Обреченият експеримент с Младен Кръстаич начело на България

Напълно очаквано на вчерашното заседание на Изпълкома на БФС селекционерът на българския национален отбор Младен Кръстаич бе освободен от своя пост. Кръстаич не успя да запише нито една победа начело на „лъвовете“ от началото на годината, а с оглед предстоящите тежки мачове срещу Унгария и Сърбия няма да е изненада 2023 да бъде най-лошата година в историята на националния отбор.

Макар че след слабите мачове и резултати от ръководството на БФС (в лицето на техническия директор Георги Иванов) редовно се изтъкваше, че Кръстаич полага основните на бъдещи успехи и именно с такава цел е бил назначен, вчера Иванов и вицепрезидентът на БФС Емил Костадинов на практика признаха, че назначението на сърбина е било провал. „Веднага след като чужденец се е провалил, не можем да мислим да назначаваме чужденец и сме се спрели на българи“, заяви Гонзо, а Костадинов добави: „Откриваме грешки при нас като назначаваме такива треньори“.

Но не беше ли това един предизвестен провал, обречен експеримент? На първо място трябва да се вземат предвид качествата на треньора. Най-голямото постижение във визитката на Кръстаич е, че е водил Сърбия на финалите на Мондиал 2018 в Русия, където записва и една победа над Коста Рика. Каква е реалността? Кръстаич пое Сърбия през октомври 2017, когато предишният треньор Славолюб Муслин вече бе класирал тима за Световното първенство. Кръстаич не успя да изведе Сърбия от своята група на Мондиала, последваха добри резултати в Лигата на нациите, но след слабия старт на квалификациите за Евро 2020 селекционерът бе освободен.

Другите му две треньорски назначения са напълно незабележими – кратки престои начело на унгарския TSC и израелския Макаби Тел Авив, преди той да получи шанс да води България. Резултатите показват, че в никакъв случай за Кръстаич не може да се каже, че той е треньор от висока класа. Тогава каква е целта на неговото идване тук? Практиката е чужд треньор с високо реноме и класа да бъде назначен начело на силен отбор, на който липсва нещо малко, за да постигне сериозни успехи. В нашия национален отбор задачата е съвсем различна.

Няма как от чужд треньор, който ще прекара на поста една, в най-добрия случай две години, да се очаква да гради състав за бъдещи успехи. „Вкарваме чужда кръв, защото търсим начин някак да ги вдигнем, желанието, мотивацията, въпреки че не е сериозно, когато идваш в националния отбор да трябва някой да те мотивира допълнително“, каза президентът на БФС Борислав Михайлов скоро след назначението на Кръстаич. Всъщност по-големият проблем бе мотивацията на Кръстаич. След всички слаби резултати той нито веднъж не изглеждаше особено разочарован, нито веднъж не пое лична отговорност и изтъкваше, че резултатите ще дойдат след години. До последно той дори не намекваше, че мисли да подаде своята оставка въпреки серията от девет поредни мача без победа, от които шест загуби.

От Кръстаич се очакваше да вдъхне самочувствие на българските футболисти, но той по-скоро прояви самонадеяност, като в края дори нападна българските клубове и родното първенство. Това е поведение на човек, който знае, че не му остава още много на поста, а как може да се очаква от такъв човек да полага основи за бъдещи успехи?

Проблемите в българския футбол са сериозни и дълбоки, и треньорът на националния отбор далеч не е от най-големите виновници. Но периодът на Кръстаич начело на България бе изгубено време, и надали има много изненадани от този факт.

Надеждата сега е следващият селекционер на България действително да получи подкрепа и широк хоризонт за изграждането на добър национален отбор. Ако действително бъде назначен Илиан Илиев, то той е доказал, че когато получи време, постига и резултати. Той пое Черно море в края на 2017 година и след близо шест години сега „моряците“ са на първо място в класирането на Първа лига. Ако Илиев стане треньор на България, никой няма да има съмнения, че той е напълно отдаден на каузата и ще работи с всички сили – нещо, което липсваше при Младен Кръстаич. /БГНЕС

-----------------------------------------

Радослав Петкашев, Спортен отдел на БГНЕС