Петя Белелиева: Законът срещу изпирането на пари нарушава друг закон

Законът за мерките срещу изпирането на пари или накратко, как един закон въвежда текстове, с които се нарушава друг закон.

„Заклевам се да изпълнявам добросъвестно задълженията си като адвокат в съответствие с Конституцията, законите на Република България и морала, да бъда достоен за необходимите за професията доверие и уважение и чрез поведението си при нейното упражняване и в обществото да проявявам уважение към съда и органите на властта, да защитавам с всички допустими от закона средства правата и законните интереси на моите доверители и подзащитни и да не издавам тайните им. Заклех се.“

Две изречения, които всеки български адвокат изрича, придобивайки правото да упражнява професията, която е израз на конституционно и законно гарантираното право на защита и правна помощ на всички граждани и организации.

Закон за мерките срещу изпирането на пари, приет през месец март 2018 г., в съответствие с Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г., регламентираща мерки за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Необходим акт, неточно транспонирани текстове, допълнителна административна тежест за обществото, противоречащи правни норми, нарушаващи конституционно гарантираните права на гражданите.

Преобладаващо е становището на адвокатите, че текстове от Закона за мерките срещу изпирането на пари( ЗМИП) противоречат на Конституцията на Република България (КРБ), Закона за адвокатурата(ЗАдв.), Етичния кодекс на адвоката, включително на Европейската конвенция за правата на човека.

Задължавайки адвокатите чрез закон да нарушават друг закон, е правен абсурд. Неслучайно недоволството от приетите текстове расте и основателно е искането, за незабавното им прецизиране. Адвокатското съсловие протестира срещу временното задължение по Закона за мерките срещу изпирането на пари да "сътрудничи" на ДАНС и да информира агенцията за доверени тайни от техните клиенти.

Нека да направим един кратък анализ и съпоставка на текстовете на няколко закона, които противопоставиха правозащитници и нормотворци.

С новоприетия Закона за мерките срещу изпиране на пари е определен широк кръг от задължени лица, които следва да приемат задължителни мерки за превенция, като в чл.4, т.15 от същия са включени лицата, извършващи по занятие правни консултации и подробно са описани дейностите. Те са длъжни да събират документи и сведения и за целите на закона, да ги предоставят на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ .

Законът в случая не прави разграничение между адвокати и юрисконсулти, което е основно за извършващите по занятие дейности осигуряващи правни консултации. Докато юрисконсултите не са подчинени на ЗАдв., нямат задължение да спазват Етичния кодекс, то сблъсъкът между задълженията на адвоката и изискванията на закона „докладват“, е недопустим за правния статут на адвоката. Въведено е единствено едно изключение в чл. 17 от ЗМИП изключващо адвокатите от кръга задължени лица, но само по отношение процесуално представителство, по повод на съдебно или досъдебно производство, което е висящо, предстои да бъде образувано или е приключило, включително при предоставяне на правна консултация за образуване или за избягване на такова производство

Конституцията на Република България, която в чл. 30 ясно регламентира правото на всяко лице на адвокатска защита от момента на задържането му или на привличането му като обвиняем, включително да се среща насаме с лицето, което го защитава, като тайната на техните съобщения е неприкосновена.

Законът за адвокатурата в чл.2 определя упражняването на адвокатската професия като дейност, предвидена в Конституцията за защита на свободите, правата и законните интереси на гражданите, като при упражняването й адвокатът се ръководи от интересите на клиента, като е длъжен да защитава по най-добрия начин със законни средства.

Чл. 33 от Закона адвокатурата определя точно и ясно неприкосновеността на книжата на адвокатите, досиетата, електронните документи, компютърна техника и други носители на информация, които не подлежат проверка и изземване. В този текст е включена кореспонденцията между адвоката и неговия клиент, без оглед на начина, по който е събрана и същата не може да бъде използвана като доказателство. Разговорите между адвокат и негов клиент не могат да се подслушват и записват и адвокатът не може да бъде разпитван в процесуално качество относно: разговорите и кореспонденцията му с клиент , с друг адвокат, делата на клиент и факти и обстоятелства, които е узнал във връзка с осъществяваната защита и съдействие.

Чл. 109 от Закона срещу мерките за изпиране на пари дава право при извършване на проверките на място от длъжностните лица от състава на дирекция „Финансово разузнаване“ към Държавна агенция „Национална сигурност“, на свободен достъп в служебните помещения на проверяваното лице; право да изискват и събират документи, справки, извлечения и други сведения; право да изискват и събират копия от документи, заверени от проверяваното лице или от упълномощено от него лице, включително писмени и устни обяснения за обстоятелства, свързани с предмета на проверката.

Чл. 45 от Закона за адвокатурата задължава адвокатът да пази тайната на своя клиент, без ограничение във времето и той няма право като свидетел да разкрива обстоятелства, които са му били поверени в качеството му на адвокат от негов клиент или от друг адвокат относно клиент.

Чл. 68 от Закона срещу мерките за изпиране на пари позволява събраните и изготвени по реда на този закон и на правилника документи, данни и информация, включително за създадени делови взаимоотношения, се съхраняват така, че да бъдат на разположение и се предоставят на дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС при поискване.

Чл. 111 от Закона срещу мерките за изпиране на пари изисква предоставянето на документи, сведения, справки, извлечения, писмени и устни обяснения не може да бъде отказано или ограничено по съображения за служебна, банкова, търговска или професионална тайна или че същата представлява защитена лична информация.

Чл. 132 от Закона за адвокатурата обаче, вменява като дисциплинарно нарушение нарушаването на адвокатската тайна, професионалната етика и морала, като поверителността по отношение опазването на професионалната тайна е основно и първостепенно задължение на адвоката, без ограничение във времето, съгласно чл. 5 от Етичния кодекс .

И накрая, как точно е записан текстът - чл. 14 ал.4 от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент: „Държавите членки не прилагат първа алинея по отношение на нотариуси, други лица, упражняващи юридическа дейност на свободна практика………, само доколкото тези лица установяват правното положение на своя клиент или изпълняват задачата си да защитават или представляват този клиент в или във връзка със съдебен процес, включително предоставяне на съвет за завеждане или избягване на такъв процес.“

С приемането на спорните текстове от Закона за изпиране на пари се нарушават основни морални и етични категории свързани с професията на адвоката, което е недопустимо в една правова държава, защото адвокатът се е заклел да защитава права и интересите на клиентите си и да пази тайните им.

Посегателството над свободата и независимостта на адвокатурата е пряко посегателство над правата и интересите на всеки гражданин.

И в заключение ще кажа само едно, не искам да нарушавам закона, а да го спазвам, каквато възможност следва да ми бъде предоставена от законодателството на една правова държава, каквато е Република България. /БГНЕС

----------

Адвокат Петя Белелиева. Анализът е написан специално за БГНЕС.