В по-общ план проучването установи, че чрез задействането на тази реакция пожарите вероятно са допринесли за намаляване на общото количество озон с 3 до 5 процента на средните ширини в южното полукълбо, над Австралия, Нова Зеландия и части от Африка и Южна Америка.
Озоновата дупка е създадена първо от човешкото замърсяване - особено от хлорофлуоровъглеводороди (CFC), отделяни от много хладилници - но през последните десетилетия глобалното споразумение за тези химикали, създадени от човека, даде възможност на озоновия слой да се възстанови.
Монреалският протокол от 1987 г., ратифициран от 195 държави, рязко намали количеството на фреоните, изпомпвани в атмосферата, въпреки че молекулите се задържат в продължение на десетилетия.
Моделите на ООН предвиждат, че озоновият слой над южното полукълбо ще се възстанови напълно до 2060 г.
Но Соломон, който за първи път идентифицира химикалите, отговорни за озоновата дупка в Антарктика през 80-те години на миналия век, изрази загриженост, че последиците от изменението на климата могат да забавят възстановяването.
"Смятаме, че горските пожари ще стават все по-чести и по-интензивни", каза тя пред АФП, като добави, че озоновата дупка "в крайна сметка ще се оправи, но е възможно горските пожари със сигурност да забавят възстановяването". /БГНЕС