Един малък, но съществен пропуск в закона е липсата на норми, които да регламентират съгласуването на новите сгради по отношение техния цялостен облик, такъв който да се вписва в околната среда, както по отношение на архитектурен стил и елементи, така и по цвят.
И законодателната инициатива не е задължително да бъде предприета единствено и само от Камарата на архитектите, която видно до момента не се вълнува от проблема.
София е динамично развиващ се град и с популистки идеи няма как да бъдат решени сериозните проблеми с презастрояването. Независимо, че считам идеята за мораториум върху строителството за крайна, гледам на същата на решение до приемане на нов Общ устройствен план на София.
Естествено, един нов устройствен план няма как с магическа пръчка да реши натрупаните проблеми, но ще постави началото на избягване на бъдещи такива, стига да не предоставя възможност за заобикаляне на правилата.
Прост пример - с гаражите в центъра на столицата, превърнати в магазини, автомобилите автоматично отиват на улицата; ателиетата в новите блокове, които се ползват за жилищни нужди, но нямат гаражи; семействата с повече от един автомобил, но с едно паркинг място; блоковете в крайните квартали без канализация; липсата на междублоково пространство с възможност за паркиране дори за гости на живущите; както и липсата на паркинги в центъра на столицата. Примерите са много, но решенията са сравнително прости - без изградена инфраструктура – транспортна, инженерна, канализационна и комуникационна – не трябва да се строи.