„Много се радвам, че миналата година, след тежки спорове, в които беше замесена и научната общност – аз също участвах в едно от заседанията на парламентарната Комисия по наука и образование – успяхме да преименуваме този празник. Той да носи едно адекватно послание за съвременниците и към нашите съседи, които периодично посягат към нашата история“, припомни проф. Мутафов.
От декември месец миналата година празникът е преименуван на Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
„Най-голямата победа в тази формулировка е вкарването на българската азбука, тъй като по този начин признаваме, че кирилицата и глаголицата са създадени на българска територия, както и че са двигател за християнизацията на цяла Източна Европа, което означава и нахлуване на цивилизацията. Изключително важен акт, който превръща старобългарския език, който напоследък в чужбина се наложи да се нарича църковнославянски, не само в официален език на християнството, но и в Лингва франка, която е за интелигентните и образовани хора. Не случайно до края XVII век, в съвременните румънски земи, аристокрацията и църквата пише и говори на старобългарски език“, разказа проф. Мутафов.
„На този ден празнуваме собствените си победи в областта на духа, празнуваме собствената си образованост. По този начин ставаме отговорни към нея, а отговорността се пренася върху нашите наследници, за да запазим колкото своята традиция, толкова и да възпитаваме дух на гордост за това, че българите са създали нещо велико като азбука и една книжнина, предадена на всички славяни в югоизточна Европа. Това е изключителен ден, ние трябва да го почитаме с гордост и да го празнуваме по най-интелигентния начин“, категоричен е той.