Конфликтът в Нагорни Карабах се ожесточава

Азербайджан започна "антитерористични" операции в Нагорни Карабах и заяви, че няма да спре, докато етническите арменски сепаратисти не се предадат.


Напрежението в Южен Кавказ е високо от месеци около сепаратисткия анклав, признат от международната общност за част от Азербайджан.

За последен път Азербайджан и Армения воюваха преди три години.

Баку нареди на "незаконните арменски военни формирования" да предадат оръжията си и да разпуснат " противозаконния си режим".

За първи път Азербайджан и Армения започнаха война в началото на 90-те години на миналия век след разпадането на Съветския съюз. След това през 2020 г. Азербайджан си възвърна районите в и около Нагорни Карабах, преди да бъде договорено примирие, наблюдавано от руски мироопазващи сили.

Във вторник етническите арменци в Карабах призоваха за прекратяване на огъня и за започване на преговори. Но от азербайджанския ултиматум стана ясно, че целта на Баку е да завърши завладяването на планинския анклав.

Арменският министър-председател Никол Пашинян обвини Азербайджан, че започва сухопътна операция, целяща "етническо прочистване".

Но стотици арменски протестиращи, разочаровани от реакцията на страната си, влязоха в сблъсък с полицията пред парламента в Ереван, като осъдиха своя лидер като предател и го призоваха да подаде оставка.

Азербайджан заяви, че преговорите могат да започнат в град Евлах, на около 100 км северно от регионалната столица на Карабах Ханкенди, наричана от етническите арменци Степанакерт.


В планинския анклав живеят около 120 000 етнически арменци. Русия заяви, че нейните войници са преместили почти 500 цивилни от най-застрашените райони, докато сепаратистите заявиха, че са помогнали за преместването на общо 7000 души.


През последните девет месеца Азербайджан наложи ефективна блокада на единствения път към анклава от Армения, известен като Лачинския коридор.

Азербайджан заяви, че е започнал операцията си в отговор на смъртта на шестима души, включително четирима полицаи, при две експлозии на мини във вторник сутринта.

След това в главния град на Карабах прозвучаха сирени за въздушно нападение и се чуха звуци от артилерия и стрелба. Жилищните сгради са били повредени, а журналистът Сирануш Саркисян описа, че е видял как съседната сграда е била ударена.

Представители на Карабах съобщиха, че петима души са загинали, а десетки други са ранени, включително жени и деца.

Представители на отбраната в сепаратисткия регион заявиха, че азербайджанските военни са "нарушили прекратяването на огъня по цялата линия на съприкосновение с ракетно-артилерийски удари". Други представители на Карабах говориха за "широкомащабна военна офанзива", въпреки че според по-късни доклади интензивността на огъня е намаляла.

Министерството на отбраната на Азербайджан настоява, че не е атакувало цивилни граждани или граждански сгради и че "чрез използването на високо прецизни оръжия се обезвреждат само легитимни военни цели".

То обвини арменските сили в "систематичен обстрел" на позициите на армията си и заяви, че е отговорило, като е започнало "местни, антитерористични действия... за разоръжаване и осигуряване на изтеглянето на формированията на арменските въоръжени сили от нашите територии".

В кратко телевизионно обръщение министър-председателят на Армения отхвърли твърденията, че неговите военни са замесени.

Руското външно министерство заяви, че е било предупредено за азербайджанската офанзива само няколко минути преди това, и призова двете страни да спазват примирието, подписано след войната през 2020 г. Специалният регионален представител на ЕС Тойво Клаар заяви, че е налице "спешна необходимост от незабавно прекратяване на огъня".

Както руското външно министерство, така и държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен призоваха Азрбайджан незабавно да прекрати военните действия в района.

Междувременно Азербайджан получи силна подкрепа от своя съюзник Турция.

Хикмет Хаджиев, специален съветник на президента на Азербайджан Алиев, призова сепаратистката етническо-арменска администрация да се "разпусне".

"Азербайджан винаги е казвал, че сме готови да защитим правата и сигурността на карабахските арменци съгласно конституцията", каза той пред Би Би Си.

Азербайджан отрича да увеличава броя на войниците си в региона. В понеделник той разреши на Международния комитет на Червения кръст да предостави помощ в Карабах по два пътя - единият през Лачинския коридор от Армения, а другият - по азербайджанския път Агдам.

Преди началото на военната офанзива във вторник имаше надежди, че напрежението може да спадне./БГНЕС