Петър Клисаров: Европа днес и евентуално утре

Напоследък все повече се говори за бъдещето на ЕС и по-скоро – за бъдещия разпад на ЕС. Поводи за това има достатъчно – и предстоящият Брекзит, и дрязгите между редица страни заради имигрантската криза, и трансграничните спорове между съседни държави, и санкциите срещу някои „непослушковци“, като Полша и Унгария. И възходът на партии, изповядващи идеологията на националния суверенитет.

Препятствията за такава радикална промяна са все още преобладаващи:

Позицията на двете големи държави-основателки Германия и Франция. Докато те държат на ЕС, разпадът е много труден.

Слабостта на редица малки страни, които, излязат ли изпод крилото на ЕС, ще бъдат изложени на огромни опасности в един конкурентен свят. Ние принадлежим към тези страни.

Тежките икономически проблеми на големи страни, като Италия и Испания, които са така затънали, че извън ЕС могат бързо да фалират. Затова те също се държат за европейското единство.

Влиянието на магията на Западна Европа от втората половина на ХХ в. – най-привлекателното, културно, свободно, красиво, многообразно и приятно за живеене място в света. Въпреки бързата си деградация Западна Европа – ядрото на ЕС – продължава да притежава магнетична сила, особено за народите от Централна и Източна Европа.

Все още господстващата идея, че ЕС е в състояние да се конкурира с мощните икономически съперници Китай и САЩ именно в обединения си вид.

Наред с горепосочените центростремителни сили обаче нарастват и центробежните:

- Огромната разлика в развитието на центъра и периферията, която не намалява, а се увеличава.

- Идеологическите противоречия между провеждащия либерална политика център и консервативно настроените общества.

- Всеобхватната бюрокрация, затормозяваща икономическото развитие поради своята тромавост, обвързаност с бавни и неефективни процедури, неспособност да формулира и осъществява мащабни общоевропейски проекти.

- Все по-слабата позиция в икономическото съревнование между трите Велики икономически сили – Китай, САЩ, ЕС, водеща до относително, а в перспектива – и абсолютно обедняване на европейските народи.

- Неспособността на центъра да намери решение за мащабни проблеми от типа „миграция“, принуждаваща държавите да забравят за европейското единство и да търсят разрешаването на проблема в собствените си сили.

- Увеличаващото се недоверие в конструкцията на ЕС и съмненията в демократичността и отговорността на неговите институции.

- Настъпващите процеси на свиване на глобализацията и връщане към модела на суверенните нации.

Възможни модели за развитие:

1. Съединени европейски щати.

2. Европа на постоянното разширение – хлабав съюз за активно взаимодействие с периферията: страни от бившия СССР, Северна Африка и Турция.

3. Европа на различните скорости.

4. Европа на различните ядра.

5. Европа на Отечествата.

6. Разпад на ЕС.

Всички анализи сочат, че вариантите от 2 до 4 водят в перспектива до разпад.

Специално внимание искаме да отделим на № 4, според който разпадът на ЕС ще протече като делението на клетките в биологията. В рамките на уголемената клетка (ЕС) се оформят едно или повече ядра, които нарастват и се обособяват като отделни структури. След което голямата клетка се разпуква и от нея излизат нови клетки. Наблюдават ли се подобни процеси днес? Да. Например:

Ядро № 1: Вишеградската четворка, обединяваща някои католически страни от Централна и Източна Европа.

Ядро № 2: периодично възникващата и бурно обсъждана идея за „Европа на различни скорости“. При нея се очертава ядрото на „високите скорости“ – страните, заемащи територията на бившата Каролингска империя, днешните Франция, Германия, Северна Италия, Австрия, Швейцария, Белгия и Холандия. Това са, с две изключения, страните-основателки на ЕС.

Ядро № 3: Скандинавските страни (Дания, Норвегия, Швеция), които имат вековен исторически опит на съвместно съществуване: трите държави през 1397 г. влизат в Калмарския съюз, от който през 1523 г. излиза Швеция, но останалите две продължават да живеят в съюза до 1814 г.

Може да се предположи, че страните от Иберийския полуостров и Италия ще бъдат приобщени към „каролингските“, а Вишеградската четворка ще се увеличи до шесторка със страни като Хърватска и Словения.

Остават страните от Балканския полуостров, наследници на Османската империя, които не са в състояние да осъществят никакво обединение.

Какво да очакваме от бъдещето?

1. Категорично отхвърляме варианта „разпад“. По-горе е казано достатъчно защо този вариант не е приемлив.

2. Ако се придържаме към най-важните критерии: решаването на противоречието център-периферия и високата ефективност, ни остават 2 варианта: СЕЩ и Европа на Отечествата.

Защо не СЕЩ?

В края на 2017 г., в края на мандата си като председател на Европарламента, Мартин Шулц предложи да бъде изработен "конституционен договор", по силата на който ЕС да стане политически съюз до 2025 г.

Веднага фирмата на политически и маркетингови проучвания YouGov проведе анкета в 7 страни (Германия, Франция, Швеция, Финландия, Дания, Норвегия и Великобритания) за приемливостта на подобна идея. Оказа се, че положително идеята се посреща от твърде малък брой хора в 5 от 7-те страни (твърдо „да“ плюс „може би“ не надхвърлят 25%). Едва ли в страни като Полша и Унгария резултатите ще бъдат по-различни. От всичко казано следва, че този вариант не е актуален на сегашния етап.

Остава „Европа на Отечествата“. На нейната ефективност ще бъде посветен отделен материал. /БГНЕС

-----------

Петър Клисаров, председател на партия "Пряка демокрация". Кандидат за евродепутат.