По данни на Световната здравна организация между 30 и 50% от населението може да прояви изразени в различна степен патологични (болестни) реакции при резки и чести промени в метеорологичното време. Този тип реакция се означава с медицинския термин метеотропизъм. Най-често тези промени са изразени в лека степен и могат да доведат до слабо неразположение, което не нарушава ежедневните дейности. Установено е, че с възрастта тази податливост става по-изявена.
Всяка по-рязка промяна в температурата, влажността или налягането могат да бъдат фактор за стрес на организма, докато той привикне към новите условия. Обикновено за здравия организъм този стрес с промяната на температурата не представлява проблем, но при малки деца, възрастни хора, уязвими групи хора (например, със заболявания на сърдечно-съдовата система), или хора с хронични заболявания, може да се стигне до неблагоприятни последици.
Така например, най-честите симптоми на явни последици заради промяна на атмосферното налягане са зачестяващите оплаквания от световъртежи, по-чести и продължителни главоболия, както и вариране на кръвното налягане.
Една от причините за главоболието при рязката смяна на времето е спадането на атмосферното налягане, при което налягането в кухините – например синусите, се променя значително по-бавно от атмосферното. Така през времето, в което съществуват тези разлики е налице изразен в различна степен дискомфорт, който е пряко зависим от скоростта, с която организмът се адаптира.