На Разпети петък преживяваме отново кръстната смърт на Господ Иисус Христос

„На Разпети петък преживяваме отново кръстната смърт на Господ Иисус Христос, така Разпети петък започва още от вечерта на Велики четвъртък, когато се четат т.н. 12 евангелия – това са откъси от светите Евангелия, които възпоменават за предателството, съденето, бичуването, разпятието и земната смърт на Господ Иисус Христос“. Това каза в интервю за БГНЕС ставрофорен иконом Борис Петров от Обрадовски манастир „Св. ВМЧК Мина“.

„Описателно евангелистите ни връщат в онези последни земни мигове на Спасителя и ние, пребивавайки на Богослужението в тези моменти, имаме възможността заедно с него да съпреживеем отново тези моменти“, обясни още той.

Ставрофорен иконом Борис Петров отбеляза, че на Разпети петък сутринта се отслужва вечерня, по време на която се изнася плащеницата, изобразяваща погребението на Господ Иисус Христос.

„През целия ден християните имат възможността да се поклонят пред нея, мистично да съпреживеят със Спасителя неговото слизане в гроба, за да имат и радостта да станат свидетели на акта на неговото възкресение, защото полагайки се в гроб Спасителят разруши смъртта, влизайки в Ада, той съкруши вратарите на Ада, съкруши смъртта, пък за християните и за всички онези, които го последваха, даде възможност да унаследят царството Божие“, подчерта ставрофорен иконом Борис Петров. Той поясни, че на Разпети петък по традиция отиваме в храма, покланяме се на плащеницата, християните често пъти я приемат като някакъв Ад на традиция, за да си вземат здравец от храма за здраве, а смисълът на всичко това е именно и ние да съприживеем със Спасителя неговите страдания, неговата смърт.

„Провирането под масата, минаването под плащеницата, не е за нещо друго, а именно мистично повтаряне на слизането на Христос в гроба и нашето пребиваване също с него, защото ако той страда за нас, ние трябва по някакъв начин да осъзнаваме това нещо, да му благодарим и да направим дори малки усилия да угаждаме пред Бога. Често пъти се случва пред Бога да имаме някакви скърби, несгоди, ние да негодуваме за това, но замисляйки се виждаме, че всичко това е една нищожна наша немощ, една нищожна наша прищявка и каприз, в сравнение с това, което Бог, без да има никаква греховност, без да има никаква постъпка спрямо небесния отец или спрямо човеците, самоволно пое греховете на цялото човечество разпъвайки се на кръста. В моменти на скърби и нашите несгоди и страдания, да се сещаме за това, което Спасителят претърпя, имайки пред очи неговият Животворящ кръст, да очакваме, че след кръста предстои и Възкресението“, обясни ставрофорен иконом Борис Петров.

Той посочи, че изпитанията, несгодите в нашия живот, често пъти се случват, за да се утвърдим във вярата, да извлечем от всяко нещо своята поука и ако имаме ум, с който да го проумеем това, да се постараем да водим нов, обновен живот, далече от греха, далече от злото, а именно в общуване с Бога, добруване с всички човеци, своите близки и придобиване на християнските добродетели. /БГНЕС