През първото тримесечие икономическият растеж в еврозоната нарасна повече от очакваното, като БВП се увеличи с 0,3% спрямо предходното тримесечие, а инфлацията остана стабилна на ниво от 2,4%, съобщи Евростат.
Анализаторите, анкетирани от Bloomberg и Factset, очакваха среден ръст от 0,1% през първите три месеца на годината.
Брутният вътрешен продукт (БВП) е спаднал с 0,1% през предходните две тримесечия, което означава техническа рецесия през втората половина на 2023 г., сочат данните, публикувани от Европейския статистически институт.
Това подобрение на растежа идва на фона на още една добра новина: ръстът на потребителските цени се задържа през април на 2,4% на годишна база в 20-те държави, споделящи единната валута, както прогнозираха анализаторите.
Това означава, че повишението все още е близо до целта на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 2%, което може да засили желанието ѝ да намали лихвените проценти.
Според последните изявления на нейните ръководители изглежда сигурно, че ЕЦБ ще намали лихвите за първи път през юни.
Базисната инфлация - т.е. инфлацията, коригирана с променливите цени на енергията и храните - показател, който се следи особено внимателно от финансовите пазари и ЕЦБ, продължи да спада през април до 2,7% след 2,9% през март.
Ръстът на потребителските цени в еврозоната е намалял повече от два пъти от пика от 10,6% на годишна база през октомври 2022 г., когато цените на енергията се повишиха след войната в Украйна.
За да овладее инфлацията, ЕЦБ повиши разходите по заемите с безпрецедентен темп от юли 2022 г. Нейните лихвени проценти останаха непроменени на рекордно високо равнище от октомври 2023 г. /БГНЕС
.jpg)