Косово е пред нов недостиг на работна ръка след отварянето на вратите на Шенген
От 1 януари косоварите ще могат да влизат в Шенгенската зона без виза, но официално не и да работят. Много от тях обаче ще търсят работа, което поражда опасения за още по-голям недостиг на работна ръка у дома, пише Balkaninsight.
На прозореца на малък бар в град Гжилан в Източно Косово на лист А4 е написано "Наемаме служители". Той стои там от седмици.
"Изглежда, че няма интерес", казва 23-годишният сервитьор. "Младите хора мислят за нещо друго".
Сервитьорът, който говори при условие за анонимност, казва, че много от хората, които познава, са напуснали Косово през последната година.
"Мога да преброя 10 приятели, които дойдоха тук, за да се сбогуват с мен", каза той.
Лошо платени и неосигурени, много млади хора в най-младата държава в Европа гледат към 1 януари, когато косоварите ще могат да влизат в Шенгенска зона без виза и да прекарват там до 90 дни през всеки 180-дневен период.
Преди април, когато Европейският парламент гласува за премахване на визовия режим с Косово, страната беше единствена на Западните Балкани без безвизово пътуване.
Новите правила не позволяват работа, но това няма да попречи на някои да се свържат с роднини, които вече са в Западна Европа, и да опитат късмета си на пазара на труда.
Сервитьорът в Гжилан/Гниляне каза, че има чичо в Германия и приятели на други места; той се надява, че когато опашките за визи в Прищина намалеят с началото на годината, ще му е по-лесно да си осигури интервю за разрешително за работа, след като се бори да получи едно от ограничените места в германското посолство.
"Идеята е да търсим по-добър живот извън Косово", казва той. "Не че животът в Косово е труден, но пазарът на труда е много проблематичен. Работодателите са много взискателни към служителите, а заплатите са твърде ниски", допълва той.
Косово изпълни всички условия за безвизово пътуване в Шенгенското пространство до 2018 г., но одобрението беше спряно от страни като Франция и Нидерландия, които се опасяваха от нова миграционна вълна, както и от петте държави от 27-членния блок, които не признават Косово за независимо.
Според данни на Европейската комисия между 2018 г. и 2021 г. гражданите на Косово са подали 268 846 заявления за визи до 26-те членки на Шенгенското пространство [23 държави от ЕС плюс Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн, които не са членки на ЕС], от които са били одобрени само 20 040.
В доклад от октомври 2022 г. на базирания в Косово мозъчен тръст Balkan Research Policy Group се изчислява, че всяко заявление е струвало на заявителя средно 165 евро, което означава, че косовските граждани са похарчили над 44 млн. евро за заявления за визи между 2018 и 2021 г.
Имайки предвид възможността косоварите да пренебрегнат правилата, когато става въпрос за непостъпване на работа, министър-председателят Албин Курти стартира кампания за повишаване на обществената осведоменост, в която призовава хората да бъдат "внимателни".
"Трябва да имате паспорт, можете да пътувате само за 90 дни в рамките на 180 дни, трябва да имате доказателство за целта на пътуването и да разполагате с достатъчно финансови средства и билет за връщане", каза той.
Нора Хасани, изпълнителен директор на Косовско-германската търговска камара, заяви, че предприятията в Косово вече са изправени пред криза с работната сила, тъй като много страни от ЕС от години издават визи на косовари за определени професии.
"Либерализирането на визовия режим не означава, че от 1 януари Косово ще се изпразни и ще останем без работници", заяви Хасани пред базирания в Прищина телевизионен канал Dukagjini.
"В Косово сме имали непрекъсната миграция и е имало различни възможности за тези, които са търсили различен път извън Косово".
Но Юсуф Аземи, председател на Съюза на работещите в частния сектор на Косово, не е толкова сигурен.
"Още преди пет години предупреждавахме, че ще дойде моментът, в който ще се отвори възможност за работниците от частния сектор и те ще напуснат", казва Аземи пред BIRN.
"Поканихме косовските институции, правителството и заинтересованите страни да седнат заедно и да създадат проект за облекчаване на ситуацията. Това не се случи".
Аземи цитира прогнози, според които през 2024 г. между 140 000 и 150 000 работници в Косово може да напуснат работните си места. Населението на Косово наброява около 1,76 милиона души.
"Никога не сме успявали да създадем минимални условия на труд, за да имаме право да им кажем "Спрете, направихме всичко възможно за вас", каза той. "Не сме направили нищо за тях".
Ако има една причина, поради която много косовари искат да напуснат страната, това е отношението на работодателите към служителите им и неуспехът на следващите правителства да ги накарат да се съобразяват с тях.
Двадесет и две годишният Ардиан от Прищина казва, че липсата на здравна осигуровка в работата му като строителен работник е основната причина да търси друго място.
"Мисля, че в Германия, Словения или където и да си намерим работа, ще има повече възможности и ние като работници ще бъдем по-уважавани", каза той.
Заплатите също са ниски.
Съгласно действащото законодателство минималната заплата в Косово е 130 евро на месец за лица под 35 години и 170 евро за хора между 35 и 65 години.
През юли тази година законодателите одобриха повишаване на минималната заплата на 264 евро независимо от възрастта, но промяната все още не е влязла в сила, след като опозиционният Алианс за бъдещето на Косово подаде жалба в Конституционния съд, който все още не се е произнесъл.
"За съжаление, всичко това е в ущърб на работниците и фирмите", каза Аземи. "Много компании трябва да затворят поради липса на работници, но също и заради липсата на квалифицирани работници".
"Всички сектори са в опасност, но най-засегнати ще бъдат строителството, ресторантьорството и информационните технологии. Това са сектори, които изискват професионализъм, а той ни липсва. Строителството ще бъде най-засегнато".
Хасани обаче заяви, че вината е в косовската образователна система, която според нея "не предоставя това, което бизнесът изисква".
"Причината за недостига на работна ръка в Косово е по-скоро свързана с липсата на квалификация на работната сила".
Аземи твърди, че няма гаранция, че по-доброто образование и обучение ще задържат хората в Косово.
"Но повечето работодатели заслужават да са в това положение, защото не са оценили работната сила, с която са разполагали в предишните години", каза той. "Повечето от тях възприеха подхода "Остани, ако искаш, напусни, ако искаш". Сега нещата са се променили"./БГНЕС