„На 4 февруари получих заповедта. Бях много радостна и много респектирана, защото от 14 години съм с Мария и й помагам. Въпросът е, че не можах да вляза в това състояние и да го усетя като отговорен човек, защото само след 4 дни ме повали коварната болест COVID-19. Бях 40 дни в болница, два пъти идваха да ме интубират. Беше много тежко и страшно, но така Бог реши да ме спаси“, разказва тя и е убедена, че се качва в камбанарията по Божия воля, а от няколко дни вече и без бастун, което било невъзможно до скоро.
За звънарката болката и страданието не са чужди и непознати, защото освен да кара камбаните да пеят, тя работи и като медицинска сестра в „Пирогов“. Неда споделя как успява да звъни на тях и да помага, облечена с бялата престилка. По пътя на медицината тръгва след изпитание в живота си.
„По професия съм музикант, завършила съм балет паралелно с клас по цигулка и пеене. Работех в музикалния театър близо 2 г. , но се разболях и трябваше да се откажа. Сама си взех раничката и се отказах. Бях много сърдита за това, че така ми се случи. Дори не исках да живея, не можех да си представя какво друго мога да правя освен това. Тогава кандидатствах медицина, бях една от първите резерви, но тъй като в характеристиката ми от гимназията имах точка, по която ме считаха за внучка и дъщеря на врагове на народа. Дядо ми е бил в Америка, върнал се е от там, нищо не е сторил, но го взимат в Белене и така ставаме врагове на народа“, казва Великова и въпреки, че не й позволяват да следва медицина, тя не се сърди за случилото се и не влиза в съюз на репресираните.
„Прехвърлиха документите ми в полувисш медицински институт, завърших го, след това специализирах. Основното, което осъзнах тогава е, че човек каквото и да прави трябва да го обича истински, трябва да му е предан“, споделя Неда рецептата на успеха в живота си.
Жената, която денем и вечер бие камбаните, а през останалото време отново ще се завърне в „Пирогов“ разказва, че в началото на пандемията сама пожелала да работи в COVID-19 отделение.
„Отидох по собствено желание, защото имаше много от по-младите, които се уплашиха и то не без основание – скриха се, не идваха, взеха си отпуски. Разбирам ги, не им се сърдя, но аз си казах, че Бог е милостив и каквото има, то ще става. В крайна сметка, аз съм един човек, който до миналата година работех 44 години в „Пирогов“ и смятам, че ние трябва да даваме опит и пример на по-младите“, убедена е Великова и добавя, че през времето на работата си в отделението е живяла 50 дни в къщата на брат й с още четири пироговки, мои роднини.