Преди 90 години в унгарската местност Янка Пуста /Janka Puszta/ започва подготовката за атентата срещу палача на българите в Македония - югославския крал Александър I Караджорджевич, предаде репортер на БГНЕС.
Тренировъчният лагер Янка Пуста съществува в периода между 1931 – 1934 г. Той е създаден от хърватски революционери и членове на ВМРО. През 1929 г. двете национално-освободителни организации подписват споразумение за съвместна борба срещу сръбския поробител. Сред първите инструктори е Кирил Дрангов- синът на легендарния български офицер от Скопие Борис Дрангов. Преди това Кирил Дрангов обучава младежи в лагера Борготаро, Италия. В края на 1932 г. от Борготаро в Янка Пуста пристига Владо Черноземски, който много бързо се налага като водещ инструктор.
Янка Пуста се намира в непосредствена близост до югославската граница, недалеч от град Надканижа - на само 8 км от граничната бразда. Лагерът е построен върху терена от бивш чифлик, който е закупен през 1931 година от Густав Перчец, дясната ръка на Анте Павелич. В Янка Пуста се обучават групи от около 25-30 души. Поради предателство в средата на 1934г. лагерът е закрит и е преместен в Надканижа. Тук е създаден и окончателният екип за атентата- Владо Черноземски, Иван Раич, Звонимир Поспишил и Мийо Крал.
Убийството е извършено на 9 октомври 1934 г. при първото и последно посещение на югославския крал Александър I Караджорджевич във Франция – Великата европейска сила, която носи основната отговорност за създаването на неговата многонационална държава след края на Първата световна война /1914-1918/.
Черноземски пробива полицейския кордон и се качва на външното стъпало на автомобила. Той стреля от упор и убива на място югославския монарх. При стрелбата е ранен тежко и външният министър на Франция Луи Барту, който също издъхва. Един от кавалеристите успява да удари със сабята си по главата Черноземски.
Кралство СХС/Югославия = Сърбия
Сърбия е възнаградена пребогато след края на Първата световна война, в която тя се бие на страната на Антантата. Под скиптъра на династията Караджорджевич е реализирана мечтата за "южнославянския Пиемонт". Към старите земи на кралството, които вече включват населените с българи Македония и с албанци Косово и Метохия, са присъединени Хърватия, Словения, Черна гора, Босна и Херцеговина и Войводина. Но много скоро става ясно, че новосъздаденото държавно образование е на светлинни години от мечтата за страна, в която населяващите я нации живеят равноправно. Нещо повече голяма част от тях даже са изключени от официалното наименование на държавата – Кралството на Сърби, хървати и словенци, което след преврата от 1929 г. се преименува в Югославия.
Българите в Македония са лишени от своите църкви и училища, нещо на което дори османските турци не са посягали. Най-прогресивната част от тях е избрала да емигрира в България и да се сражава срещу сръбските окупатори под червено-черното знаме на Вътрешната македонска революционна организация, начело с Тодор Александров и Ванчо Михайлов. Много тежка е ситуацията в Косово и Черна гора, където местният елит също е подложен на гонения и сърбизация.
Сръбският хегемонизъм, олицетворяван от възкачилия се на престола през 1921 г. Александър I и от премиера Никола Пашич, започва настъпление и срещу правата на хърватите. На 8 август в Скупщината сръбският депутат Пуниша Рачич разстрелва водача на Хърватската селска партия доктор Степан Радич. Това е ясен сигнал, че какъвто и да било компромис или мирно съществование със сърбите е невъзможен. Жителите на страната разчитат абревиатурата СХС като Сърбия иска всичко /в превод от сърбохърватски – бел.ред./. Година по-късно крал Александър I извършва преврат и установява терористична диктатура спрямо българите в Македония и хърватите.
Исторически невярно е определението, което дава световната преса за убийството на крал Александър. Атентатът на века е в Сараево, който доведе до началото на Първата световна война през 1914 г. Марсилският атентат не доведе до нова война. Нещо повече, той не доведе и до сътресения, които да са фатални за цяла Европа.
Дали в убийството на югославския тиранин има пръст и чуждо разузнаване /италианско или германско/, както ще напишат по-късно историците, е само щрих. Пише се за връзка между хърватската организация "Усташа" и германското разузнаване – така наречената операция "Тевтонски меч". Но Владо Черноземски е ръката, която натиска спусъка срещу Александър Караджорджевич. Същият този Александър, който по време на Балканските войни /1912-1913/ зашлеви плесница на едно българско момиче, само защото то е българче - Васка Зойчева. И тази плесница не е забравена от ВМРО и македонскките българи. /БГНЕС
