Нажежен декември преди Коледа за политиците в Брюксел

Преди да се отправят към дългоочакваната зимна ваканция, европейските лидери и политици са изправени пред месец, изпълнен с политически нажежени решения, които ще оголят старите разделения и ще открият нови белези.

Румъния и България чакат на прага на зоната без паспорти повече от десетилетие. И за двете въпросът за присъединяване към Шенген е дълбоко емоционален, тъй като постоянното изключване създава впечатлението за Европа, която е разделена на два участъка, като единият дискриминира другия. Европейската комисия, Европейският парламент и почти единодушно мнозинство от държавите членки подкрепиха решително съвместната им кандидатура.

Но прословутата непреклонна опозиция на Австрия продължава да пречи. Страната се придържа към идеята, че Шенген, поради продължаващото пристигане на нелегални мигранти в блока и повторното въвеждане на граничен контрол, е престанал да функционира. Следователно всяко разширяване в този момент е нежелателно в очите на Виена.

Първоначалният план предвиждаше на 5 декември да се проведе гласуване на заявленията, но застоялият напредък намали драстично амбицията. Вместо това министрите на вътрешните работи просто ще се запознаят с "актуалното състояние". Липсата на официално гласуване обаче има потенциала да разпали огъня. Преди това Румъния заплаши да предприеме правни действия срещу Австрия заради нейната блокада, а България сравни задънената си ситуация с това, че е взета за "заложник".

"Няма лесно решение. Единодушието си е единодушие. А то все още не е постигнато", заяви високопоставен дипломат преди срещата.

Няколко дни по-късно министрите на икономиката и на финансите ще се съберат за нов опит да приключат трудно извоюваната реформа на фискалните правила на ЕС. Предполагаше се, че тази решаваща среща ще бъде предшествана от френско-германски компромис, който да подготви почвата за пробив в споразумението. В момента обаче германската трипартийна коалиция се опитва да овладее разрастващата се криза, след като Конституционният съд на страната отмени създаването на специален фонд за климатични проекти на стойност 60 млрд. евро.

Междувременно председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Шарл Мишел трябва да отлетят за Пекин за дългоочакваната среща на върха ЕС-Китай. И двете страни желаят да възстановят двустранните отношения и да разсеят тлеещото напрежение, което се простира до пандемията Ковид-19.

Преодоляването на пропастта обаче ще бъде трудна задача. Фон дер Лайен предупреди, че Китай става "по-репресивен у дома и по-настъпателен в чужбина", и насърчи стратегията за "премахване на риска", за да се намалят нежеланите зависимости. На свой ред Пекин заклейми "премахването на риска" като зле прикрит протекционизъм, целящ да удовлетвори твърдолинейните интереси на Америка.

В Брюксел лидерите на ЕС ще бъдат призовани за двудневна среща на върха, на която залогът не може да бъде по-висок от настоящия. Държавните и правителствените ръководители ще бъдат помолени да решат дали искат да започнат преговори за членство с Украйна и Молдова след положителната оценка, публикувана от Европейската комисия през октомври. Двете страни нямат търпение да започнат процеса, който е изключително сложен и може да отнеме години, за да се стигне до успешен край - ако изобщо се стигне до него.

В дневния ред ще бъде включен и прегледът на бюджета на ЕС на стойност 100 млрд. евро, който включва 50 млрд. евро безвъзмездни средства и заеми за създаване на Механизъм за Украйна и осигуряване на предсказуема, дългосрочна подкрепа за разкъсваната от войната страна. Тази цел става все по-належаща, тъй като страната е изправена пред дефицит от близо 40 млрд. евро в бюджета за следващата година - огромна дупка, която може да бъде запълнена само с парични инжекции от западните съюзници. Досега блокът предоставяше на Украйна редовни траншове финансова помощ, но сегашният пакет от 18 млрд. евро ще бъде изчерпан някъде между януари и февруари, без да се вижда заместник.

Постигането на съгласие за преговори за членство и за допълване на бюджета в рамките на една и съща среща на върха никога нямаше да бъде лесно. Но последните събития показват, че то може да се окаже непреодолимо.

В писмо, адресирано наскоро до Шарл Мишел, унгарският министър-председател Виктор Орбан заплаши да провали цялата политика на ЕС по отношение на Украйна, включително макрофинансовата помощ и санкциите срещу Русия, ако лидерите не се съгласят да проведат "стратегическа дискусия" по въпроса.

Все пак ходът на Орбан беше достатъчно заплашителен, за да принуди Мишел да отлети до Будапеща по-рано тази седмица и да проведе лични разговори с премиера, които продължиха повече от два часа и включиха "съществен" разговор за писмото, според високопоставен служител на ЕС.

Европейската комисия се готви да приеме в средата на декември решение за деблокиране на до 10 млрд. евро от кохезионните фондове за Унгария, които бяха отказани на страната поради постоянни опасения, свързани с върховенството на закона. Решението ще бъде приветствано от Орбан, който неведнъж е атакувал Брюксел за това, което той нарича "финансово изнудване". Унгария обаче все още ще разполага със замразени 11,7 млрд. евро от кохезионните фондове, както и с парализирания си план за възстановяване на стойност 10,4 млрд. евро след Ковид.

"Разбира се, няколкото евро, които ни дължат, ще бъдат събрани", заяви Орбан през ноември.

През декември ще се проведе нов кръг от преговори по Закона за изкуствения интелект и Новия пакт за миграцията и убежището - два жизненоважни законодателни акта, които блокът обеща да приключи преди изборите през 2024 г. Предстоят също така: среща на върха със Западните Балкани, възможното завръщане на Доналд Туск като министър-председател на Полша и вероятно дългоочакваното предложение за облагане с данък на обездвижени руски активи за финансиране на възстановяването на Украйна. /БГНЕС

-----------------------------------------------

Хорхе Либорейро, Евронюз