Турция работи за постигане на енергийна независимост, както и за огромна трансформация през следващите 30 години, заяви министърът на енергетиката и природните ресурси Алпарслан Байрактар, като посочи, че Анкара ще се съсредоточи върху разработването на няколко енергийни източника, за да отговори на националните си нужди.
"Турция е държава, чието търсене на енергия непрекъснато нараства. Затова нашият основен приоритет е да осигурим сигурността на доставките по устойчив начин. На второ място, за съжаление, както знаете, по отношение на енергетиката Турция е зависима от външни източници", заяви Байрактар пред шефовете на медийното бюро в Анкара.
"Към днешна дата ние внасяме почти 70% от източниците, които наричаме първични енергийни източници. Днес Турция е 92% зависима от външни източници, що се отнася до суровия петрол. Внасяме 99% от природния газ", добави той, цитиран от „Сабах“.
Министърът подчерта, че по този начин откритията в района на планината Габър, както и търсенията в други райони, са изключително ценни.
"Трябва да отговорим на нарастващото търсене и да намалим зависимостта от външни източници", каза Байрактар, като подчерта, че това трябва да стане по възможно най-конкурентния начин, като същевременно се съсредоточат върху използването на местните ресурси.
Друга цел е до 2053 г. Турция да стане въглеродно неутрална, повтори министърът, като припомни, че Анкара се присъедини към Парижкото споразумение за климата, което е първото всеобхватно споразумение за изменението на климата, изискващо от страните, които го ратифицират, да ограничат увеличаването на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий и да сведат емисиите на парникови газове до нула до 2050 г.
"Това означава, че през следващите 30 години са необходими радикални промени във всички области - от транспорта до сградите, от промишлеността до селското стопанство и енергетиката. Електрическите превозни средства например ще се използват широко, а използването на електроенергия ще се увеличи във всички области."
Байрактар обаче подчерта, че борбата с изменението на климата не е отговорност само на министерството на енергетиката, а изисква промени във всички области, включително инвестиции, заетост и производство. Сферата на енергетиката също изисква дългосрочно планиране, добави министърът, като даде пример с АЕЦ "Аккую", чийто живот ще бъде около 80 години.
По подобен начин икономиката също се влияе от енергетиката.
"Една от основните задънени улици в икономиката на Турция е дефицитът, а една от основните причини за този дефицит, за съжаление, е вносът на енергия - външната зависимост, която споменахме. През 2022 г. осъществихме внос на стойност 96,5 млрд. долара, тъй като цените на петрола и природния газ в света се повишиха драстично. Невъзможно е да се трансформира икономиката с такъв голям енергиен внос", каза Байрактар.
В този обхват министърът визира и диверсификацията на инвестиционния портфейл в енергетиката и привличането на чуждестранни инвеститори.
"В момента имаме проекти на стойност 200 млрд. долара, някои от които трябва да бъдат стартирани и финализирани до 2035 г., други ще започнат и приключат в този период, а някои от тях ще бъдат подготвени в този период. Сред тези проекти са възобновяемите енергийни източници, ядрената енергетика, търсенето на природен газ/нефт, инфраструктурата за природен газ/нефт и електроенергия, както и проектите за междусистемни връзки", посочи министерството.
"Искаме да подготвим правната, финансовата и техническата инфраструктура, необходима за тези проекти. Ето защо основната ни цел за новия период е да започнем и осъществим нов процес на инвестиции и реформи в енергетиката."
Потенциал на възобновяемите енергийни източници
Турция разполага с огромен ресурс и потенциал в областта на възобновяемите енергийни източници, изтъкна министърът, като заяви, че възобновяемата енергия може да допринесе за множество области, включително за задоволяване на нарастващото търсене на енергия в страната, намаляване на зависимостта от чуждестранни източници и намаляване на емисиите за целите й, свързани с изменението на климата.
"В областта на възобновяемите енергийни източници искаме да използваме вятърната енергия на сушата и в морето. През предстоящия период имаме за цел да изграждаме приблизително 1500 мегавата вятърни проекти всяка година. До 2035 г. имаме проект за офшорни вятърни инсталации с мощност 5000 мегавата. Има сериозен потенциал в Мраморно море и около Черно море", каза Байрактар. "Тези 1500 мегавата ще достигнат инсталирана мощност от 30 000 мегавата във вятърната енергетика на Турция с допълнително увеличение на мощността с около 18 000 мегавата през следващите 12 години."
Отново слънчевата енергия също е една от областите, които министърът си поставя за цел да развие допълнително.
"Трябва да активираме поне 3000-3500 мегавата новоинсталирана мощност годишно; т.е. поставили сме си за цел до 2035 г. да увеличим допълнително мощността с приблизително 40 000 мегавата. Докато правим това, искаме местните и чуждестранните инвеститори да видят турския пазар. Въпреки че тези инвестиции си заслужава да се правят дори само за националното търсене, възможно е да се изнасят и в различни части на света", добави той.
Министърът обърна внимание и на енергийната ефективност, която по подобен начин би допринесла за целите на Турция, като същевременно намали емисиите.
"Най-простият начин за намаляване на емисиите е ефективното използване на енергията, както при производството, така и при потреблението, в жилищата, промишлеността и други области", каза Байрактар.
Турция е на пето място в Европа и на 12-то в света по инсталирана мощност на възобновяеми енергийни източници и на седмо място в Европа и на 12-то в света по отношение на инсталираната мощност на вятърна енергия, обяви още той.
Нови ядрени проекти
Ядрената енергия е необходима за нисковъглеродните икономики, каза Байрактар като обяви, че първата централа в Турция - АЕЦ "Аккую" – е получила първата партида ядрено гориво тази година.
"Аккую" е най-голямата ядрена строителна площадка в света; четири реактора се издигат едновременно. Ще започнем да произвеждаме електроенергия през следващата година", каза той.
АЕЦ "Аккую" се изгражда от руската държавна компания за атомна енергия "Росатом" в провинция Мерсин на южното средиземноморско крайбрежие. Компанията притежава 99,2% дял в проекта, чиято стойност се оценява на около 20 млрд. долара (388,53 млрд. турски лири), което го прави най-голямата инвестиция в историята на Турция, реализирана на един обект. През 2010 г. Турция и Русия подписаха междуправителствено споразумение за изграждането на централата. Основите на първия реактор бяха положени през април 2018 г., а строителството на втори, трети и четвърти блок започна съответно през юни 2020 г., март 2021 г. и юни 2022 г. Турция започна да планира и изграждането на втора централа в провинция Синоп на Черно море и на трета в Тракия.
Освен тези конвенционални големи ядрени централи Анкара води преговори със САЩ и Обединеното кралство за малки модулни реактори.
"До 2050 г. Турция ще разполага с инсталирана ядрена мощност от над 20 000 мегавата. С други думи, тя ще бъде почти с размерите на четири „Аккую“. Някои от тях може да са големи електроцентрали, а други - малки модулни реактори, които са много важни за трансформацията на нашата индустрия в областта на енергетиката", продължи министърът.
Турция води преговори с Русия, Южна Корея и Китай за втората и третата си атомна централа, каза Байрактар. Анкара си сътрудничи и с Франция по „Аккую“ като трета страна в наблюдението.
Нефт, природен газ
През последните няколко години в Турция се наблюдават и значителни инвестиции и открития в областта на петрола и природния газ, тъй като страната се стреми да развие търсенето на местни източници с цел по-нататъшно намаляване на зависимостта от чужбина.
"Ежедневно в Турция консумираме приблизително 1 милион барела суров петрол. Досега посрещаме около 8% от този суров петрол със собствени средства, т.е. Turkish Petroleum (TP) произвежда значителна част от него, но имаме и малки местни и чуждестранни производители", каза Байрактар. "С откритието в Габар се надяваме, че през тази година ще увеличим тази цифра до 100 000 барела дневно. Целта е до края на 2024 г. тази цифра да се увеличи до 200 000 барела, което означава, че Турция ще задоволява 20% от собствените си нужди."
Нефтът, открит в Габар, е с високо качество, подчерта министърът.
С разбирането, че "географията е съдба, но външната зависимост не е", министърът посочва да се използват максимално наличните източници и да се търси по-нататък.
„Габар беше район, в който не можеше да се правят търсения, тъй като беше засегнат от тероризъм, но сега се отвори прозорец на възможностите“, каза Байрактар. По подобен начин, създавайки собствена флотилия от четири сондажни кораба от 2016 г., Турция развива тази стратегия в Средиземно море.
"През тази година ще прокопаем нови проучвателни сондажи в районите, които се насочват към Хаккари. Очакванията ни в този смисъл са големи", добави министърът, като заяви, че макар откритието в Габър да е мащабно световно откритие, то ще задоволи само 20% от националните нужди на Турция, което изисква още 80% нови източници.
Байрактар също така спомена източната провинция Шърнак като маршрут на петролния преход.
"Шърнак всъщност е един от световните маршрути за транзит на петрол. Петролът, идващ от Северен Ирак или Киркук, преминава през Шърнак и достига до Джейхан, а оттам отива на световните пазари. Надявам се, че той отново ще бъде важно място за добив на петрол."
Друга цел е турските компании да се превърнат в глобални играчи, които ще работят в различни области като Азербайджан, Африка, Либия и Ирак.
Турция като енергиен център
Разположена в регион, съседен на приблизително 60% от доказаните световни запаси от нефт и природен газ, Турция се стреми да се превърне в център за разпределение на енергията.
"По отношение на сигурността на доставките ние се стремим да продължим отношенията си със съществуващите държави и да увеличим още повече отношенията си с други", каза Байрактар.
"Русия ни снабдява с газ. Азербайджан и Иран също. Но ние създадохме много важна инвестиция в инфраструктурата, важна инфраструктура за втечнен природен газ (LNG). Може би 10% от турския пазар се осигуряват от американски компании за втечнен природен газ. Така че има различни алтернативи, които ние също искаме да подобрим", каза той, като посочи, че Ирак също има потенциал като алтернативен източник на газ.
Руският президент Владимир Путин за първи път предложи създаването на газова база в Турция през октомври като средство за пренасочване на доставките от повредените газопроводи "Северен поток" и изнасянето им на европейския пазар - идея, която президентът Реджеп Тайип Ердоган подкрепи.
Ердоган заяви, че руските и турските енергийни власти ще работят заедно, за да определят най-доброто място за потенциалния газоразпределителен център, като добави, че регионът Тракия в Турция, граничещ с Гърция и България, изглежда е най-доброто място.
В Турция се намират седем международни газопровода за природен газ.
Министърът изтъкна, че Турция играе важна роля за сигурността на доставките в Европа, особено след руската инвазия в Украйна.
Байрактар заяви също, че сътрудничеството с Израел може да се възобнови в тази област, тъй като на дневен ред е посещението на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху.
"В областта на енергетиката не искаме да ограничаваме сътрудничеството си само до природния газ. В енергетиката може да има сътрудничество в различни области, но газът е тема, която в известен смисъл може да бъде флагман на този бизнес", добави той.
Байрактар заяви, че енергетиката може да реши конфликтите и вълненията в региона.
Обиколка на Персийския залив
През последните години Турция също така започна политика на регионално нормализиране, като подобри връзките си с държави като Обединените арабски емирства (ОАЕ), Египет, Саудитска Арабия и Армения.
В рамките на тази дейност сътрудничеството с държавите от Персийския залив в няколко области се увеличи. Президентът Ердоган, заедно със значителна делегация, ще пътува до Саудитска Арабия, Катар и ОАЕ, съответно от 17 юли.
"Енергетиката ще бъде една от най-важните точки в дневния ред на посещението. Това са областите, в които можем да реализираме мащабни проекти. Проектите включват ядрени, вятърни, слънчеви и инфраструктурни проекти", заяви Байрактар.
"През последните две-три седмици работим интензивно с ОАЕ. Ще подпишем нови споразумения. Разглеждаме енергийните си отношения с тях на ниво стратегическо партньорство", заключи той. /БГНЕС
