„Ние проблем със събираемостта нямаме. Ние нямаме проблеми с приходната част на бюджета, а с нейната прогноза, така както се прави от екипа на министър Василев. Имаме проблем с разходната част, който е огромен, защото разходната част се вкарва в поредица от нормативни и е много трудно да бъде ограничена на този етап", поясни икономистът. Той даде пример с бюджета на НОИ, който расте всяка година по швейцарското правило. „Тази година ще надхвърли 20 млрд. лева, при положение че осигурителните вноските, които се събират са едва около 50% от тази сума. 10 млрд. лева се дотират от държавния бюджет като тази сума беше по-малка през 2023 г. и още по-малка през 2022 г. и тя расте стъпаловидно”, обясни той и уточни, че докато не се направят промени в кодекса тази сума не може да не расте.
„Разходната част на бюджета беше вкарана в нормативни актове и беше закотвена в тях и съответно политическата цена тя да се намали е много голяма. Приходната част се опитва да навакса, но обективната реалност е, че няма как да се наваксат толкова големи разходи, колкото се залагат в бюджета на Василев”, смята икономистът.
Заложените капиталови инвестиции са в размер на 12 млрд. лева. Кръстев отбеляза, че капиталовите програми през последните години винаги са рекордни и никога не се изпълняват.
"Капиталовите програми се превърнаха в касичка на финансовите министри. Те ги обявяват много шумно, но трябва да знаем, че голяма част от тези капиталови програми всъщност са по различните европейски програми или ПВУ. Капиталовите разходи, тоест държавните инвестиции са разходът с най-висока добавена стойност. За разлика от социалните плащания, капиталовите разходи имат възвръщаемост в годините напред", подчерта икономистът и добави, че капиталовата програма, така както е обявена е нещо позитивно, но въпросът е как ще бъде реализирана.