Посланици на доброто 5: Историята на Албена от Търново
Въпреки всеобщоприетия стереотип, че чудеса стават само по Коледа, БГНЕС ще ви разкаже впечатляващите истории на българи, направили геройство, за да спасят детски живот. Тези достойни българи, за чиито постъпки никой не разказва, защото са добри и се считат за нормални. Въпреки че в свят като днешния всяка добра постъпка трябва да бъде за пример, пък дано и доброто в нея бъде заразно.
Днешната история е за Албена от Велико Търново. Тя е ръководител на Център за обществена подкрепа към „SOS Детски селища“ в града.
През годините тя помогнала на много хора, но една човешка история ще помни до края на дните си.
Това е историята на Илиян от Велико Търново.
„Той беше в омагьосан кръг, и излезе от него. Да излезеш от лабиринта, в който беше попаднал Илиян, е някакво чудо. Той беше без образование, без подкрепа, без близки, без работа и без дом, нямаше никакъв шанс да се измъкне от дома в „SOS Детски селища“, в който беше настанен временно. Защото правилата са такива, че ако напуснеш работа, трябва да напуснеш къщата, в която живееш. И обратно – напускаш ли къщата, напускаш и работа. И всичко това с дете на пет години на ръце, с което не знаеше как да се справи. Детето освен всичко, имаше и нужда от логопед“, започва разказа си Албена.
„Албена ми помогна с тоталната промяна на моя живот, защото тя го обърна към положителна страна от мига, в който съм се запознал с нея“, разказва Илиян, баща на 5-годишната Силвия.
Албена помага на Илиян в труден момент, в който той работи като пекар в закусвалня в града, а момиченцето спи, играе и живее в помещението, в което работят всички останали служители. „Това помещение не е за дете, това беше една стая с всичко и всички вътре“, разказва с тъга бащата. Заради липсата на алтернатива и подкрепа детенцето живее години наред, спейки на пода в закусвалнята.
„Моят страх беше да гледам Силвия, и в един момент да дойде майка й и да каже „искам си детето“. След като подадох молба за родителски права, съдът ми ги присъди, и сега майката има право да вижда детето веднъж месечно. Но тя от години не иска да вижда дъщеря си и не е правила опити да се свърже с мен, за да я види“, казва Илиян.
Много пъти в отчаянието си Илиян се пита дали някога ще бъде като нормалните хора, дали дъщеря му ще играе на площадките с другите деца, дали самият той ще може да завърши училище и да бъде добър баща. „Днес той живее в нормално жилище – вярно, все още не го е изплатил, но в дома му има хладилник, цветен телевизор.. Днес Илиян успя да заведе на море дъщеря си – той да види какво е хотел, а тя да види морето, което се случва за първи път в живота и на двамата“, радва се Албена.
Благодарение на Центъра за обществена подкрепа към Сдружение „СОС Детски селища – България“, оглавяван от Албена, се намира добър човек, който се трогва от историята на Илиян и Силвия, и им подарява почивка на море.
За да може Илиян да стъпи на краката си, неговата благодетелка му помага да си намери работа в известна хранителна верига. Съвместно с Албена бащата завършва шести клас, а сега му предстои и да се пребори с предизвикателствата в седми клас, за да получи диплома за основно образование. „Прекрасното е, че той казва, „Аз не искам само основно“, и иска да продължи да учи поне до десети клас, за да може да вземе шофьорска книжка“, радва се Албена. Миналата година тя сяда с него и го учи на физика, химия, биология, и въпреки че Илиян вече не е клиент на Центъра за обществена подкрепа, Албена и следващата година ще учи с него по учебниците за седми клас. И обещава да продължава да му помага и занапред.
„Мечтата ми е дъщеря ми да се насочи към IT-сферата“, със сълзи в очите казва бащата, който се бори с всички сили да осигури добър живот на рожбата си.
В края на ноември Албена получи наградата на Държавната агенция за закрила на детето „Посланик на доброто“, която отличава добротворците, дали най-важното на хората в нужда – помощ в труден момент и надежда. /БГНЕС