Петя Белелиева: Без инфраструктура не трябва да се строи в София

Един малък, но съществен пропуск в закона е липсата на норми, които да регламентират съгласуването на новите сгради по отношение техния цялостен облик, такъв който да се вписва в околната среда, както по отношение на архитектурен стил и елементи, така и по цвят.

И законодателната инициатива не е задължително да бъде предприета единствено и само от Камарата на архитектите, която видно до момента не се вълнува от проблема.

София е динамично развиващ се град и с популистки идеи няма как да бъдат решени сериозните проблеми с презастрояването. Независимо, че считам идеята за мораториум върху строителството за крайна, гледам на същата на решение до приемане на нов Общ устройствен план на София.

Естествено, един нов устройствен план няма как с магическа пръчка да реши натрупаните проблеми, но ще постави началото на избягване на бъдещи такива, стига да не предоставя възможност за заобикаляне на правилата.

Прост пример - с гаражите в центъра на столицата, превърнати в магазини, автомобилите автоматично отиват на улицата; ателиетата в новите блокове, които се ползват за жилищни нужди, но нямат гаражи; семействата с повече от един автомобил, но с едно паркинг място; блоковете в крайните квартали без канализация; липсата на междублоково пространство с възможност за паркиране дори за гости на живущите; както и липсата на паркинги в центъра на столицата. Примерите са много, но решенията са сравнително прости - без изградена инфраструктура – транспортна, инженерна, канализационна и комуникационна – не трябва да се строи.

Презастрояването води до повече жители, повече автомобили, от там проблеми с почистването на града, включително до влошаване качеството на въздуха.

Мръсният въздух – всички еко - активисти се надпреварват да алармират, че се дължи на старите автомобили и задръстванията. Свикнахме да слушаме за фините прахови частици, но никой до момента не спомена, че не автомобилите са основният замърсител, а трафикът, в много случаи заради организацията на движение, необмислено ограничение на еднопосочните улици, множеството светофари, организацията на градския транспорт и липсата на паркинги.

Не се споменава количество прах от строителството, ежедневно, който допринася за мръсните улици; отоплението на въглища в крайните квартали на столицата и огромният брой автомобилите, на приходящите ежедневно, по работа или друга причина.

Крайно е да говорим за движение без автомобили. Всеки има право сам да реши с какво му е удобно да се придвижва, и подобен подход е дискриминационен. През зимния период, заради липса на снегопочистването в определени райони, автомобилът е единственото нормално средство за придвижване.

Не на последно място като проблем, свързан с презастрояването, е реституцията. Проблем, който създава и ще продължи да създава неудобства, защото земята е възстановена в реални граници, но за същите тези земи има вече предвидени мероприятия като улици, паркове, училища, детски градини, - и общината следва да ги отчужди при високи цени. Да, с реституцията е възстановена една несправедливост спрямо хората, но всички те искат да строят, в района няма улици, и очакванията са общината да изгради такива.

Проблемите са много, остава надеждата, че новият устройствен план, ще прекрати порочните практики и ще съобрази всички недоразумения, за да се гарантира правилното и закономерно застрояване в града, намаляване на височината на застрояване в крайните квартали, забрана за строителство на блокове в райони с преобладаващи еднофамилни къщи, стриктно спазване на устройствения план и никакви възможности за изменението му и отклонение при проектиране, както и крайни мерки – събаряне на етажи от сгради, изградени над позволената височина и плътност и накрая, задължителен последващ контрол, с цялата сила на закона. /БГНЕС

----------

Адвокат Петя Белелиева. Анализът е написан специално за БГНЕС.