„Провирането под масата, минаването под плащеницата, не е за нещо друго, а именно мистично повтаряне на слизането на Христос в гроба и нашето пребиваване също с него, защото ако той страда за нас, ние трябва по някакъв начин да осъзнаваме това нещо, да му благодарим и да направим дори малки усилия да угаждаме пред Бога. Често пъти се случва пред Бога да имаме някакви скърби, несгоди, ние да негодуваме за това, но замисляйки се виждаме, че всичко това е една нищожна наша немощ, една нищожна наша прищявка и каприз, в сравнение с това, което Бог, без да има никаква греховност, без да има никаква постъпка спрямо небесния отец или спрямо човеците, самоволно пое греховете на цялото човечество разпъвайки се на кръста. В моменти на скърби и нашите несгоди и страдания, да се сещаме за това, което Спасителят претърпя, имайки пред очи неговият Животворящ кръст, да очакваме, че след кръста предстои и Възкресението“, обясни ставрофорен иконом Борис Петров.
Той посочи, че изпитанията, несгодите в нашия живот, често пъти се случват, за да се утвърдим във вярата, да извлечем от всяко нещо своята поука и ако имаме ум, с който да го проумеем това, да се постараем да водим нов, обновен живот, далече от греха, далече от злото, а именно в общуване с Бога, добруване с всички човеци, своите близки и придобиване на християнските добродетели. /БГНЕС