести, разработването на фармацевтични продукти и медицински изделия, както и за по-доброто разбиране на начина, по който се формират вродени дефекти, или как гените допринасят за дълголетието на човека - особено важно предвид очертаващата се демографска криза в Китай, където раждаемостта намалява, а работната сила застарява.
Генетиката на страната би могла да предложи "стратегически ресурс и съкровищница", благодарение на огромния брой хора и "здравото и дълголетно население", твърдят официални лица - макар че учените правят уговорката, че генетичната популация на всяка страна е ценна по свой собствен начин.
В отражение на това засилено внимание в различни части на Китай се появиха нови изследователски центрове, в които са регистрирани биофармацевтични компании на стойност стотици милиарди долари. През 2015 г. правителството заяви, че неговата база данни е най-голямата в света, с около 44 милиона записа, според китайски учени.
Управляващата Комунистическа партия подкрепи този бум, определяйки биотехнологиите като една от "стратегическите нововъзникващи индустрии", върху чието развитие ще се съсредоточи страната в последния петгодишен политически план на правителството.
"Китай е натрупал най-големите геномни запаси от всички в света", заяви Анна Пуглиси, директор на биотехнологичните програми в Центъра за сигурност и нововъзникващи технологии в Джорджтаун, по време на изслушване в Сената на САЩ по въпросите на националната сигурност през 2021 г.
Разбирането на действието на гените е "един от най-важните въпроси в следващото поколение медицина и биологични изследвания", добавя Пуглиси. "Достъпът до този вид данни, както техни собствени, така и от други места по света, им дава предимство при решаването на някои от тези проблеми."
Има признаци, че Съединените щати - дългогодишният съперник на Китай в областта на технологиите, регионалното влияние, военната мощ и икономическата сила - усещат натиска. Няколко доклада на мозъчни тръстове и изследователски групи предупреждават, че САЩ рискуват да загубят конкурентното си предимство.
Други обаче твърдят, че преодоляването на това изоставане може да отнеме още години. Според Джан неорганизираният и разпръснат характер на съществуващите бази данни на Китай представлява предизвикателство, с което правителството се опитва да се справи.
Националното генетично проучване
Събирането на биологични проби в Китай все още е "много разпокъсано" и се намира в "ембрионален стадий", смята Джан.
Като начало е трудно да се обменят данни дори в страната, като например опитите за достъп до банки с данни в различни провинции с отделни юрисдикции, подчерта тя. Освен това много по-малки институции не разполагат с подходяща инфраструктура за идентифициране и съхранение на генетичен материал по начин, който го прави "използваем в научните изследвания".
"Поддържането на биобанка струва много пари, а невъзможността да се използват събраните данни или материал е загуба на ресурси", по думите на Джан.
Китай се надява да направи по-добър преглед на тези данни с наскоро приетите правила, които разширяват предишния набор от разпоредби, въведени през 2019 г. Едно от най-големите развития включва очертаването на "национално проучване на човешките генетични ресурси", което има за цел да централизира и стандартизира съществуващите данни, от институти и изследователски центрове.
Проучването ще се провежда на всеки пет години, като според новите правила провинциалните власти ще събират информация за своите региони и след това ще я предоставят на националното министерство на науката. Правилата поставят акцент върху "важни генетични семейства" и жители на "специфични региони", като например хора с наследствени заболявания или "специални физически характеристики или адаптивни черти".
Но публикуваните правила са неясни, с малко конкретика относно обхвата или методологията на това проучване, включително какви институции или данни ще бъдат включени.
Катрин Уанг, партньор в глобалната правна фирма Ropes & Gray, която се занимава с науките за живота, заяви, че Министерството на науката все още не е уточнило "съдържанието или областите на това упражнение".
Според нея обаче проучването вероятно ще "включва анализ на вече събрани от (министерството) данни", като например информация за важни генетични родословия, подадена от "организации и лица" - както и "новосъбрани данни".
Вероятно министерството ще създаде "каталог на важни генетични родословия" и ще извърши преглед на сигурността на изходящия трансфер на съответните данни, добави Уанг.
Приемането на правилата се съпровожда от въпроси как да се защити личната неприкосновеност на хората в ерата на биоданните, особено в страна с интензивно цифрово наблюдение.
В правилата се твърди, че събирането на генетични ресурси в Китай ще зачита "правото на личен живот" на техните донори, ще бъде придружено от "писмено информирано съгласие" и ще се извършва етичен преглед.
Но няколко скорошни инцидента подчертаха риска от нарушаване на сигурността на данните.
Например огромна онлайн база данни с личната информация на до един милиард китайски граждани е оставена незащитена и публично достъпна в продължение на повече от година - докато анонимен потребител не предлага да продаде ценната информация през 2022 г.
Международната общност също така отдавна изразява загриженост относно използването на генетични данни от страна на Китай в полицейската дейност - особено след съобщенията, че властите събират ДНК проби и други биометрични данни от милиони жители на крайно западния регион Синцзян, където живеят мюсюлманската общност на уйгурите и други етнически малцинства. Китай отдавна е изправен пред обвинения в нарушаване на човешките права в Синцзян, които многократно е отричала.
Но тези опасения не са нови - и националното генетично проучване изглежда е насочено повече към научни изследвания, отколкото към други цели, съгласиха се няколко експерти.
"Правителството винаги е имало намерение да има по-добра видимост върху важните генетични родословия и важните генетични ресурси, отнасящи се до малцинствените раси", твърди Уанг. "Така че в този контекст смятам, че проучването се опитва да предостави инструмент или средство на правителството да установи тази видимост."
Ограничаване на използването на чужди езици
Тъй като ДНК все повече се разглежда като ценен природен ресурс, подобно на петрола или земята, Китай се стреми да защити гените на своя народ - за тревога на някои учени, които се опасяват от загуба на международно сътрудничество.
Първоначалните разпоредби от 2019 г. забраняват на чуждестранните организации да събират китайски генетичен материал или да го предоставят в чужбина, главно за да им попречат да го използват за "типични търговски цели", като например услуги за геномно секвениране (широкоспектърно генетично изследване, при което се установява последователността на близо 100% от човешкото ДНК – бел. ред.).
Въпреки че сътрудничеството в областта на научните изследвания, като например клиничните проучвания, все още е разрешено, то е подложено на много по-строг контрол, като "чуждестранните страни" и техните китайски партньори трябва да уведомят властите и да получат правителствено одобрение - като новите разпоредби включват допълнителни подробности за този процес и условия за задължителни проверки на сигурността при определени обстоятелства.
Промените идват успоредно с нарастващия акцент върху националната сигурност под ръководството на президента Си Дзинпин, като Пекин засилва законодателството в редица приоритетни области - от борбата с шпионажа до биосигурността.
Подходът по отношение на човешките генетични ресурси е толкова строг, че "на практика предоставя изключителен достъп на китайски граждани, базирани в Китай, за провеждане на тези изследвания", заяви Джан, директор на глобалния научен център.
Има няколко причини за този подход
Длъжностните лица заявиха, че са необходими по-строги ограничения, за да се предотврати "незаконното изтичане" на китайски генетичен материал - може би отразявайки трайното въздействие на един печално известен случай от началото на века, когато учен от Харвард беше обвинен в събиране на генетични проби от бедни китайски фермери без надлежно информирано съгласие.
Други неетични примери, цитирани от китайските власти, включват Хе Джианкуи, китайският учен, който беше осъден, след като през 2018 г. създаде първите в света генно изменени бебета в страната.
Но Китай има и друг мотив: установяването на това, което някои експерти наричат "геномен суверенитет", което означава пълен контрол върху генетичния материал в държавата.
Въпреки че много други страни също имат закони, регулиращи използването и трансфера на генетичен материал на населението им, малко от тях са толкова строги, колкото китайските.
Например Биобанката на Обединеното кралство, база данни, поддържана от правителствената Национална здравна служба, предоставя анонимни генетични данни от жители на Обединеното кралство на "изследователи от цял свят, които ги използват, за да правят нови научни открития", според сайта на биобанката.
По същия начин в САЩ правителствената агенция National Institutes of Health (NIH) поддържа база данни с геномна информация, генерирана от финансирани от NIH изследвания, за достъп до която могат да кандидатстват учени от цял свят. На уебсайта на NIH геномните данни са наречени "критичен споделен ресурс", като в информацията се добавя, че "навременното споделяне на резултатите от изследванията може да ускори откритията" в полза на по-широката научна общност.
За разлика от тях, посочва Джан, "Китай изглежда е възприел точно обратния подход ... Пекин затваря себе си, иска да запази всичко в страната и да гледа навътре".
Това би могло да има по-широки последици за способността на учените да работят с международни колеги - сътрудничеството между САЩ и Китай вече рязко намаля благодарение на засилващото се политическо напрежение и изолацията на китайските изследователи по време на пандемията от Ковид-19. Всичко това в крайна сметка може да попречи на надеждите на азиатския гигант да преодолее границите и да се издигне над конкуренцията.
Китайските науки за живота са основна сила в света, но все още не са свръхсила. В много авангардни области те все още разчитат на международно сътрудничество.
научният напредък днес изглежда много по-различно от този само преди няколко десетилетия, подчерта Джан: "Днес говорим за големи данни, за извличане на данни. И в този контекст ограничаването на достъпа ще бъде само във вреда на Китай". /БГНЕС