Няма как от чужд треньор, който ще прекара на поста една, в най-добрия случай две години, да се очаква да гради състав за бъдещи успехи. „Вкарваме чужда кръв, защото търсим начин някак да ги вдигнем, желанието, мотивацията, въпреки че не е сериозно, когато идваш в националния отбор да трябва някой да те мотивира допълнително“, каза президентът на БФС Борислав Михайлов скоро след назначението на Кръстаич. Всъщност по-големият проблем бе мотивацията на Кръстаич. След всички слаби резултати той нито веднъж не изглеждаше особено разочарован, нито веднъж не пое лична отговорност и изтъкваше, че резултатите ще дойдат след години. До последно той дори не намекваше, че мисли да подаде своята оставка въпреки серията от девет поредни мача без победа, от които шест загуби.
От Кръстаич се очакваше да вдъхне самочувствие на българските футболисти, но той по-скоро прояви самонадеяност, като в края дори нападна българските клубове и родното първенство. Това е поведение на човек, който знае, че не му остава още много на поста, а как може да се очаква от такъв човек да полага основи за бъдещи успехи?
Проблемите в българския футбол са сериозни и дълбоки, и треньорът на националния отбор далеч не е от най-големите виновници. Но периодът на Кръстаич начело на България бе изгубено време, и надали има много изненадани от този факт.
Надеждата сега е следващият селекционер на България действително да получи подкрепа и широк хоризонт за изграждането на добър национален отбор. Ако действително бъде назначен Илиан Илиев, то той е доказал, че когато получи време, постига и резултати. Той пое Черно море в края на 2017 година и след близо шест години сега „моряците“ са на първо място в класирането на Първа лига. Ако Илиев стане треньор на България, никой няма да има съмнения, че той е напълно отдаден на каузата и ще работи с всички сили – нещо, което липсваше при Младен Кръстаич. /БГНЕС
-----------------------------------------
Радослав Петкашев, Спортен отдел на БГНЕС