Петя Белелиева: Адвокатите не са доносници

Противоречиви правила и зависимост от външен орган, след приемане на единни правила от Висшия адвокатски съвет.

На свое заседание от 07.08.2020г. Висшият адвокатски съвет (ВАС), с Решение № 2777/07.08.2020г. прие Единни вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма , ведно с приложения. Бе прието всеки адвокат в 14 – дневен срок да попълни, подпише и подаде Декларация по образец до адвокатската колегия, в която е вписан, че е запознат и ще спазва въпросните правила. Това засяга около 14 000 адвокати от цялата страна.

ВАС застъпва, че правилата са изготвени в изпълнение на императивни разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), с който в България е имплементирана Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015г., за предотвратяване използването на финансовата система, за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Aдвoĸaтcĸoтo cъcлoвиe изразяваме остро недоволство срещу вмененото зaдължeниe дa „cътpyдничим“ нa ДАНС и да „инфopмиpaме“ агенцията зa дoвepeни тaйни на ĸлиeнти.

Проблемът възникна от неправилното транспониране в българското законодателство на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент, в часта относно адвокатурата, като не е отчетена българската конституционна идентичност. При транспонирането й е допуснато въвеждане във вътрешното законодателство на изисквания, които значително надвишават тези, които са въведени с Директивата.

Така съществуващата уредба в Р България на законово и подзаконово ниво, завършена с Единните правила на Висшия орган на адвокатурата, поставя адвокатите под контрол на външен орган, с всички неблагоприятни последствия за правовия ред. Текстовете на ЗМИП и Правилника за прилагане, противоречат на Конституцията на Република България (КРБ), Закона за адвокатурата(ЗАдв.), Етичния кодекс на адвоката, включително на Европейската конвенция за правата на човека.

Като пример може да се даде съображение 39 от Директивата, според което: „Държавите членки следва да могат да определят подходящ саморегулиращ се орган за определени задължени субекти, като орган, който да бъде информиран първоначално вместо Звеното за финансово разузнаване. В съответствие с практиката на Европейския съд по правата на човека, система за първоначално докладване представлява важна предпазна мярка за защита на основните права във връзке със задълженията за кокладване , приложими по отношение на лицата, упражняващи юридическа дейност.....за постигане на защита на професионалната тайна, поверителност и неприкосновеност на личния живот“.

За сравнение, във Федерална Република Германия, Федералната адвокатска камара е разработила Указания за прилагане и тълкуване на Закона за мерките срещу изпирането на пари. В тях изрично се посочва, че те се отнасят само за адвокати, извършващи т.нар. „каталог от сделки“ и не обхваща адвокатите, извършващи процесуално представителство пред съда, както и осъществяващи наказателна защита. Немските адвокати не трябва да подават декларации за запознаване с Указанията.

Във Франция адвокатите са задължени да докладват при съмнения за произхода на средствата, на председателя на съответната адвокатска колегия.

Проблемите в България са различни: липса на ясно дефиниране, в кои случаи ще намират приложение въпросните правила, прекомерно обременителни, създаващи ненужни рестрикции и затормозяващи работата на адвокатите административни процедури и водене на ненужни регистри, което не е обезпечено финансово например, дублиращи се от банки, нотариуси и др.

Темата е много обширна, затова ще дам няколко примера по отношение неясни правила : при определяне на понятието „опериране със средства на клиент“. Това не е конкретизирано както по отношение на средствата, така и за видове операции, които се осъществяват с тези средства. Нормална дейност на адвоката е, когато от името на клиент с негови средства адвокат извършва плащане на дължими държавни и други съдебно-деловодни такси и разноски.

Друг пример, с общо формулирано понятие, при който адвокатите са длъжни да събират данни, е при „създаване на дружества“. Ако се касае за търговско дружество, следва да бъде регламентирано приложението на мерките обуславя ли се от размера на капитала на дружеството, защото при акционерните дружества е минимален 50 000лева, а при дружествата с ограничена отговорност -2 лева, приложими ли са тези правила при регистрация на персонално дружество – командитно дружество или събирателно дружество, както и при учредяване на фондация и юридически лица с нестопанска цел.

Вменяване на задължения по съставяне на дневници за съмнителни сделки и докладване пред органите на ДАНС или при които адвокатът следва да прецени дали да работи с определен клиент, е неъвместимо с принципите на професията.

С тези правила се вменяват задължения на адвокатите, които са задължения на държавни служители, а не за свободна професия, като задължение за безвъзмездна комплексна проверка, наблюдение и съхраняване на информация.

Правилата не кореспондират с чл. 45, чл. 33, чл. 34, чл. 40 от Закона за адвокатурата и изобщо с идеята за независимостта на адвокатската професия.

Със законовите промени органите на ДАНС до голяма степен прехвърлят осъществяването на функциите си на други субекти, без последните да са преминали обучение и без да са специализирани, както органите на ДАНС-ДФР, в тази материя.

Въведените процедури в правилата са неприложими, тъй като адвокатът не може да прецени дали информацията е достоверна при положение, че не може да извърши идентификациите и анализите, с каквито правомощия разполагат органите на ДАНС.

Практиката на СЕС по тези въпроси в Решение на съда от 26 юни 2007 година по дело С- 305/05, определя: „Когато обаче независими членове на професии за предоставяне на юридически съвети, които са законно признати и контролирани, като адвокати, оценяват правното положение на даден клиент или представляват даден клиент в съдебно производство, не би било подходящо директивата [91/308] да наложи на тези юристи задължението да съобщават по отношение на тези дейности за подозрения за пране на пари............. Следователно, правната консултация остава подчинена на задължението за професионална тайна, освен ако юридическият съветник взима участие в дейностите по пране на пари, ако правната консултация се дава за целите на прането на пари или ако адвокати знае, че клиентът търси юридически съвет за целите на прането на пари.“

В българското законодателство нормата на чл. 17 от ЗМИП изключва адвокатите от кръга задължени лица, но само по отношение процесуално представителство, по повод на съдебно или досъдебно производство, което е висящо, предстои да бъде образувано или е приключило, включително при предоставяне на правна консултация за образуване или за избягване на такова производство.

Висшият адвокатски съвет обяви закъснялото си намерение да сезира Конституционния съд, тъй като включването на адвокатите в кръга на лицата по чл.4 от ЗМИП, е в разрез със статута на адвокатурата.

Налице е конституционна пречка и съответната липса на законово основание в специалният закон за адвокатурата, за извършване на дейност срещу клиентите и под контрола на орган на изпълнителната власт, както и не е налице идентичност на понятията „адвокат“ по смисъла на чл.2, ал. 1 от ЗА, и „лице, което по занятие извършва правни консултации” в лимитативно посочените хипотези на чл.4, т. 15 от ЗМИП.

Посегателството над свободата и независимостта на адвокатурата, е пряко посегателство над правата и интересите на всеки гражданин. /БГНЕС

-------------------------------

Адвокат Петя Белелиева. Анализът е написан специално за БГНЕС.