Клуб "Сенатор" организира дискусия за бъдещето на ЕС и европейските избори
На 6 април в София ще се проведе специална дискусия „Изборите за ЕП и бъдещето на ЕС, организирана от "Клуб Сенатор".
Това стана ясно на пресконференция, в която подробности за събитието дадоха Захари Желязков - председател на клуба, Светлана Дянкова - зам.-председател, Стефан Софиянски, проф. Александър Тасев и Иван Колчаков, предаде репортер на БГНЕС.
От 10:00 ч . в събота в хотел "Хемус". експерти от различни области ще обсъдят предизвикателствата пред Европейския съюз, новия мандат на европейските депутати, и бъдещето на блока.
Първата част ще започне от 10:45 ч.
Панелисти ще бъдат Юлий Павлов, проф. Антоанета Христова, проф. Александър Тасев, доцент Григор Сарийски, проф. Даниела Бобева, доцент Пламен Орешарски, Красимир Каракачанов, Антон Иванов, д-р Нено Димов, проф. Пламен Киров, и Анатоли Величков.
Те ще дискутират 11 особено важни за ЕС теми, включително дебат за ценностите на блока, икономическия сектор и връзката му със Зелената сделка, въпроси за конкурентоспособността, финансите на Съюза, енергетиката в контекста на Зелената сделка, самото бъдеще на Зелената сделка, разширяването на Съюза, и бъдещето му с оглед мира и войната в настоящата геополитическа ситуация.
Дискусията е посветена и на 25-та годишнина от получаването от страна на България на поканата за започването на преговори с ЕС - 10 декември 1999 г.
Днес Захари Желязков подчерта, че събитието е едно от най-значимите в историята на страната ни.
"Откриха се огромни възможности. Тази дата беше последната, а след това Европейският съюз се затвори и това продължава досега. Администрацията по времето на управлението на ОДС (Обединени демократични сили 1997-2001) с премиер Иван Костов беше първото, което се научи да работи с международните институции. Безспорно е, че преди това служебното правителство на Стефан Софиянски завари държава, която беше фалирала два пъти – веднъж при Андрей Луканов и втори път при Жан Виденов“, добави той.
„Забележително е, че само за година и половина по-късно получихме покана за започване на преговори с ЕС. От една фалирала държава станахме годни да преговаряме с ЕС. Това беше признание за свършените реформи на правителството“, каза още Желязков.
Председателят на "Клуб Сенатор" очерта основните въпроси: вътрешните процеси в Съюза, дебата за ценностите му, перспективите пред разширяването, резултатите от "Зелената сделка" и "ЕС между мира и войната".
„През 1997 г. България беше във фалит. Резервът беше 350 млн. долара при санитарен минимум 500 млн. Инфлацията беше над 240% и бяха фалирали есента на 96 г. 8 държавни банки, което се отрази на кризите в много икономически среди. Тогава доларът стигна 1:3000 български лева“, заяви от своя страна Стефан Софиянски, бивш служебен премиер и кмет на София. Той отбеляза, че няма друго решение за бъдещето на силна България освен в Европейския съюз.
Проф. Александър Тасев (зам.-министър на търговията и туризма в периода 1997-2000 г.) посочи, че служебният кабинет на Софиянски поема управлението през 1997 г. в едно много тежко икономическо и социално положение за държавата.
„Впоследствие едва за година и половина успяхме с много труд да покажем на Европа, че покриваме задължителните изисквания за покана. Заварихме държавата наникъде и това трябва да се промени“, допълни той, като припомни стендбай споразумението с Международния валутен фонд (МВФ) през 1998 г. и Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА).
Д-р Иван Колчаков припомни решаващата роля на реформите, включително на местното самоуправление.
„Първата група от 38-ото Народно събрание беше изпратена в Копенхаген, за да бъдат обучавани как да се справим с предизвикателствата в публичната администрация. Когато ние задавахме въпроса на колегите кога България може да стане член на ЕС, първоначално ни отговаряха – 30 години. През 1999 г . обаче получихме покана и след 7 години никой от нашите партньори не вярваше, че България за толкова кратко време е успяла да изпълни всички критерии от Копенхаген и да стане член на Съюза“, обясни Колчаков.
Светлана Дянкова - зам. председател на клуба, каза, че без законодателната власт (парламента) правителството е нямало да постигне тези успехи.
„Успяхме, защото всички власти бяхме на едно ниво – правителство, НС и мнозинството на ОДС, местната власт, всички работихме като екип, като отбор. С оглед на днешната ситуация, не може да има сравнение“, добави тя.
На пресконференцията бяха припомнени някои важни дати при присъединяването на България към ЕС: На 22 декември 1990 г. VII велико народно събрание приема, по предложение на Любомир Иванов, решение за желанието на Република България да стане пълноправен член на Европейските общности. През 1993 г. ЕС приема Копенхагенските критерии, които страните-кандидатки трябва да изпълнят. На 14 декември 1995 г. XXXVII народно събрание гласува решение Република България да подаде официално молба за пълноправно членство в Европейския съюз.
На 10 декември 1999 г. Европейският съвет взема решение в Хелзинки да открие преговори с България, Латвия, Литва, Словакия, Румъния и Малта.
***
„Клуб Сенатор“ е създаден през 2003 г. В клуба членуват предимно бивши народни представители и лица, които са заемали висши политически и административни длъжности в държавното и местно управление - министри, заместник-министри, ръководители на агенции, на ключови дирекции. Участници в местната власт на високо ниво – кметове, председатели на общински съвети. Също ръководители на регулаторни органи като БНБ, КЕВР, КФН, ДКСБТ, КЗП и други, на структуроопределящи предприятия - АЕЦ, БЕХ, Булгаргаз, БТГ, БДЖ, ЕСО и други. Също и лица, които като експерти са съветвали висшата власт. Лица, които се занимават с научна дейност в сферата на управлението. /БГНЕС