New York Times: Борбата за идентифициране на жертвите от Буча

Едно от дузината непотърсени тела, определени за погребение наскоро в градското гробище в Буча, току-що е било идентифицирано. Семейството на мъртвеца е присъствало и ще може да го погребе с пълна церемония. Гробът му ще бъде обозначен с името му, а не само с номер.

Но имаше една пречка. Никой не можеше да намери тялото.

В една мрачна драма, докато семейството повяхваше на гроба в августовската жега, гробарите се катереха по вонящите чували с трупове в задната част на камион, проверявайки етикетите за липсващото тяло. Докато изнасяха телата настрани, заместник-кметът, стиснал сноп документи, гледаше мълчаливо.

"Някак си го настъпихме", каза 44-годишният Владислав Минченко, доброволен гробар, и поклати глава.

Когато в края на март руските войски се оттеглиха от региона около украинската столица Киев, те оставиха след себе си следа от повече от 1200 тела. Най-малко 458 загинали са в и около крайградския град Буча, лежащи по улиците, в сгради и градини, в мазета и в импровизирани гробове.

През петте месеца, изминали оттогава, гробищните работници и служителите на градския съвет в Буча изпълняват най-мрачната задача: събират и погребват мъртвите от едно от най-тежките кланета по време на войната. Десетки от телата остават неидентифицирани или не са потърсени.

Мащабът на жестокостите, открити в Буча, привлече вниманието и помощта на международната общност. Международни експерти по военни престъпления пристигат, за да помогнат за документирането на убийствата, и се появяват нови униформи, сред които бели хазартни костюми и якета с надпис "прокурор по военни престъпления" на английски език.

Въпреки цялата външна помощ тежката работа по събирането и погребването на телата беше оставена на служителите в моргата и гробищата и на шепа доброволци. Страната все още беше във война и всички работеха под сирените за въздушна тревога и нощния комендантски час, както и с минимално оборудване след разрушенията и грабежите на руските войски.

В продължение на седмици в предградията не е имало електричество и течаща вода, така че моргата на Буча не е работила. Телата са събрани и разпределени в пет морги в Киев. Без работещи компютри на място, данните се събират на ръка, на хартия.

Повече от 50 непогребани тела бяха в ужасно състояние на разпад, каза г-н Минченко в интервю в началото на август. Той се оплака, че след последното натоварване не е могъл да изкара миризмата от белия микробус с надпис "Cargo 200", който използвал за събиране на телата.

"Трябва просто да ги погребат", каза той.

Градският съвет на Буча най-накрая направи това в средата на август, убеждавайки разследващите да освободят повече от 47 непотърсени или неидентифицирани тела от клането. Те са погребани в продължение на няколко дни на три реда в далечния край на градското гробище.

На втория ден от погребенията работници от моргата в бели защитни костюми извадиха 11 чувала с тела от хладилен камион и ги поставиха в тънки правителствени ковчези. Гробарите положиха въжетата под тях и без особена церемония, но с практикувано уважение, ги спуснаха в гробовете.

Православен свещеник прекади гробовете с тамян, докато гробарите се навеждаха над оградата, кашляйки и плюейки, с увиснали глави. После затвориха камиона и си тръгнаха.

Всяко тяло получи номер. Разследващите са фотографирали всяко от тях и са взели ДНК проби, каза заместник-кметът на Буча, Михайлина Скорик-Шкаровска, за да могат семействата все пак да си върнат близките.

"Всеки номер е човек", каза тя. "Искаме да увековечим паметта на всички. Не искаме неизвестни гробове."

Г-жа Скорик-Шкаровска е един от основните пазители на списъка на загиналите в Буча. Като заместник-кмет, а също и като вдовица от войната - съпругът ѝ е убит през 2014 г. във войната срещу подкрепяните от Русия сепаратисти - тя е решена да помогне на семействата, журналистите и разследващите военни престъпления да намерят необходимата им информация.

Нейният екип е този, който свързва семейството на 37-годишния Олександър Хмарук с едно от непотърсените тела - № 153. Нейният офис организира поставянето на тялото в моргата и пристигането на семейството за погребение в частта на гробището, посветена на жертвите на войната.

Но докато семейството чакало на една пейка в гробището с цветя в ръка, гробарите не могли да намерят торба с тяло № 153.

Светлана Хмарук, слаба, посивяла жена с шал на главата, каза, че знаела от март, че синът ѝ е убит. В продължение на пет месеца тялото му е лежало неидентифицирано в моргата, а данните за смъртта му са били записани неправилно.

Тя каза, че за последен път е разговаряла с него на 11 март, когато той казал, че обстрелът е бил толкова силен, че през повечето време е лежал на пода. Молила го е да си тръгне, но като бивш войник той е отказал. По това време, казва тя, това вече е било почти невъзможно.

Когато отново не могат да се свържат с него, тя започва да звъни на приятели, за да им съобщи новини. "Те казаха: "Саша си е отишъл", казва тя. "Имаше свидетели, които видяха как е бил убит, и на следващия ден, които покриха тялото му."

Синът ѝ е убит от руските войски на 20 март в центъра на града. Малко по-късно тялото му е било захвърлено близо до гората, казва тя. Семейството е сглобило тези факти само.

Издирването на тялото му отнело много повече време. Членовете на семейството направили един ДНК тест, а след това втори. Накрая на г-жа Хмарук изпратили снимки на тялото му на мобилния ѝ телефон и ѝ казали, че то се намира в моргата северно от Киев.

От моргата й казали, че г-н Хмарук е починал от сърдечен удар и че е намерен във Ворсел, предградие западно от Буча. Това не било вярно, казва тя. "Той е починал в Буча. Бил е прострелян в главата", категорична е тя. "Намерих хора, които са били там, които са затворили очите му, след като е умрял".

Грешките не са необичайни, казва г-жа Скорик-Шкаровска. Бивша журналистка, тя познава от опит мъките на борбата с украинската официална власт. Смъртният акт на собствения ѝ съпруг е бил неточно записан, казва тя.

Тя обяснява грешките с мъглата на войната и с неопитността на някои техници от моргата да обработват жертви на бойното поле.

Въпреки грешките г-жа Скорик-Шкаровска заяви, че е уверена в способността на Украйна да събира доказателства и да изгражда дела за преследване на военни престъпления. Необходимо е обаче спешно да се изгради национална база данни за загиналите във войната и да се премахнат хартиените списъци.

"Мечтата ми е да дигитализираме целия този процес", каза тя, размахвайки сноп хартия със списъци на погребенията за деня. "Ако разполагаме с повече компютри и iPad-и, които да сканират и проверяват фактите, това ще го ускори."

До този момент служителите от моргата бяха отворили отново камиона и спуснаха торба без етикет. Г-жа Хмарук каза, че иска да види тялото, преди ковчегът да бъде запечатан.

Шофьорът на камиона се появи. Той каза, че сутринта е оставил торбата настрана и е сигурен, че тази без етикет е 153. Заместник-кметът прегърна г-жа Хмарук и каза, че подкрепя молбата ѝ да види тялото. Гробарите бяха категорични в отказа си.

Извън погледа ѝ, зад микробуса, те разкопчаха торбата. "Сто петдесет и три, етикетът е вътре - извикаха те с облекчение. "Слава на Бога."

След това процесът се разви бързо. Ковчегът беше натоварен в един микробус. Когато семейството и приятелите се събраха отново на гроба, все още държейки цветята си, мъжете свалиха шапките си, а жените се прекръстиха.

"Да се помолим ли?" - попита свещеникът. /БГНЕС