Петър Клисаров: Пряката демокрация ще спаси българската държавност

Пряката демокрация е единственият начин да се спаси демокрацията, която през последните години се намира в дълбока криза и получава удари от различни страни.

Налице е тенденцията да се възприемат недемократични практики или да се вземат напълно безпринципни решения, стига да се прецени, че те са от полза в момента. Последното в това отношение беше решението да се признае председателят на венецуелския парламент Гуайдо за президент, без той да е минавал през никакви процедури и избори за това. Просто от геополитическа гледна точка въпросният Гуайдо е изгоден за нас. Ако беше обратното и някой друг го бе обявил за законен президент, същите хора, които подкрепят сега Гуайдо, щяха – и то с право – да негодуват срещу недемократичните практики. Наличието на „дълбока държава“ (Deep State) – евфемистично название на задкулисната власт – навлезе в ежедневна употреба и никой не обвинява използващите това понятие в привързаност към теориите на конспирацията.

Кризата на представителната демокрация

Един от основните проблеми, с който се сблъсква съвременният свят, е кризата на представителната демокрация. Представителната демокрация се заражда с разпространението на идеите от дейците на западноевропейското Просвещение и намира първоначална реализация в Конституцията на САЩ, създадена през 1787 и ратифицирана през 1788 г., и в институциите, създадени от Великата френска революция (1789 г.) и усъвършенствани впоследствие. Творците на тези велики събития обаче никога и по никакъв повод не говорят за демокрация. Те говорят за власт на представителите, подразбирайки, че тези представители ще бъдат представители на елитите, но арбитър в избирането им ще бъде гражданството. Така се създават всички предпоставки за съществуването априори на скрита, задкулисна власт, която излъчва кандидат-представителите, а гражданството просто отдава предпочитанията си за един или друг измежду тях. Тази терминология се заменя с понятието „демокрация“ с леката ръка на френския мислител Алексис дьо Токвил, който написва книга, превърнала се в бестселър, озаглавена „Демокрацията в Америка“. В нея той описва новопоявилата се управленска система в САЩ и я сравнява с тази в Древна Атина.

Днес обаче този модел е изчерпал своя капацитет и виждаме неспособността на всички елити да се справят с това предизвикателство. Световните кризи са циклични и вървят една след друга. Международните отношения стават все по-агресивни. Наблюдаваме една тенденция към нова Студена война с превъоръжаването на Америка, Китай и Русия. В основата на всичко това стои неспособността на системата да отговори на съвременните изисквания.

Това, което ни се представя за демокрация, не е чиста демокрация. В света не съществува чиста демокрация. Дори, когато тя се е зародила в Древна Атина, само около една шеста от хората са имали право да гласуват.

В момента имаме подмяна с една фасадна демокрация. Предлагат ни се хора, които са различни в спектъра ляво и дясно, но в крайна сметка служат на едни и същи интереси. Избирателят е лишен от правото да избира. И най-вече – да бъде избиран. На него му се предоставя нещо, на което чрез демократичните процедури той трябва да придаде легитимност. Той узаконява кандидатите, подбрани от задкулисието, за което никой не знае какви цели има, дали е национално, компрадорско и защитава ли изобщо интересите на избирателите или нечии чужди интереси.

Има още един проблем. С това узаконяване гражданите усещат, че избират някакви хора, но нямат контрол над тях. По тази причина трябва да се намери механизъм и нова политическа система, която да даде контрол над избраниците.

Напоследък се чуват много гласове, питащи се дали демокрацията е вярната система за управление. В САЩ за едно десетилетие броят на убедените в универсалността на демокрацията е спаднал с ок. 10%. Непрекъснато се въвеждат нови понятия, като меритокрация, власт на елитите и т.н. При провеждането на референдуми, чиито резултати противоречат на интересите на елитите, се надига голямо недоволство в „неподготвеността на обикновения човек“ и се чуват многобройни гласове ако не за отмяна, то поне за драстично намаляване сферата на действие на референдумите.

А какво трябва да се направи? Отговорът е прост – повече демокрация. Което означава само едно: пряка демокрация, но не във варианта й от античния свят, и не в това, което повечето хора разбират като система от референдуми, защото това е тромава, много скъпа и неефективна система. Става дума за нещо ново и съвсем различно. Същината на пряката демокрация е начин да се избират всички власти и веднъж избрани, да има механизъм за ефективен контрол върху техните решения и действия.

Когато говорим за демокрация, има няколко правила, които трябва желязно да се спазват:

1. Никое лице или група от хора не бива да упражняват повече от една от властите.
2. Нито една власт не бива да разполага с повече правомощия от другите две власти, т.е. те трябва да са равностойни и равнопоставени.
3. Никоя власт да не се предоставя пожизнено или за продължителен период от време, т.е. необходима е строга и ограничена по брой мандатност.
4. Отговорността да се носи поименно, а не групово, защото групова отговорност пред закона не бива да съществува.
5. Нито една от властите да не участва в съставянето на другите две власти.
6. Нито една власт да не се упражнява без контрол от този, който я излъчва, а именно от Суверена.

Още при пръв поглед се вижда, че първите 4 правила се изпълняват и при сегашната система, но последните две са неизпълними при представителната демокрация. Просто при нея не може да има механизъм, който да позволи реализацията на тези правила.

Пряката демокрация и гражданският контрол

При сегашния вариант на демокрацията има проблем с осъществяването на предизборните обещания, сиреч с изпълнение волята на избирателя. Политиката е обещание. Какво ще правя, когато бъде избран? Когато избереш някого за определени неща, ти все пак знаеш за какво си го избрал. Може да не си съгласен с всичко, което той е обещал, но преценяваш, че като съвкупност политиката, който този представител възнамерява да следва, отговаря на твоите убеждения.

Но мандатите са дълги – 4-5 години. През това време се появяват проблеми, които той няма как да е предвидил. Тогава управляващите решават нововъзникналите проблеми по начин, който е изгоден за тях, но не е изгоден за гражданите. Гражданите обаче нямат механизъм, по който да вземат участие при вземането на необходимите решения.

Пряката демокрация има този механизъм и може да контролира изпълнението на обещанията. Така гражданите не само могат да държат сметка на политиците, но могат да ги отзовават и самите те да участват в политическия процес и тяхната дума да се чува.

Кратки пояснения за функционирането на пряката демокрация в български вариант

Едно от най-важните неща при пряката демокрация е, че тя позволява постигането на пълно и ефективно разделение на властите. Това, което по-горе посочихме в правилата. Всяка власт се избира отделно. Имаме избори за Народно събрание, на които се избират мажоритарно хора от регионите, при това на индивидуален, а не партиен принцип. Разбивката, която ние сме приготвили, е за 90 народни представители. България се разделя на 6 региона, по 10 народни представителя от всеки регион. София получава още десет народни представители. Българите в чужбина получават също 10 народни представители, защото са над 3 милиона. И се оформя национален многомандатен избирателен окръг, излъчващ последните десет народни представители, от който се предполага, че ще бъдат избрани хора, представляващи цвета на нацията – интелектуалци, учени, хора на изкуството, мислители. Така получаваме 90 народни представители, които са партийно необвързани и представляват единствено своите избиратели в парламента.

Паралелно с парламентарните се провеждат и избори за изпълнителна власт. На тях се явяват политическите партии с предварително подготвени програми, както и с проектокабинети от министри, на които се знае биографията и се знае какво ще правят. Коалициите са забранени. Две партии не могат да направят коалиция, защото това е предателство спрямо избирателя. Партиите се избират заради техните обещания и е пределно ясно, че при влизане в коалиция неминуемо част от обещанията към избирателите ще бъдат пренебрегнати. Във варианта на пряката демокрация дори да имаш с един глас повече от другата партия, ти ставаш управляваща партия.

За да може изпълнителната власт да изпълнява своята програма, тя трябва да прокарва закони. Тези закони се внасят в парламента и се дебатират с опозицията пред народните представители. По този начин народните представители са арбитърът между интересите на управляващи и опозиция, преценявайки всеки текст от законите единствено от гледна точка интересите на обществото. Всичко това става под прякото наблюдение на медиите и възвръщането на ролята им на медиатор в обществото. При положение, че дебатите доведат до ситуация, в която имаме нередности, манипулиране или влияние на скрити интереси, медиите веднага оповестяват обществото за това. Така гражданите, които имат вече механизма да отзовават народните представители, които не защитават техния интерес, могат да реагират и да поправят нередностите.

Пряката демокрация трябва да бъде доразработена много по-подробно. Сега е важно да започне да се говори за нея и гражданите да разберат как работи. /БГНЕС