Осезаемото китайско влияние в Западна Европа
Разглеждани като малки, нуждаещи се от пари, страдащи от демократични проблеми и лесни за влияние, държавите от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) някога бяха разглеждани като троянския кон на Пекин в Европа. Имаше и опасения, че потокът от китайски инвестиции ще купи политическо влияние, което ще застраши сплотеността на блока, когато става въпрос за Китай - но това не се случи.
Първо, Китай не изпълни обещанията си. В периода 2000-2022 г. страните от ЦИЕ получиха само около 10 % от обещаните инвестиции, което означава, че в повечето от тях Китай има незначителен икономически отпечатък. Но по-важното е, че повечето държави от ЦИЕ не бяха политически ангажирани с Китай - те просто търсеха икономически връзки. А поради комунистическото минало на региона голяма част от страните от ЦИЕ оставаха предпазливи към подобно сътрудничество.
Освен това Пекин се съсредоточи върху изграждането на двустранните си отношения чрез управляващите лидери и избрани политици. Така че, когато приятелски настроените към Китай лидери напускаха постовете си, правителствата правеха обратни завои - промяна, улеснена от малкото икономически нишки, които ги държаха в напрежение. И днес Унгария остава единствената успешна история на Китай в източната половина на ЕС, благодарение на правителството на министър-председателя Виктор Орбан.
Не такъв обаче беше случаят в Западна Европа, където китайското влияние е успяло да се реализира в по-голям мащаб.
От 147,2 млрд. евро китайски инвестиции в ЕС между 2000 и 2022 г. са отишли 62%, разпределени както следва: Германия (32 млрд. евро), Франция (17 млрд. евро), Нидерландия (13,7 млрд. евро), Италия (16 млрд. евро) и Финландия (13 млрд. евро), като в някои случаи се създават ако не икономически зависимости, то поне желание за защита на икономическите връзки и страх от ответни мерки от страна на Пекин, съобщава „Политико“.
Може да се твърди, че правителствата, които заемат по-ястребска позиция по отношение на Китай, са тези от ЦИЕ. Тяхната загриженост по отношение на страната беше значително засилена от нахлуването на Русия в Украйна и мълчаливата подкрепа на Китай за Русия, което промени представата им за Пекин най-вече в посока на системен съперник.
От друга страна, Западна Европа все още гледа на Китай през призмата на триъгълника - партньор, икономически конкурент и системен съперник. Дори войната имаше различно въздействие върху някои от лицата, вземащи решения в региона, като френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Олаф Шолц, които пътуваха до Пекин, подчертавайки необходимостта от ангажиране на Китай, за да се предотврати подкрепата му за Русия. И двамата лидери бяха критикувани, че водят със себе си бизнес делегации, а Макрон привлече допълнително внимание с коментарите си за "стратегическата автономия" и "кризите, които не са наши".
Въпреки че Макрон отиде в Китай заедно с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, пътуването не доведе до желаното впечатление за единство на общността, тъй като Пекин се отнесе към двамата лидери по съвсем различен начин. А и разделението в блока не спира дотук, тъй като двамата му най-важни лидери също са в противоречие. Прословутото съревнование между Фон дер Лайен и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел сега се пренесе и върху темата за Китай, като последната среща на върха на Европейския съвет подчерта разликата между постоянния акцент на Фон дер Лайен върху премахването на рисковете и по-мекия тон на Мишел, насочен към сътрудничеството.
В продължение на години страните от ЦИЕ бяха обвинявани, че са троянски кон, който Китай може да използва, за да наруши функционирането на ЕС. Но в крайна сметка именно този регион сега е показва по-остро отношение към Китай. В същото време икономическите връзки на Западна Европа със страната продължават да се засилват през последното десетилетие. Така че, докато ЕС сега се стреми да намали опасностите, идващи от Китай, е важно да се помни, че най-големият риск за единството се крие в западната, а не в източната част на Европа./БГНЕС