Българската емиграция се появява в САЩ през последната четвърт на ХIX век, като първоначално съотношението между българите от освободените земи и поробена Македония е приблизително равно - общо около 50 000 души. С избухването на Балканските войни настъпват промени. Тогава част от българите от Царство България, които подлежат на задължителна военна служба, се завръщат в родината, за да участват във войните за национално обединение.
Поради това съотношението вътре в рамките на българското етническо тяло в новия свят се променя в полза на македонските българи, а след Ньойския договор, по който Македония е окончателно разкъсана, те започват да изтеглят от там свои роднини, семейства и приятели. Така между двете световни войни македонската емиграция в САЩ и Канада доминира в структурата на българското емигрантско тяло.
Българите в Егейска и Вардарска Македония под гръцко и сръбско владичество са поставени в изключително тежко положение. Възниква необходимостта тази огромна отломка от българско етническо тяло в Америка да създаде собствена патриотична политическа организация, която чрез прокарване на идеите на българската национална кауза - истината за българите в Македония, да ангажира вниманието на световната общественост с цел справедливо решение на македонския въпрос. Така от 2 до 4 октомври 1922 г. във Форт Уейн, САЩ, се провежда първият учредителен конгрес на Македонската патриотична организация.