Камбаните – символът, който ни призовава към Бог

Трябва усещане, трябва Бог да ти е дал, за да биеш камбаните. Това каза в интервю за БГНЕС Неда Диманова - Великова, която от 14 години помага на Мария Зъбова да бие камбаните на патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“, а от февруари 2021 г., след оттеглянето на Зъбова вече е отговорник за техния звън. В магията на медното звучене на камбаните Неда не е сама, помагат й още хора, които бият две огромни камбани, а самата тя, като диригент дърпа медните езици с ръце и крак.

„Майсторлъкът е в това да обичаш камбаните, да ги усещаш, да звъниш на тях, не да ги биеш. Тези камбани са един символ, който призовава народа към Бог, към богослужението, което се извършва в храма. Хората е добре да знаят, че Бог е навсякъде, но там където се служи нему, там където се извършват тайнствата на Светата литургия, там има голяма благодат и хората, които идват в нашия храм са още повече облагодетелствани, че тук има и хор от 40 човека, които пеят ангелски, пеят на Бога“, казва Неда и добавя, че е отгледана в семейство, в което много от рано са й давали пример как се живее по християнски, с голяма обич към останалите и с много добър пример за това как човек да бъде достоен и да осмисли живота си и да върви по 10-те божи заповеди, в които няма нищо, което да плаши хората. Според нея те са в основата на всяко общество, а Бог решава какво да се случва, защото хората са само едни оръдия.

Неда споделя, че все още се възстановява от ада на COVID-19 и казва, че близките намират оцеляването й за чудо.

„На 4 февруари получих заповедта. Бях много радостна и много респектирана, защото от 14 години съм с Мария и й помагам. Въпросът е, че не можах да вляза в това състояние и да го усетя като отговорен човек, защото само след 4 дни ме повали коварната болест COVID-19. Бях 40 дни в болница, два пъти идваха да ме интубират. Беше много тежко и страшно, но така Бог реши да ме спаси“, разказва тя и е убедена, че се качва в камбанарията по Божия воля, а от няколко дни вече и без бастун, което било невъзможно до скоро.

За звънарката болката и страданието не са чужди и непознати, защото освен да кара камбаните да пеят, тя работи и като медицинска сестра в „Пирогов“. Неда споделя как успява да звъни на тях и да помага, облечена с бялата престилка. По пътя на медицината тръгва след изпитание в живота си.

„По професия съм музикант, завършила съм балет паралелно с клас по цигулка и пеене. Работех в музикалния театър близо 2 г. , но се разболях и трябваше да се откажа. Сама си взех раничката и се отказах. Бях много сърдита за това, че така ми се случи. Дори не исках да живея, не можех да си представя какво друго мога да правя освен това. Тогава кандидатствах медицина, бях една от първите резерви, но тъй като в характеристиката ми от гимназията имах точка, по която ме считаха за внучка и дъщеря на врагове на народа. Дядо ми е бил в Америка, върнал се е от там, нищо не е сторил, но го взимат в Белене и така ставаме врагове на народа“, казва Великова и въпреки, че не й позволяват да следва медицина, тя не се сърди за случилото се и не влиза в съюз на репресираните.

„Прехвърлиха документите ми в полувисш медицински институт, завърших го, след това специализирах. Основното, което осъзнах тогава е, че човек каквото и да прави трябва да го обича истински, трябва да му е предан“, споделя Неда рецептата на успеха в живота си.

Жената, която денем и вечер бие камбаните, а през останалото време отново ще се завърне в „Пирогов“ разказва, че в началото на пандемията сама пожелала да работи в COVID-19 отделение.

„Отидох по собствено желание, защото имаше много от по-младите, които се уплашиха и то не без основание – скриха се, не идваха, взеха си отпуски. Разбирам ги, не им се сърдя, но аз си казах, че Бог е милостив и каквото има, то ще става. В крайна сметка, аз съм един човек, който до миналата година работех 44 години в „Пирогов“ и смятам, че ние трябва да даваме опит и пример на по-младите“, убедена е Великова и добавя, че през времето на работата си в отделението е живяла 50 дни в къщата на брат й с още четири пироговки, мои роднини.

„Това беше един период, в който много се страхувах. Разболях се когато бях извън болницата“, казва още тя и добавя, че колегите й от „Пирогов“ много се радват на другото й занимание и с интерес идват и стават част от магията на камбаните с медния звук.

Според нея това се дължи на факта на това, че усещат благодатта и магията на мястото, намиращо се под звездите. /БГНЕС